Отдавна следвам списъка на планинските първенци в България. Той се състои от 39 планински върха, един от които е връх Вишеград в планината Сакар, в района на Тополовград. Реших да се разходя дотам сам, докато жена ми и децата бяха на гости при родителите ѝ за седмица и малко. Реших да съчетая изкачването на върха с разходка с мотора, като изобщо нямах намерение да си давам зор и да го изкачвам пеша. Освен това районът е военна зона и така или иначе до самия връх не може да се стигне пеша.

Рядко се случва, но понякога се намира свободно време да се разходя с мотора без да крада от общото семейно такова. В такива дни просто искам да отида някъде наблизо без да ми отнема много време и да мога да се прибера в София преди да е станало тъмно. Тук ще споделя и някои от маршрутите, които ми направиха силно впечатление и по които не бях минавал. Моторът ми е Suzuki V-Strom 800RE, което значи, че е туристически мотор с гуми, които стават за шосеен път, но не и за офроуд. А и аз самия избягвам офроуд трасетата, тъй като карането по черно просто не е моето. По доста от тях можете да преминете и с автомобил, стига да карате бавно, за да не уцелвате дупките и да не го жалите ако случайно го съдерете на някой клон. Е, достатъчно приказки, хайде да започваме.

След разходката ни до Червената скала и махала Мумджидам, решихме да затворим кръга и за рождения ми ден да посетим Караджов камък като хванем пътеката от Кръстова гора. По принцип е възможен и кръгов преход, който започва от село Мостово, минава през Кръстова гора, Караджов камък, Белинташ и обратно на Мостово, но за целта си трябва един пълен ден в ходене, с който ние не разполагахме и затова решихме да хванем по-краткия маршрут.

Поредната есенна ваканция беше на прага ни и не сме се чудили дълго какво ще правим. Беше ясно, че няма да стоим в София в прахоляка и гъстите сиви облаци, които забулват столицата ни през есента през по-голямата част от денонощието. След едно кратко семейно събрание дестинацията беше ясна. Любимата ми Родопа. Сега някой ще каже, че винаги се случва това, което намисля, но не е така. И не заради нещо друго, но нека някой да каже има ли нещо по-красиво от есента в широколистната гора? Красиви жълто-оранжеви багри, дъжд от нежно полюшващи се листа и усещане, сякаш си в едно цветно царство от приказките.

Отдавна следя групите за туризъм и едно място, което ми беше направило впечатление е Мумджидам. Махалата, в която живее само един човек. Намира се в близост до Белинташ, като за да се стигне до нея се ходи около 2 часа в посока по горска пътека започваща от село Три могили. Не се чудихме дълго и след оглед на местата наоколо, запазихме престой за 3 нощувки в комплекс Старите къщи намиращ се в село Врата, Асеновградско. И така нашето пътешествие започна.

Есенно време едно от любимите ми места станаха Източни Родопи и районът между Кърджали, Смолян и Пловдив. Тази внезапно появила се любов се дължи на курсовете по фотография на Цвети, които се провеждаха в района и един от водещите ми отвори очите за красотата на това закътано родопско кътче.