Април месец 2023 година се оказа един от студените в България, подобно на изминалия през 2022 година, на който на втори април наваля около 30 см нов сняг. Този април се случи подобно нещо, което ни попречи да правим планове за разходка из българските земи и планини и почнахме да мислим за вариант, при който да се насладим на хубавото време, макар и в чужбина. Е, такава възможност се отвори и това беше Гърция.

Планът беше да тръгнем от София за Гърция в петък като изкараме 9 дни общо навън и се приберем в неделя. Планът ни беше доста мъгляв и неясен като планирахме ден за ден. Нямахме набелязани места и в общи линии набелязвахме по път. Но ето и един списък, който се очерта след пътуването ни:

1. София – Козани
2. Козани – Парга
3. Парга – кафе, вечеря, обиколка и нощувка
4. Парга – плажът в Амоудия – разходка и нощувка
5. Амоудия – плаж Алонаки – разходка пеш, с колела и нощувка
6. плаж Алонаки – Превеза – пране на дрехи, цивилизация, похапване на калмари
7. Превеза – плаж Маратиас – боядисване на яйца за Великден, почивка, разхвърляне на катуна
8. плаж Маратиас – Гревена (Lidl) пазаруване – Вероя – нощувка на езерото Халиакмон
9. Вероя – Роженски манастир – нощувка за Великден и обикаляне на църквата
10. Роженски манастир – София

Или иначе казано по карта маршрутът изглеждаше така:

Началото

Пътят от София през Кулата до Гърция е ясен на повечето, ходили на гости на южната ни съседка. По пътя се гледахме с върховете на Рила и Пирина. Не ни пуснаха тая пролет да посетим планината по-рано и това си му е. Но ще си оправим сметките, веднъж лятото да дойде. Иначе няма какво да обяснявам много, освен че чакахме около час на границата, което рядко се случва, но понеже идваше Великден и хората излизаха в почивка, беше сравнително нормално и очаквахме това. Затова тръгнахме около 15 часа в София и около 18 бяхме на границата. По пътя срещнахме доста кемпери както и на познати, всеки запътил се към своята дестинация. Решихме да караме до Козани, където и да останем на нощувка на следното място. Мястото беше тихо и спокойно, макар да се чуваше шумът от магистралата, нямахме излишни гости от местното население и спахме нормално. Бяхме спрели до неработеща църква, което беше странно за гърците според моите виждания за тяхната религиозност. За съжаление водата на църквата не работеше и не успяхме да напълним за пиене, но така или иначе бяхме напълнили кемпера на тръгване от София.

Сутринта беше хладна, но достатъчно приветлива, че да ни позволи да направим любимия кус-кус на децата и да тръгнем за онова голямото синьо небе на земята, наречено море. Е, преди това трябваше да започнем с драмата, която беше, че двете деца, които се натъпкаха с чай в 10 вечерта, решиха да оставят следите си и на двете спални в кемпера още на първата вечер навън, за да им е по-уютно в следващите 10 дни. Понякога има и такива моменти, в които уж отиваш на почивка, а вече ти се прибира вкъщи. Както и да е, хапнахме набързо и газ към Парга. Пътят до Парга беше напълно нормален, равен асфалт без дупки, тук-таме скокчета да те събудят да не дремеш зад волана. Достъпът е лесен, макар като приближиш градчето да става малко тясно и трудно за разминаване, но е само за кратко.

Още с влизането ахваш от гледките. Посреща те един красив център в италиански стил, къщи кацнали върху един малък склон подобни на тези в Сицилия, а на върха му – древна крепост, символ на някогашна мощ. По средата на центъра, точно срещу хълма, стърчат две живописни островчета свързани с къс земя, а върху него – бяла църква, сякаш да напомни за стремежа на човека да опитоми природата. Красиво беше, от където и да го погледнем.

Ние си харесахме място за паркиране ето тук. Понеже бяхме извън сезон, лесно стигнахме до мястото, около което цареше пълна „умирачка“ или иначе казано можеше спокойно да се паркираме без да се притесняваме, че ще стане нещо. Тук-таме минаваха хора, достатъчно да сме спокойни, че ако някой тръгне да краде, ще има някой друг да каже – Дръжте крадеца. Намирахме се на метри от плажа и красивия небесно-син залив, който си просеше кафето всяка сутрин. Децата доволно се овъргаляха в пясък още първия един час и се погрижиха да забравим образа на природата и да се съсредоточим върху двете малки маймуноподобни, които възпитаваме 24/7.

