Ден 8 – Флотът на Русия

Сашо, Павката и Ради се чудеха доста дали да останат за този ден, но аз не бързах да посетя Москва. Исках да остана за деня на флота, който по случайност беше съвпаднал с посещението ми на града. Оказа се, че събитието наистина си заслужаваше:

Първата част от пътуването ни до Албания премина, но сякаш не останахме с много хубави впечатления от там. Все още ни гонеше усещането сякаш не сме получили това, което търсехме. Толкова много път, а се пренаситихме на мизерия и на места, където не можеш да изхарчиш малко пари, за да си направиш кефа. След гледката из Вльора сякаш тръгнахме леко обезверени към следващата ни дестинация – островите Ксамил.

След голямо мъдрене и чудене с Цвети решихме, че вместо да ходим да се бутаме с народа в някоя претъпкана дестинация, това лято ще отидем на някое по-малко и по-спокойно място. Аз отдавна си мислех за Албания покрай пътеписите за SH-8 пътя, който бил невероятно живописен, а и ремонтиран и не ми отне много време да ѝ предложа идеята. На шега или на майтап тръгнахме натам без много уговорки и без да си правим предварителни планове.

Ден 7 – Много ама много злато из Санкт Петербург

Е, мъка, мъка, колко да е мъка ставането 6 часа по-късно? Голяма мъка се оказа, но станах тъкмо навреме, за да хванем метрото с Ради и останалите и да тръгнем към кея на река Нева, от където щяхме да хванем кометата за двореца Петерхоф.

Ден 6 – Разходката из Санкт Петербург

Още със събуждането сутринта не можех да повярвам, че пристигнах в Санкт Петербург и то без кой знае какви изпълнения по пътя. Всичко вървеше прекрасно до момента, дори скапаното време от началото на пътя вече се оправи и беше адски слънчево и приятно. Но преди да тръгна за където и да било, трябваше да си взема СИМ карта за телефона, тъй като бях загубен без интернет. Затова приготвих набързо раницата с допълнителната батерия, малко вода, някаква останала храна от предишния ден и газ навън.

Ден 5 – Влизането в Русия (Санкт Петербург)

Денят на истината. Най-сетне дойде и моментът да сбъдна една мечта. Вече виждах руските регистрации из Талин и бяхме на път да изложим 4 български такива на руска територия.

Маршрут за деня

Този път маршрутът беше кратък и то с основание. Трябваше да пресечем границата между Русия и Естония на пункта Нарва – Ивангород. След като пристигнахме в Талин започнахме да научаваме разни детайли като това, че тук е мястото, на което се чака най-много. Предстоеше ни да се убедим в това.

Ден 3 – От Люблин до Рига, Латвия

Люблин ми хареса много, но бях смазан от пътуването до там и не съм сигурен, че успях да му се насладя напълно. Вечерта, преди да легна, отделих поредните 15 минути да изчистя и смажа веригата, превърнах го в ритуал на всеки 1000 км, просто защото беше нова и ми беше някак мило.

Има още →

Ден 1 – Тръгването от София

Сутринта в 6 часа на 22 юли (неделя) вече  преглeждах дали съм забравил нещо за дългоочакваното пътуване с мотора, бях приготвил куфарите на предишната вечер и единствено якето и панталонът очакваха да ги облека и „ключ на старт“, както казват руснаците. 2 дни по-рано моторът ми беше готов след ремонт на касетата на съединителя, смяна на веригата и пиньоните и смяна на маслото при RBT Custom Motors. Направих му едно каране от Хасково до София, което мина безпроблемно (и което беше един мини старт на пътуването) и тръгнах сравнително уверен, че няма да ме остави някъде по пътя.

Има още →

Тъкмо приключих с пътуването до Швейцария през 2017 и в главата ми се мотаха вече други планове. Проблемът е, че често посещавам motoforum.bg и там в секция МотоТуризъм често се убеждавам, че има и други луди като мен. Отдавна бях хвърлил око на темата „До Санкт Петербург през Москва и обратно“ и все не ми оставаше време да я погледна. Самата мисъл за Русия ме блазнеше, но ми се струваше прекалено налудничаво да се кача на мотора и да тръгна. Но вътрешно вече усещах, че 2018 ще се пътува за Русия, колкото и невероятно да ми звучеше тогава.

Има още →