До Москва и Санкт Петербург с мотор – Дни 3 (Рига) и 4 (Талин)

Ден 3 – От Люблин до Рига, Латвия

Люблин ми хареса много, но бях смазан от пътуването до там и не съм сигурен, че успях да му се насладя напълно. Вечерта, преди да легна, отделих поредните 15 минути да изчистя и смажа веригата, превърнах го в ритуал на всеки 1000 км, просто защото беше нова и ми беше някак мило.

Има още

Реклами

До Москва и Санкт Петербург с мотор – Дни 1 (Деберцен) и 2 (Люблин)

Ден 1 – Тръгването от София

Сутринта в 6 часа на 22 юли (неделя) вече  преглeждах дали съм забравил нещо за дългоочакваното пътуване с мотора, бях приготвил куфарите на предишната вечер и единствено якето и панталонът очакваха да ги облека и „ключ на старт“, както казват руснаците. 2 дни по-рано моторът ми беше готов след ремонт на касетата на съединителя, смяна на веригата и пиньоните и смяна на маслото при RBT Custom Motors. Направих му едно каране от Хасково до София, което мина безпроблемно (и което беше един мини старт на пътуването) и тръгнах сравнително уверен, че няма да ме остави някъде по пътя.

Има още

До Москва и Санкт Петербург с мотор – Приготовления

Тъкмо приключих с пътуването до Швейцария през 2017 и в главата ми се мотаха вече други планове. Проблемът е, че често посещавам motoforum.bg и там в секция МотоТуризъм често се убеждавам, че има и други луди като мен. Отдавна бях хвърлил око на темата „До Санкт Петербург през Москва и обратно“ и все не ми оставаше време да я погледна. Самата мисъл за Русия ме блазнеше, но ми се струваше прекалено налудничаво да се кача на мотора и да тръгна. Но вътрешно вече усещах, че 2018 ще се пътува за Русия, колкото и невероятно да ми звучеше тогава.

Има още

Записките на една неразказана история – II част

Завърших предишния пост с един въпрос. Въпрос дали сме могли да изчакаме сърбите да се вдигнат на въстание? Краткият му отговор е: Не. Защо? Нека си припомним един цитат на Левски:

Никому не се надявайте, — говореше той. — Ако ние не сме способни да са освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство …

Това е единият от отговорите на въпроса. А другият е, че българите са горяли от желание за свобода от зверствата на турците, огромните и непосилни данъци, които оставяли семействата без прехрана, а доста често и без подслон и от физическият тормоз налаган всеки ден. Очаквало се всеки момент Сърбия да се вдигне на бунт, кой ще чака за една-две седмици!? Но станало месец, а за един месец, както ще видим, много неща могат да се случат.

Има още

Записките на една неразказана история – I част

Беше някъде около 11 сутринта. Намирах се в град Пазарджик, на площада наречен „Тортата“. Там има едно място, с огромно широколистно дърво, в Пещера го наричаме – кавак, а в основата му – наредени книги, облечени в найлон, на всякаква тематика. Това е едно от любимите ми места в града, просто защото може да намериш нещо неочаквано, което да ти донесе усмивка. А какво по-хубаво нещо от приятна книга?

Има още

Висящите въпроси

Говори ми се. Говори ми се за чист въздух, красива природа и усмихнати хора. Не ми се говори за строителство и бетон, за боклуците в реките, за бедните хора и нещастния живот. И въпреки това, тези последните са ми постоянни посетители на съзнанието и често ме карат да си мисля за тях. Не ми се изразява мнение. Просто ми се задават въпроси. Нормални, човешки и търсещи искрената истина въпроси. Въпроси, на които често няма отговор или които често имат такъв. Такъв който остава вътре в нас, рядко излиза на свобода, защото ние обичаме да сме тирани към себе си, обичаме да подтискаме нещата, които ни мъчат, вместо да ги изразим ясно на глас. Откъде ли е дошъл този тиранин? И защо ли се разлютява само тогава, когато ни настъпят жестоко?

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 5 (ШВЕЙЦАРИЯ – I част)

Част 5 – Среща на живо с кравата Милка

Не знам как мина толкова много време, от когато последно писах. Вглъбен в работата ми или просто исках да запазя спомена за Швейцария само за себе си стигнах до това положение, в което ми беше трудно да напиша дори и дума за тази невероятно дива страна … до днес. Нека продължа с пътеписа сега.

Има още