Поотпочинахме малко и хайде на разходка. Понеже жена ми каза и ние решихме да излезем с колелата на разходка, въпреки моята увереност, че след карането с кемпера няма да е подходящо да бутам колела нагоре и надолу, но нейсе. Взехме колелата и както читателят вече очаква, баирът беше толкова голям и толкова непроходим с колела (навсякъде всичко е стълби), че падна едно яко бутане нагоре към крепостта и надолу от нея, за да се озовем на мечтания център.

Стигнахме центъра, но понеже бутахме, а не карахме колела, решихме че може пък да направим едно кръгче с тях и да видим какво има около него. Решихме да отидем до един параклис, който на Гугъл Мапс изглеждаше наблизо, но се оказа отново на един баир, който беше второто предизвикателство за деня. Отделно от това беше пълно с лимони и портокали, на които малката се възхищаваше и искаше да берем и опитваме. Ще ви разочаровам, ако не сте опитвали, но по-кисело нещо от тези мандарини не бях опитвал. Направо да ти се догади.

Всъщност крепостта до центъра на Парга е построена от жителите на града през 11 век с цел да ги защитава от пиратите, които са обикаляли и плячкосвали моретата. По-късно през 13-ти век венецианците превземат града и я укрепват. При османските нападения е унищожавана и построявана на няколко пъти. Италианското влияние в района приключва през 1797г. с падането на Венецианската република, но то оставя своя траен отпечатък върху цялостния облик в местната архитектура. Градът попада под английско влияние, които през 1819 го продават на Османската империя и така той попада под деспотичното управление на Али Паша. Али Паша имал амбициите да управлява като независим владетел областта, но султанът не бил на същото мнение и скоро главата на непокорния управник се търкаляла в краката на му. Градът се освобождава окончателно от османското влияние след Балканските войни и става част от Гърция. В момента постоянно го населяват около 4000 души като средната годишна температура е около 17 градуса.

Обратно на центъра и вече огладнели от физическото предизвикателство, похапнахме в един италиански ресторант, докато децата се забавляваха. Хубаво похапнахме и хайде сега наядени по нанагорното за трети път. Пот капе от челата, студеният вятър духа от морето като 2 часа преди това умирахме от жега, сега вече съжалявах, че не си бях взел якето, но с пълни стомаси успяхме да стигнем обратно на кемпера. Заключих колелата и хоп в леглото. Стига приключения за днес.

Парга и Амоудия

Втората ни сутрин на друго място извън България ме хвана в някакво особено и криво настроение. Тръгнах с идеята, че отивам на почивка, но тези сгради наоколо и тълпите хора нещо противоречаха на намеренията ми. Поумнели, на сутринта трънахме без колелата и само с раниците на поход до центъра. Минахме отново през крепостта, която продължаваше да не работи и слязохме да пием кафе. Кафе е силно казано за Гърция, при положение, че за тях фрапето е кафе, а такова нещо като еспресо с мляко прилича по-скоро на сутрешен бълвоч, който гледаш с надежда, че вкусът му може да е по-хубав от вида му … ама не е.

Пихме кафета, ядохме сладоледи и беше време за мечтаното спокойствие сред природата. Видяхме наблизо плаж (на около 15 минути каране с кемпера) и решихме да отидем да нощуваме там, колкото и жена ми да искаше да останем повече в тази Парга. За съжаление съм сигурен, че лятото в Парга няма да можем да си хванем място с кола, камо ли с кемпер, но пък кой знае, може да видите скоро нов пост от там.

Амоудия е селце наблизо до Парга, с централен плаж с рядка горичка до него, чиито дървета нямат против да подслонят един алуминиев покрив и да пропуснат малко слънчеви лъчи на солара на него. Тук намерих тишината и спокойствието, които търсех. На плажа душовете работеха та можехме да понапълним малко вода. Красивата и доста чиста река Ахерон се влива в Йонийско море и често ставате зрители на рибарски лодки, които тръгват към морето пълни с мрежи и въдици.

