Посещаваме язовир Широка поляна за втори път в рамките на три години. Прекарваме там поне седмица, преди да тръгнем обратно към шумотевицата на града. Обичаме мястото – тишина и спокойствие носени от огромното количество вода сред гората, невероятно красиви ръкави, сред които е удоволствие да се разхождаш с лодка. Истинска насита на всички сетива е това прекрасно място. Има и доста неща, които можете да правите семейно: 

• Да обиколите с колела язовира и да хапнете на обяд на вилно селище Романтика – разходката с колела отнема около 3 часа и 30 минути без обяда, като общата дължина е около 19 км, а денивелацията – 600 метра 
• Да се разходите в околността и да наберете малини, къпини, горски ягоди или боровинки. Особено началото на август е прекрасен момент за тази дейност 
• Да ловите риба – да, първата уловена риба на въдицата е незабравимо преживяване за децата 
• Да се разходите с лодка или каяк – макар уменията ми по гребане да ни въртят на 360 градуса понякога, на децата им харесва и определено се впечатляват, когато са сред водната шир 

• Да направите още по-голяма разходка – има път от язовир Широка поляна до язовир Тошков чарк, а от там обратно по пътя до Широка поляна. Разходката е около 26 км, прави се за почти 4 часа като има около 460 метра денивелация. Изморителна е, защото е постоянно нагоре надолу и в даден момент направо ти става лошо като видиш баир пред себе си. 

• Просто да си почивате, да хапвате банички от фурната, да опитате прословутата шкембе чорба в близкото заведение на самообслужване и да се препичате на слънцето 

Всичко това може да ви се струва малко лежерно ако сте от по-активните хора, но повярвайте ми, една разходка до Тошков чарк пеш или с колело ще ви накара бързо да приискате да си починете.

Идилията на язовира е пълна. Единственият проблем сме ние. Да, точно ние, българският народ, който е окупирал всеки един сантиметър от него, превърнал го е в катун с хвърчащи бутилки за вода, салфетки, мокри кърпи и каравани с навеси, без навеси, с дървени мивки и всякакви други горски удобства. Всичко би било нормално, ако имаше и едно нормално отношение, но вече за втори път чувам – “Тези са спрели на мястото на Х”. Това собственическо отношение на временно настанилите се там принизява идилията и я превръща в нещо подобно на външен селски клозет във Версайския дворец. Хубаво ама … селско или по-точно, селяндурско. 

Вярно е, язовирът е на всички ни, но това значи ли, че трябва да набухаме там каравани по 3000 лв, които стоят празни цяла седмица с изключение на събота и неделя? Значи ли, че можем с найлон да си направим кенеф там, където ни скимне? Значи ли, че събота вечер е празничната дискотека на Широка поляна, съпроводена от цигански чалги и стреляне с газови пищови, защото 1990-та не е свършила? Съжалявам, че ще разочаровам някои от вас, но не значи. 

Няма да бъда пророк, но просто ще кажа, че това няма да продължи дълго така. И не защото аз не искам, а защото много не искат вече. Стига вече бардаци, стига кочини, стига самоуправство, стига превземане на места, които не са били никога на никой. Разбирам старите хора, които нямат друг начин за почивка и това е единственият им вариант, но не това е начинът. Всичко е един голям кенеф, боклуци хвърчат навсякъде, пластмасите са на 5 метра зад катуна, а вие по цял ден искате да пиете ракия и да обсъждате новодошлите. Съжалявам, наистина, но тея мутренски спрели времена отдавна заминаха. Ако ще и да гръмнаха Алексей Петров оня ден. Вече съм на 32 и честно, нямам намерение цял живот да търпя глупости. 

Та така за Широка поляна. Прекрасен язовир. Нищо общо с хората от Родопите. Нищо общо с чиста природа. Трудно да му се насладиш – места няма, защото са превзети. Но дерзай читателю, защото времето е в нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.