Записките на една неразказана история – II част

Завърших предишния пост с един въпрос. Въпрос дали сме могли да изчакаме сърбите да се вдигнат на въстание? Краткият му отговор е: Не. Защо? Нека си припомним един цитат на Левски:

Никому не се надявайте, — говореше той. — Ако ние не сме способни да са освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство …

Това е единият от отговорите на въпроса. А другият е, че българите са горяли от желание за свобода от зверствата на турците, огромните и непосилни данъци, които оставяли семействата без прехрана, а доста често и без подслон и от физическият тормоз налаган всеки ден. Очаквало се всеки момент Сърбия да се вдигне на бунт, кой ще чака за една-две седмици!? Но станало месец, а за един месец, както ще видим, много неща могат да се случат.

Има още

Реклами

Записките на една неразказана история – I част

Беше някъде около 11 сутринта. Намирах се в град Пазарджик, на площада наречен „Тортата“. Там има едно място, с огромно широколистно дърво, в Пещера го наричаме – кавак, а в основата му – наредени книги, облечени в найлон, на всякаква тематика. Това е едно от любимите ми места в града, просто защото може да намериш нещо неочаквано, което да ти донесе усмивка. А какво по-хубаво нещо от приятна книга?

Има още