Отделно от горепосоченото, става за разходка с колела, защото е напълно равно. Поразходихме се набързо и извадих масата да правим пържолите навън. Никой от 3-мата гърци населяващи селцето по това време нямаше против, та си похапнахме нормално и по нашенски. Разходката по кея ни дари с вдъхновение и спокойствие. От мястото, където останахме да спим се чуваше шумът на вълните, който ни разказваше песента си за лека нощ.

Самото селце не е нещо кой знае какво. Не успяхме да намерим къде да напълним вода по лесния вариант с маркуча и решихме на следващия ден да потърсим такова място. Очевидно е, че лятото ще се пълни с туристи, но пък наличието на езеро зад него е предпоставка и за онези летящи и бръмчащи гадини, които дебнат да оголиш крайник и стръвно го нападат. Та едва ли ще е много приятно.

Плаж Алонаки

Плаж Алонаки е отново на скромните 20 минути каране от Амоудия. Хареса ни, защото на снимки изглеждаше много красив и си заслужаваше да минем да го посетим. А снимките ги гледахме в park4night между другото. По пътя за там Гугъл Мапс отново ни показа, защо не може да ѝ се има доверие в Гърция. Отново ни показваше как да стигнем като цепим през маслиновите лозя и направим кемпера на нищо. Понеже вече я усещам кога бърка, този път обърнахме наобратно и хванахме правилния път за плажа, който минава през селцето Валанидорахи.

През селцето минахме бързо като просто следвахме пътя за плажа, който става един вид околовръстно. Минахме и през стадиона, където беше отбелязана чешма, на която може да напълним лесно вода с маркуч. Каня се да завивам към стадиона аз, но понеже наклонът беше доста сериозен, спрях и излязох да погледна и да пипна дето се вика, дали няма да оставим картера долу. Е, напълно нормален беше, но една гръцка кола ни видя спрели и спира и тя срещу нас. Тъкмо се чудя дали няма да влезем в някой екшън филм и от нея изскача човек на около 50-55 години и ни подвиква: Фиш, фиш. Леко изпаднал в ступор, отне ми някоя друга секунда да разбера какво точно се случва, докато се усетя, че ни предлага риба. Отиваме при него с жена ми (която вече може и вие да усетите, че е пълна с хармония и щастие в този момент), отваря багажника и вътре бол прясна риба, току що уловена, държана в тави пълни със сол. Еми … не сме се дърпали много:

Тъкмо както пълнехме вода, изчистихме и рибата и вече бяхме готови да продължим за Алонаки, като някои от нас бяха доста щастливи. Минахме със скромните 20 евро, което беше сравнително добра цена за рибата, която получихме. На плажа бяхме след не повече от 10 минути каране.

Плажът изглеждаше уникално. Нямаше никой и бяхме сами на паркинга над него. Направихме си рибата на открито с тази прекрасна гледка. Беше малък залив с една голяма скала в средата му, като откриваше очарователна гледка напомняща Болата във Варна. Можеше да му се насладиш както от високо, така и долу на самия плаж, където за мое очудване си беше доста песъчливо и липсваха белите гръцки камъни, които да ти масажират гърба, докато се излежаваш.

Излязохме за кратка разходка из горите в близост до плажа, върнахме се и започнаха да идват и други кемпери на мястото. И както бяхме сами, изведнъж се оказахме с още 3-ма съседа в близост. Един немски зил, превърнат на кемпер и още два буса. Немците май много обичат Гърция, хем топло, хем нямат ограничения, хем сравнително евтино. Запознахме се с младо семейство, които с 3-месечния им син тръгнали с кемпер и от година и няколко месеца не са се прибирали вкъщи. Гледах ЗИЛа им и просто не можех да си го представя. Бащата ми обясняваше, че са посетили Скандинавските държави през лятото, а зимата дошли в Гърция, където и ги заварихме ние.

