Записките на една неразказана история – II част

Завърших предишния пост с един въпрос. Въпрос дали сме могли да изчакаме сърбите да се вдигнат на въстание? Краткият му отговор е: Не. Защо? Нека си припомним един цитат на Левски:

Никому не се надявайте, — говореше той. — Ако ние не сме способни да са освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство …

Това е единият от отговорите на въпроса. А другият е, че българите са горяли от желание за свобода от зверствата на турците, огромните и непосилни данъци, които оставяли семействата без прехрана, а доста често и без подслон и от физическият тормоз налаган всеки ден. Очаквало се всеки момент Сърбия да се вдигне на бунт, кой ще чака за една-две седмици!? Но станало месец, а за един месец, както ще видим, много неща могат да се случат.

Има още

Advertisements

Записките на една неразказана история – I част

Беше някъде около 11 сутринта. Намирах се в град Пазарджик, на площада наречен „Тортата“. Там има едно място, с огромно широколистно дърво, в Пещера го наричаме – кавак, а в основата му – наредени книги, облечени в найлон, на всякаква тематика. Това е едно от любимите ми места в града, просто защото може да намериш нещо неочаквано, което да ти донесе усмивка. А какво по-хубаво нещо от приятна книга?

Има още

Висящите въпроси

Говори ми се. Говори ми се за чист въздух, красива природа и усмихнати хора. Не ми се говори за строителство и бетон, за боклуците в реките, за бедните хора и нещастния живот. И въпреки това, тези последните са ми постоянни посетители на съзнанието и често ме карат да си мисля за тях. Не ми се изразява мнение. Просто ми се задават въпроси. Нормални, човешки и търсещи искрената истина въпроси. Въпроси, на които често няма отговор или които често имат такъв. Такъв който остава вътре в нас, рядко излиза на свобода, защото ние обичаме да сме тирани към себе си, обичаме да подтискаме нещата, които ни мъчат, вместо да ги изразим ясно на глас. Откъде ли е дошъл този тиранин? И защо ли се разлютява само тогава, когато ни настъпят жестоко?

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 5 (ШВЕЙЦАРИЯ – I част)

Част 5 – Среща на живо с кравата Милка

Не знам как мина толкова много време, от когато последно писах. Вглъбен в работата ми или просто исках да запазя спомена за Швейцария само за себе си стигнах до това положение, в което ми беше трудно да напиша дори и дума за тази невероятно дива страна … до днес. Нека продължа с пътеписа сега.

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 4 (ВЕНЕЦИЯ И МИЛАНО)

Част 4 – На гости при жабарите

IMG_20170718_055106

Гледката от апартамента на Тиана

Отново 7 и 30. Само че днес се чувствах като парцал. Още със събуждането се сетих за редбулите, които стояха в един от куфарите и ме очакваха. Те щяха да са спасението днес.

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 3 (НАЦИОНАЛЕН ПАРК КРКА)

Част 3 – Из красивата Хърватия

Ставам и гледам часовника. 17-ти юли, понеделник, 07:05 сутринта. Как не спря да духа зверски цяла вечер в тази Иваница. Постоянно се събуждах от силния вятър. А на сутринта сякаш нямаше и помен от него. Хапнах 2 изсъхнали шоколадови сладки, най-вероятно бяха на повече от 6 месеца (взех една кутия с 8 такива за 2 евро, защото нямаха друго в магазина) и честно казано вече исках да се махна окончателно от тази Босна и Херцеговина. Красива страна, но не тя беше основната цел на пътуването ми.

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 2 (ДУБРОВНИК И КОТОР)

Част 2 – Море, крепости и планини

Станах в 7 сутринта на 16-ти юли. Беше ден неделя. Спах като къпан,  макар че се събуждах от силния вятър, който духаше навън. Все още осъзнавах къде съм и колко път съм минал до момента. Противно на очакванията ми, силният вятър въобще не повлия на мотора. Оставих страничните куфари в апартамента, така или иначе щях да остана още една нощувка в Иваница и нямаше нужда да ги мъкна с мен.

Има още