Есенно време едно от любимите ми места станаха Източни Родопи и районът между Кърджали, Смолян и Пловдив. Тази внезапно появила се любов се дължи на курсовете по фотография на Цвети, които се провеждаха в района и един от водещите ми отвори очите за красотата на това закътано родопско кътче.

Така и започна нашето приключение наречено „Източни Родопи“. При първият ни престой останахме в Главатарския хан на ръба на язовир Кърджали, но този път решихме да останем малко по-навътре в язовира на хижа Боровица. Скривам част от детайлите и те са около това, че нощувките в хана са станали доста скъпи и наистина не изгарях от желание да оставя една купчина пари за нашия кратък престой там.

Габи беше само на няколко месеца и престоят ни първият път се въртеше около леснодостъпни места, които можем да посетим с детска количка или пеш. При второто ни посещение 3 години по-късно Габи вече си е самостоятелно човече, което драпа баирите повече от баща си, стига само да знае, че в пещера Утробата ще има сладолед (Грубо, знам, но винаги си спазвам обещанието и хапна такъв като се върнахме в хижата).

За хижа Боровица

Всъщност бившата хижа превърната в хотел, се намира на ръба на язовира, има прекрасна поляна пред нея, където се отглеждат кокошки, гъски и 2 пауна. Отделно една прекрасна детска площадка и батут, които в слънчеви дни постоянно кипяха от детски смях. Още при пристигането ни децата напълниха една торба с пера, която и до ден днешен стои вкъщи и се правят корони от тях. Стаите бяха със стари мебели, но не бих казал, че са овехтели или пък изгубили чара си. За пръв път бяхме в стая с една огромна спалня, където спахме всички четиримата един до друг. Храната на хижата беше скъпа дори по софийските стандарти и простичка, но пък беше вкусно. Не сме останали гладни, макар че в един момент ми дойде малко в повече три поредни дни мекици с мед за закуска, но си личеше, че медът е от близките кошери и няма нищо общо с купешкия.

Какво да правите в района? Първоначално, ако не познавате мястото, може да си помислите, че няма кой знае какво за правене. Но още с пристигането на хижата ще видите големи залепени плакати отвън, които подсказват за многото места и различните дейности, които са на ваше разположение. Самата хижа има канута, водни колела и дори лодка под наем. Мястото е хубаво както за каране на колела, тъй като е доста спокойно, така и за пешеходни разходки. Има много какво да се види, да започнем от там.

Разходки в района

Екопътека „Райски изглед“

Началото на екопътека „Райски изглед“ е точно на 5 минути шофиране с кола от хижа Боровица. Може да се направи един прекрасен кръгов маршрут, от който се откриват заслепителни гледки дори към язовир Студен кладенец, към връх Чиляка и дълбоките части на Източни Родопи.

Ето така изглеждаше и нашият в sports-tracker -> https://www.sports-tracker.com/workout/georgimirchev/653d04b3d79381090afd5404

Тръгнахме на уж кратка разходка и пак си се оказаха почти 5 часа. Но пък почивахме, не бързахме и направихме един запомнящ се кръгов маршрут. За мен беше още по-запомнящ, тъй като трябваше да карам 5 минути с колата от хижата, да я оставим, да се върнем на хижата пеш и после да тичам да взема колата от отбивката, което не беше болка за умиране ама си имаше едни 60-тина метра денивелация.

Пътеката е дълга около 11 км като се минава през място за почивка наречено „Райски изглед“. Мястото разполага с доста пейки и маси, но няма вода, затова си носете в повече. От там може да се продължи към пещера Утробата, да се слезе стръмно надолу обратно на пътя до язовир Кърджали и по пътя да се приберете на хотел Боровица.

Пътеката започва с лека, но постоянна денивелация, която си отнема поне час преди да стигнете мястото за почивка, където може да се насладите на гледката пред вас. Няма много дървета и почти задължително се изгаря ако сте в топъл и слънчев есенен ден като този, в който ние се разхождахме. Райският изглед се пада точно над хотел Боровица и се виждат всички голи каменисти върхове на Източни Родопи. Първата ни почивка беше там и честно казано се чувствахме доста изморени и несигурни, че искаме да продължим към пещера Утробата.