Вече няколко пъти разговарям с немци в Гърция и попитам ли нещо за България, все споменават, че мислели да минат, но щели да го оставят за друг път. Като цяло усещам едно голямо неразбиране откъм предимствата и красотата на природата в страната ни, за които чужденците нямат грам усет. Дори и да тръгнеш да им говориш, често оставам или неразбран, или криворазбран. Това, че има язовири, минерални извори, гори, планини, море и прочие сякаш бързо бива забравено и пренебрегнато. Дали има нещо скрито, което не споделят и ги отблъсква, дали ги притеснява корупцията или лошото ни реноме като цяло … честно казано няма значение. Единствено изпитвам съжаление за тях, че губят от това, че няма да усетят красотата на земята ни. Но може би така е по-добре, защото като гледам мърлявщината в Гърция, сякаш ще е много по-добре ако запазим земята ни чиста.

Сутринта ни хвана готови за един поход с колелата. За какво биха 700 км път до сега отзад. Похапнахме отново от прекрасните бухтички на Цвети и газ към другия плаж, който беше наблизо. Карахме по лек и приятен наклон, който навръщане не бих казал, че ни умори много сериозно.

Другият плаж беше плаж Керенца. Доста лесно достъпен, заварихме го обкръжен с немски ЗИЛ-ове по цялото крайбрежие. Водата беше доста чиста и сякаш беше една идея по-приятно от Алонаки, просто защото от кемпера излизаш направо на плажа. Единственият недостатък беше, че беше пълно с бездомни кучета, които се излежаваха на горещия припек, за който в България бихме завидяли в този момент.

Върнахме се от Керенца и скоро вече събирах нещата, за да се върнем обратно в цивилизацията. Интересно е как човек може да изпадне в крайности за такова кратко време. От нуждата от природа до нуждата от хора в рамките на няколко дни. На мен ми дойде една идея в повече стоенето само на плажа и както наскоро един колега кемперист каза „Искам да ми се сменят картинките“, та беше време и за моите да се сменят.

На път към Превеза

Тръгнахме към град Превеза. Планът беше да напазаруваме, да изперем дрехите и чаршафите, които понамирисваха още след първата нощувка на децата в кемпера и да похапнем на ресторант някъде, без да има нужда да готвим. Пътуването до там ми припомни, че това е пътят за Лефкада, а не след дълго намерихме ЛИДЛ, на който напълнихме провизиите и където цената на краставиците ми припомни, защо е добра идея да вмъкнем няколко чувала през границата:

Разбира се, ние си бяхме купили краставици от България, но бързо ги поизядохме като видяхме цената на тези в южната ни съседка. В Превеза влязохме без проблеми и спряхме на ето този паркинг тук. Обаче на мен нещо не ми допадаше мястото. Бяхме точно до пътя, минаваха си коли и мотори, а на гърците моторите бръмчат все едно сме на рали Пещера, едва ли щяхме да спим много. Затова реших да се поразходим пеш и малко по-надолу видяхме един доста широк паркинг, където имаше площадки за волейбол, баскетбол и други, та решихме да нощуваме тук. Беше доста спокойно с изключение на едно момче от играещите баскетбол, което завъртя с мотора покрай кемпера, спря до прозореца ни и ни каза Здравейте на английски. Беше малко странно и неочаквано, но докато изляза да поговорим, явно реши, че изглеждам твърде лошо и си би камшиците.

На сутринта след закуската беше време да се поразходим, както и да потърсим място за пране на дрехи. Има доста такива в Превеза, тъй като пристигат много чуждестранни пътешественици с яхти на пристанището. Преместих кемпера около 2 км по-навътре в близост до центъра, ето тук. Нямахме проблеми извън сезона, имаше доста места за спиране, но вечерта вече бяхме наобградени от коли.

Мястото за пране на дрехи харесахме пак от park4night и беше ето това. Взеха ни по 9 евро на килограм, но по-фрапираща беше новината, че ще са готови в 19 часа вечерта, което ми се стори твърде много при положение, че ги оставихме в 10 сутринта. Но така или иначе вече децата се оплакваха, че им миришело, нямахме много избор хаха.

