Част от Великденската ни обиколка за 2021 година включи и посещение на село Раждавица. То се случи изключително случайно, след като град Земен ни разочарова с факта, че Земенският манастир е превърнат в музей и не работеше точно за Великден. След спане близо до паркинга на Земенския манастир се наложи да търся ударно и бързо ново място, където да усетим удоволствието да спиш с кемпер навън и където децата да се забавляват на воля. И така попаднах случайно на село Раждавица.

За село Раждавица

Намира се в Кюстендилска област, точно тук. Надморската височина е 503 метра, през него минава река Струма, която в широчината си след обилните валежи тази година и по време на нашето посещение достигаше поне едни 15-20 метра. До селото минава влакът София – Кюстендил, а като население се състои от скромните 362 души.

Името на селото идва от цвета на почвата около него като „ръжда“. Има интересна легенда, че група разбойници скрили златото си в пещерите наоколо, местен овчар го открил и го прибрал и на негово място оставил ръждясали прибори. Като се върнали и видяли ръждата си казали, че на това място дори и златото ръждясвало. По-късно го преиминуват на „ражда“ с идеята да е свързано с плодородието на почвата наоколо.

Има нещо, което не се споменава много за селото, а е очевидно – а именно, че е пълно със забележителности около него.

Едно от богатствата на София е Витоша. И колкото и претъпкано да става в планината, все пак я има и често е убежище на родители като нас, които просто искат да си починат през даден уикенд, вместо да бият път няколко часа, за да избягат от града.

Лошото на старите кемпери е, че постоянно искат поддръжка. Нашето Peugeot J5 1989 година не се отдалечава от това твърдение. Наскоро, покрай Великденската ни разходка, се показа и поредната болежка. Хладилникът (Electrolux), който работи на газ, 220 и 12 волта, спря да пали на газ. Ето какво се оказа всъщност.

Една простичка идея, която взехме от интернет и реализирахме в рамките на час и половина. Идеята е да имаме бебешка кула, на която малката може да стои и да достига до кухненския плот (просто ѝ е много интересно и е доста по-удобно вместо да я носим на ръце).

Ден 9 – Денят на голямото пътуване

Време беше да запукаме към Москва. Така и не успях да посетя Петропавловската крепост, но пък ще посетя Санкт Петербург отново и то със сигурност. Последните 5 дни моторът стоеше при охраната на комплекса, където го бях оставил срещу скромните 20 лв. Определено се чувствах спокоен, а и го виждах всеки път, когато решавах да изляза. Но и 5-те дни, които прекарах в Санкт Петербург като пешеходец малко повдигнаха напрежението в момента, в който отидох да смажа веригата и да си натоваря нещата.

Няма нужда да разказвам за пътя, който ни предстоеше. Едва ли има някой, който да не е чувал за натовареността на пътя между Санкт Петербург и Москва. А едва ли има някой, който не е чувал за МКАД – Московская кольцевая автомобильная дорога или иначе казано околовръстното на Москва. Влизането в Санкт Петербург щеше да се окаже песен в сравнение с това в Москва.

Ден 8 – Флотът на Русия

Сашо, Павката и Ради се чудеха доста дали да останат за този ден, но аз не бързах да посетя Москва. Исках да остана за деня на флота, който по случайност беше съвпаднал с посещението ми на града. Оказа се, че събитието наистина си заслужаваше:

Първата част от пътуването ни до Албания премина, но сякаш не останахме с много хубави впечатления от там. Все още ни гонеше усещането сякаш не сме получили това, което търсехме. Толкова много път, а се пренаситихме на мизерия и на места, където не можеш да изхарчиш малко пари, за да си направиш кефа. След гледката из Вльора сякаш тръгнахме леко обезверени към следващата ни дестинация – островите Ксамил.