Но така или иначе бяхме тръгнали и честно казано нямаше връщане назад. Последва още един стабилен баир преди да излезем на билото на планината и да започнем една спокойна и приятна разходка из гората далеч от жарките лъчи на слънцето.Есента е прекрасна тук, но често идва и си заминава за не повече от 2-3 седмици. Докато се усетиш и вече стъпваш по тъмно оранжевите листа на дърветата.

Пещера Утробата

Хващането на разклона за пещера Утробата беше специфично. Не заради друго ами има множество пътеки, които водят привидно до едно и също място. Горната ли да хванем, долната ли да хванем, хванахме горната по настояване на жена ми уж да спестим качване като сме в подножието на пещерата … то пък се оказа, че излязохме над нея. За хората, които им е трудно да се ориентират, използвайте картата bgmountains с приложението Orux Maps.

Та удължихме пътя с поне 20 минути, за да се върнем обратно, да слезем нормално и да се озовем в подножието на пещерата. Тясна метална стълба с много стъпала води до самата утроба, където хората бяха оставили икони, пари, плодове. Оставихме и ние нещо от нас и се насладихме на хладината в пещерата по обед, когато слънцето вече беше обгорило всички ни.

Малко по-далеч от пещерата имаше и заслон, на който починахме за 10-тина минути преди да продължим към завършващата част на нашата кръгова обиколка, която щеше да ни отведе на асфалтовия път покрай язовира, водещ до хижа Боровица. От пещерата до пътя е само слизане и се преодолява значителна денивелация. Въобще не завиждах на хората, които вървяха по същия път към пещерата. Макар и по-кратък, маршрутът е с много по-голяма денивелация от тази, която ние изкачихме и определено в по-топло време не е хич приятно. А нашето време беше направо горещо, изгоряхме и останахме без вода и вече жадни на асфалта търсехме къде може да напълним вода.

Макар многото чешми в района, намерихме една на поне 15-тина минути пеш от отбивката на асфалта и трябваше да нося малката на конче, тъй като вече нямаше хич желание да ходи, а и доста ѝ се пиеше вода.

И така след почти 5 часа ходене завършихме нашата кръгова обиколка обратно на хотел Боровица, където хапнахме хубав обяд. Някои от нас трябваше да отидат пеш обратно до колата, за да я вземат, докато други, които 10-тина минути преди това бяха уморени, решиха да скачат на батут. Децата винаги имат скрити резерви от сили.

Разходка до село Безводно

Село Безводно е едно от най-високо разположените села в района. До него се стига като се мине през язовир Боровица. Селото е и отправна точка за връх Чиляка, за който все така не ми остава време. На самия язовир Боровица има пропускателен пункт с бариера, искат 3 имена и ви пускат да минете. До семото село стигнахме с колата, тъй като пътят е доста дълъг, с голяма денивелация и много ама много завои. Не е далеч от хижа Боровица, но все пак си отнема към 30-40 минути с кола.

От селото се открива прекрасна гледка както към язовир Боровица от високо, така и към близките Родопски върхове. Може да се направи разходка и до близкото скално светилище на траките по името Кован кая, което ние така и не успяхме да намерим на картата, но пък има една пътека на изхода на селото, която май ще ви отведе до там.

В самото село улиците са тесни, има малки терасирани градини и тесни пътеки между тях, които водят до бистра ледена вода събираща се на капки от близкия склон. Уважавам и труда на хората там, които са си направили пейки, за да се наслаждават на Родопската красота. Прекрасно място е ако искате просто малко спокойствие далеч от забързаното ежедневие.

Разходка до близките тракийски светилища

Обратно на посоката водеща към село Безводно се намира пътят за двете тракийски светилища, които гледат към язовир Боровица от високо. Става въпрос за Асар кая и Небеска.

До Асар кая се стига с кола, макар пътят да е черен и сравнително тесен. Намира се по средата между село Соколите и село Женда. Ние сме с нисък комби автомобил и успяхме да стигнем до самата крепост с колата. Въпреки че бих препоръчал разходка пеш, която не би отнела повече от 45 минути, причината да тръгнем с колата беше голямата жега и умората в децата, къй като преди това бяхме на село Безводно.