Времето за чакане запълнихме с кафе на главната, сладолед в близката сладкарница, гироси, игри в една голяма игрална зала и разходки и почивка. Обядът и вечерята ги направихме в градчето като деня го изкарахме без готвене. С малката на 2 пъти играхме една игра, в която целим едни риби с оръдия с вода и беше голяма радост. Големия се пусна на виртуална реалност, а оставихме Цвети да има време за шопинг. В общи линии, всекиму развлечението. Но пък Превеза ни хареса доста като за дестинация, в която временно да се върнеш към цивилизацията.

Иначе градът не е малък. Има неселение от около 20 000 души и е основано от моряци от остров Бурано, Венеция през 11 век. На няколко пъти градът мени владетелите си като една от най-забележителните битки е на османския адмирал Хейредин Барбароса, при която той окупира града и побеждава армията водена от адмирал Андреа Дория и под егидата на папа Павел III през 1538 година. Войните не спират и често градът е под венецианско, френско и османско владичество. Окончателно градът е освободен от османско владичество през Балканската война и става част от Гърция документирано в Лондонското споразумение от 1913 година.

Дрехите ги взехме с час по-рано, докато се канехме да вечеряме. Някои от тях бяха много леко влажни, но като цяло останахме доволни. Идеята обаче беше да не спим за втора вечер в Превеза, а да тръгнем още повече на юг и да се върнем отново сред природата.

Плаж Маратиас

Имах намерение да спим някъде по-наблизо без да караме много. Но пък крайбрежието на Гърция е толкова пленително, пътят беше хубав и без завои, често слизахме на нивото на морето и имах чувството, че пръските на вълните разбиващи се в каменистото крайбрежие, ще се озоват на предното ни стъкло. Карането ми отпусна душата и реших да покараме до едно от местата, които бяхме набелязали, а именно плаж Маратиас. Най-много ми допадна идеята, че достъпът е лесен и изглеждаше доста закътано и спокойно. По пътя решихме да опитаме да спрем и на този закътан плаж тук, няколко километра преди Маратиас, но вече беше тъмно и обиколката с фенера показа, че нямаме никакъв шанс да достъпим плажа с голям кемпер. По-вероятно беше да слезем и да не се върнем след това тъй като наклонът беше доста сериозен.

Реших, че не съм в настроение да рискуваме и скоро вече бяхме на отбивката за целта ни. Около 2 км стръмен асфалтов път надолу и вече се чудех дали не сгреших като тръгнахме по това западно крайбрежие, което точно в тази си част се оказа, че не е толкова достъпно за кемпери. Но за моя изненада долу на плажа видяхме още 2 кемпера и 2 палатки. Успокоих се, че не съм единственият екстремист и спахме спокойно вечерта.

Сутринта ни посрещна със силен вятър на закътаното заливче, чиято вода не беше от най-чистите и определено лятото не бих влязъл да се къпя в нея, но пък създаваше уют с размерите си и горичката наоколо. Беше много приятно, тъй като дърветата бяха високи, можеше да се спре под тях с кемпера, а и имаше поляни, които ставаха за игра с децата. Единствен дразнещ беше боклукът наоколо, който явнто беше събран наскоро, тъй като 6 чувала с боклуци чакаха някой да ги изхвърли, но все още се намираше тук-там. Децата решиха да съберат още един чувал и така го направихме една идея по-уютно.

Беше време да боядисаме яйцата, затова децата се захванаха с важната задача. Денят го изкарахме в игри и разговори с другите кемперджии и палаткаджиите около нас. 2 немски момчета бяха тръгнали на велопоход от Гърция до Хърватия и явно все още бяха в началото му. Бяха останали на палатки като ни предложиха дори да ни вземат нещо от магазина, който бил на 7 км. Ние, както винаги, бяхме яко натоварени с всичко и накрая се оказа, че Цвети ги понахрани със спагети, козунаци, банани и 20 литра вода почти. По едно време се усъмних, че май иска да ѝ свалям колелото и да тръгва с тях, но явно не е чак толкова амбициозна да върти още 700-800 км, пък и 2 момчета на палатки будеха в мен съмнения за ориентацията им. Добре, че поне спяха отделно.

До нас пък един кемпер и един бус, пак немци, единият, от които държеше да зная, че е от Прусия, а не от Германия. И аз така му върнах жеста като държах да знае, че съм от Пещера, а не от София. Имаше женски боскер, който обичаше да гони фризби, та децата доста се забавляваха. Поговорихме малко отново за България като държеше да ми каже, че мислел да ни посети, но тол таксите го отказали (имаше кемпер с 3 оси) тъй като трябвало да въвежда в маршрутната карта начална и крайна точка. Това му приличало на комунизъм, при който го следяли постоянно. Ще оставя темата без коментар, защото е дълга.

Денят мина бързо. Неусетно мина обяд, вечерта правих прословутите спагети под погледите на 2 изгладняли колоездача, чиито кореми след пържолите, които правих на обяд, можех да чуя как къркорят от спалнята на кемпера. Шегата настрана, нахранихме момчетата, но не говорихме много с тях. Вечерта мина спокойно, а следващият ден вече решихме да тръгнем за България, просто защото ни писна от плажове и голи баири, исках гора.

По пътя за България

Вероя

Пътят до София е дълъг и затова го разделихме на 3 части. Първата част беше до Вероя.

По пътя спряхме на ЛИДЛ в Гревена, за да напазаруваме отново. 3 часа и половина път го взехме за почти 5 с нашите постоянни спирки. Но пък не го усещаш толкова и имаш малко разнообразие освен да държиш геврека постоянно. Между другото, магистралата за Йоанина е безупречна. Много живописна и красива, карането до отбивката за Козани ми хареса много.

Стигнахме Вероя и спахме на брега на язовир Халиакмо, необезпокоявани от никой. Мястото беше посещавано, но спокойно, поне според моите представи. Цвети се оплака на сутринта, че имало музики и разговори, но аз нищо не съм чул. Хубавото на мястото беше, че чешмата беше точно до нас, а пък имаше и място за разходка пеш.

Роженски манастир

От Вероя тръгнахме за Роженския манастир, където по-рано бяхме видяли други хора от фейсбук групата Live Free BG, че ще бъдат там. Така решихме да минем и да се запознаем с нови родители и деца. Пътят е сравнително ясен. Скучен и спокоен, не сме имали проблеми като цяло, а и на границата минахме за по-малко от 25 минути. Бях позабравил баира преди Роженския манастир колко е стръмен и колко са обратни завоите, което в тази ситуация беше плюс, защото бих се замислил дали искам да го качвам с кемпера. А сега просто нямах избор.

Вътрешно, гледката от Роженския манастир си е вдъхновяваща. Гърция е хубава ако търсиш море, плажове, скалисти планини. Ако искаш гора, тогава си се връщаш вкъщи. Всъщност и гърците имат красиви планини, особено в района на Национален Парк Цумерка, но друго си е на юг – Славянка, която при първото ми качване с кучетата бях предупреден, че на предишния ден вълци убили овца от стадо и да внимавам, на югозапад – Беласица, невероятната панорама към Керкини от Конгур и целодневното изкачване до Радомир, на север Пирин с неговите дивни скалисти чукари, където от връх Джано виждаш Петрич и Банско едновремено.

Запознахме се с доста хора на място – Жоро и Диди, Венци и Ива и още куп малчугани и родители, които също бяха дошли да обикалят манастира вечерта. Поздрави на всички вас ако четете тази статия! Изкарахме си прекрасно на манастира – направихме скара, цяла вечер игри с децата, истории за пътешествия и преживявания. Денят също беше изпълнен с активност като футбол и каране на колела до село Златолист и църквата на Преподобна Стойна.

Отне ни около 2 часа общо, но ни беше напълно достатъчно да поуморим децата и да поспят спокойно до вкъщи. Е, скоро след това вече бяхме прибрали всичко и беше време да се прибираме. Така свикнах с времето навън, че като се прибрах вкъщи по навик спирах кранчето на чешмата по-бързо, за да имаме по-дълго вода. 😀

За 10 дни в Гърция си изкарахме доста хубаво. Времето беше с нас и макар да подухваше и да ставаше студено на моменти, беше постоянно слънчево. Толкова, че всички си поизгоряхме доволно. Исках да ги изкараме в България, но пък това е хубаво на кемперите – като не те устройва нещо, винаги можеш да се преместиш.