Гледката от Асар кая е впечатляваща. Един огромен хълм заобиколен от безкрайни долини, траките определено са знаели къде да строят светилища. Скалните ниши само загатват дълбоко скрития смисъл, което това място е носело за населението преди мноого години.

От Асар кая към Небеска пътят е около 30 минути и то защото трябва да се върнете по черния път, от който сте дошли и да стигнете село Женда. Пеш от Женда разходката е 15 минути, но тъй като малката беше заспала, пак стигнахме с колата в подножието на светилището, а от там с големия тръгнахме заедно нагоред. Тук трябва да сте внимателни, тъй като има доста места, на които може да се подхлъзнете и да стане фал. Причината са загладените камъни и на никой не бих препоръчал да ходи в мокро време.

Перперикон

Не толкова далеч от горепосочените тракийски светилища и доста по-позната е крепостта Перперикон. Каммения комплекс е на час от светилищата с кола, но е напълно възможно да посетите и трите в един ден. Ние решихме да се отбием там и наистина не съжалихме, защото успяхме да посрещнем залеза на свещения скален град.

Самата крепост е на 735 метра надморска височина, създадено през 6-5 век преди Христа разширен по времето на траките. Тук са живяли римляни, готи, ромеи и българи. Истинското име на мястото е Перперек и то погрешно е именувано Перперикон по времето на разкопките през 20 век.

Смята се, че светилището построено на крепостта е на бог Дионис на тракийското племе сатри. През 1362 градът е унищожен от турците, а жителите му са отвлечени в робство.

Изкачването до самата крепост е изморително, но не и непреодолимо за децата. Накфеха се на троновете, които са оставени от времето на траките, представяха си, че са царе на крепостта и изнасяха представления на една малка арена, която приличаше на театър. За децата беше голяма радост и като цяло постояхме повече време, имайки напредвид приятната обстановка и настъпващият залез.

На турски ресторант

Ами има един ресторант в Кърджали, който ще спомена тук, в който винаги водим децата. Няма детски кът и някакви такива истории, но готвят много вкусно и май е доста посещаван, тъй като почти винаги е пълен като отдием. Става въпрос за ресторант Босфор, който е в северната част на града, който бива пресечен от река Арда.

Крепост Моняк

Крепост Моняк е разположена на над 586 метра надморска височина. Заема връх Шеста крепост, а цялата ѝ площ е над 18 декара. За да стигнете до нея трябва да изкачите 200 метра денивелация и около 3 км разстояние. Има история за крепостта, която разказва че рицарите, които се опитвали да догонят цар Калоян, след като разбрали за победата на Калоян над Балдуин Фландърски избрали брат му, Балдуин Анри, за император на Латинската империя.

Открива се прекрасна панорама към Кърджали, река Върбица, която е най-големият приток на Арда и въженият мост на село Лисиците.

Ние така и не се решихме да тръгнем за крепостта, тъй като нямахме достатъчно време и я оставихме за друг път. Но на тези от вас, които разполагат с повече време за разходки, задължително препоръчвам да се качат до крепостта и да споделят панорамите с нас!

За мостовете в района

Както може и сами да се досетите, има много мостове в района, които може да посетите. От многото мостове по пътя от хижа Боровица към село Безводно, до такива които са доста по-известни като този на село Лисиците, както и самият дяволски мост. Тук ще добавя някои от тях.

Мостът на село Лисиците

Мостът на село Лисиците посетихме на предишното ни идване в Кърджали, за фотографския курс на жена ми. Габи беше още малка и се чудехме къде да отидем с бебешката количка и раницата за нея и решихме да отидем до най-дългия въжен мост в България, който е този на село Лисиците. Спира се в близост до крепостта Моняк и се ходи пеш около 10-тина минути като се пресича ЖП линия и спирка на влака, преди да се стигне мостът.

До моста се стига лесно, като колата се оставя доста преди самия мост. Отделно влакът Кърджали – Димитровград има спирка, през която така или иначе се минава пеш и е на 2 км от селото. Влакът минава 2 пъти на ден. Разходката беше доста приятна, а усещането на въжения мост е много … странно. Не съм подозирал колко дълъг може да бъде в действителност един такъв мост, но е впечатляващо. Мащабите на язовира и самото съоръжението предизвикват въображението да се запита какво би се случило ако язовирът се препълни и дали мостът не би бил една своеобразна лодка свързваща 2 иначе тотално разделени бряга.

Мостът е дълъг 260 метра, изминава се за около 7 минути ходене пеш и стига до село Лисиците, което изглежда така сякаш е сгушено в лисича дупка и от там идва името му. Построен в 50-те години на миналия век, никой не знае как сега е станал толкова популярно място сред туристите. За момента не може да отседнете в самото село, тъй като дори храната там се докарва с лодки през язовира.

Мостовете в околностите на хижа Боровица

Има много въжени мостове в околностите на хижа Боровица. Може да посетите този водещ към село Ненково и още множество такива нагоре по пътя за село Безводно. Един от мостовете в района е и Средновековният скален мост.

До тях се стига с автомобил и едно много кратко пешеходно разстояние от не повече от 5 минути пеш. Бъдете внимателни тъй като на повечето мостове са изкъртени дървените стъпала и оптимистичното стъпване по средата на стъпалото може да доведе до едно песимистично пропадане към реката, макар и рядко да е пълноводна през есенния сезон.

Дяволският мост в Ардино

Всички знаем за онзи магически мост, чиито създател е го е построил за рекордно бързо време и се говори, че Сатаната му е казал тайната както да го направи устойчив на бурните води на реката. По обед между 11 и 12 часа може да се види и отражението на моста, което заедно с облика му образуват окръжност и изобразяват лика на дявола.

До Дяволският мост си има път и се съчетава доста добре с посещение на други забележителности в района – завоят на река Арда (един от многото), Орлови скали и други. Пътува се около час с автомобил от Боровица по сравнително нов и поддържан път с много завои. Колата се оставя малко преди самият мост като има кратко ходене пеш в рамките на 10-тина минути. Може да го удължите повече като оставите колата малко по-нагоре по пътя и походите из гората в местността.

Орлови скали

Наблизо в Ардино се намира и тракийското светилище със скални ниши под името Орлови скали. Скалните ниши са издълбани в периода 5-4 век преди Христа, а теорията за тях е, че са използвани като погребални съоръжения през Ранножелязната епоха, в които са били поставяни урни. Те са играли ролята на врата между света на живите и този на мъртвите.

До мястото се стига с автомобил като има пак лека разходка пеша в рамките на 15-тина минути. Доста е стръмно преди паркинга, от където се тръгва пеш, затова ако сте с малки деца, макар и пътят да е доста тесен, препоръчвам да продължите с автомобил, а не пеш. Ако пък имате повече свободно време е идеално за разходка.

Завоят на язовир Кърджали

Река Арда има много прословути завои, затова ми е странно, когато някой каже, че отива да посети завоят на реката. Един от завоите е при село Маждарово, там са така наречените „Меандри на река Арда“ макар те да нямат край по пътя за Кърджали. Завоят, за който ще говорим ние, е по-леснодостъпен при разходка към Ардино и Дяволският мост и се намира точно тук.

От самия завой се вижда хижа Боровица, която се пада точно на отсрещния бряг на реката. До завоя се стига като се преминава един стръмен хълм със селата Боровица и Стар читак. Колата се оставя в близост до пътя, тъй като е доста тесен и няма много възможност за паркиране и от там се продължава пеш нагоре по баира, докато не се открие една прекрасна панорамна гледка пред вас.

Друга възможност е да погледнете надолу и ще видите пътека, която стига до почти отвесен камък, а завоят на Арда се пада в краката ви. Красотата е неописуема, но е жалко, че не можем все да хванем язовира пълноводен, тъй като есенно време водата направо си липсва. Но ето, насладете се и вие:

Разходка из околността на хижа Боровица

Дори да оставите колата и да походите пеш по пътя, има много какво да видите в околоността. Ето и една малка част от това защо Източни Родопи се превърнаха в любимото ми място есента:

Тишината и спокойствието, красотата на позлатените дървета по скалистите склонове, лекият бриз от хладната вода на река Арда, морето от хълмове и човекът, в своето просто съществуване. Място, на което може да бъдеш без да искаш и търсиш, а просто да получаваш. И то не от кой друг, а от природата.