Обстановката по света след избухването на коронавируса си остава сложна и вече доста често се хващаме как отлагаме пътуванията ни в Европа по една или друга причина. Но добре, че се появи една командировка, която насила ме изкара от страната, за да си припомня какво е да живееш нормален живот. Посещението ми в Мюнхен ме остави с доста приятни впечатления за града и малко смесени чувства към жителите на столицата на Бавария.

Мюнхен се намира на 520 метра надморска височина, има население от почти милион и 500 хиляди души като климатът се води умереноконтинентален. За съжаление в последното не успях да се убедя, тъй като тази година времето беше изключително мрачно и валежно и температурата в края на август месец беше около 13-14 градуса през деня. Това не успя да помрачи разходките ми, но определено ми остави чувството, сякаш съм в Лондон есента.

Намира се на около 50 км от Алпите или 45 минути с влак, през него преминава река Исар, която носи вода от Алпите и за която казват, че почти не се пречиства и хората пият главно чешмяна вода, тъй като качеството ѝ е в пъти по-добро от бутилираната такава. Жителите на Мюнхен често ходят на море в Хърватия, тъй като пътят с кола до там е около 4 часа (трябва само да се премине през Австрия).

Историята на града започва от около 750 AD с манастира Свети Бенедикт, около който е било построено тържище. От тук тръгва и разрастването на града. Мюнхен става популярен като среда на музикални творци благодарение на Ричард Вагнер, известен композитор оказал изключително влияние в западната музика.

Бирариите и Октоберфест

Из града са особено популярни така наречените Градини за бира или Бирени градини. Това представляват градини с пейки и маси, които често са на самообслужване, където можеш да се срещаш с приятели на по бира. Намират се из целия град като една от най-популярните градини е английската градина. Тя представлява парк за разходка, в който има множество отделни бирени градини. Ето как се забавляваха немците в дъждовен ден.

Мюнхен е популярен из Европа с фестивала Октоберфест. Тогава местни бирарии (избрани са точно определени) произвеждат бира специално за посетителите. Имахме късмета да опитаме тази бира и мога да кажа само, че целта ѝ е да те трупяса. Това го потвърдиха и самите немци, тъй като на Октоберфест масово хората ходят да се напият, имало състезания за по изпиване на литър бира наведнъж и разни такива. За съжаление 2021 година няма да се състои отново заради пандемията. Но като детайл, фестивалът се състои от различни стилове всяка седмица. Първа седмица – немски стил. Втори уикенд – италиански и т.н. Очевидно италианците са фенове на фестивала и чести посетители.

Втората световна война

Втората световна война остава своя отпечатък в архитектурата и в духа на столицата на Бавария. Над 40% от сградите биват разрушени и почти няма постройка в центъра, която да не е изградена наново. Често в музеите, църквите и други такива публични места, си личи до къде са били бомбандирани сградите и от къде започва новият строеж. И въпреки това е главозамайващо като се замислиш какъв труд е вложен и за какво кратко време, за да бъде върнат стария му блясък. Приятелката на мой колега ни показа място, където се пазят дупките от куршумите от Втората световна война, за да служат като спомен за онова, от което немците продължават все още да изпитват срам.

При срещите с наши колеги там беше повдигната тематиката за Втората световна война. Всъщност се оказа, че дори днешните млади все още носят срама от войната. Все още стореното от Райха носи своя отпечатък не само в съзнанието на младото поколение на Германия, но и в политиката ѝ като цяло. Научихме, че американските граждани, извършили нарушение на закона в Германия, подлежат на санкции от американското законодателство, а не от немското. Отделно от това Герамания има право само 1 % от населението ѝ да бъдат военни.

Границите между отделните федерални провинции са начертани след войната от американците и англичаните и често нямат нищо общо с културата на населението, населяващо дадена провинция. Баден-Вюртемберг и типичен пример за две провинции с различия дори в диалекта на говорения език, но обединени в едно.

Забележителности

Колелата и Мюнхен

Карането на колела е изключително популярно в града. Станах свидетел на най-различни видове колела. Освен че рядко се виждат стръмни участъци, инфраструктурата на града е перфектна за каране на колело. Отделно от това общината подкрепя семействата да си купуват колела от тези с места за деца, които струват по около 6 000 евро, от които общината покрива 2 000.

Архитектурата и катедралите

Градът е много богат на катедрали и на барокова архитектура. Една от църквите за посещение е Frauenkirche, която е започната през 12 век и има 2 кули, чиято височина стига 98 метра.

Архитектурата ѝ е в готически стил и макар че голяма часто от интериора е унищожена през Втората световна война, вътре все още може да бъде видян отпечатъкът на дявола, който според легендата стоял в нея и се любопитно изучавал църквата, която била построена без прозорци.

Друга интересна църква е Theatine, завършена от италианския архитект Агостино Барели през 1690 година, която отново има 2 кули стигащи височината от 66 метра. Църквата е невероятно богато украсена отвътре с всевъзможни детайли навсякъде. Истинска наслада за окото.

Следващата църква е Asamkirche в центъра на града. Това е барокова църква завършена през 1746 година. Богатите детайли отвътре отново спират дъха, а и интересен факт е че това е една от малкото частни църкви, превърнали се по-късно в обществена сграда.

На разходка

Следващата спирка е резиденцията в Мюнхен. Надявах се да ни допуснат в съкровищницата, но се оказа че е затворена за ремонт. Въпреки това посетихме музейната част. Отворен за обществото от 1920 година, музеят има много интересни скулптори и интериор, който датира от 16-ти век. Могат да бъдат видяни много различни стилове – от ренесанс през барок, рококо, неокласически и др.

Друга възможност за посещение в града е кулата на общината. От нея се откриват прекрасните гледки, които съм качил в началото на този пост. Цената е 5 евро и имате праве 30 минути да стоите горе. По принцип няма какво да се прави толкова време, освен да се насладите на красотата от високо.

За следващия ден си оставих разходката до замъка Nymphenburg. До него се стига лесно с метро или автобус, а тях може да си хванете от приложението Moovit или Google Maps. И двете вършат прекрасна работа за града.

Тук отново архитект на замъка и околностите му е италианският архитект Агостино Барели, който завършва първата част на проекта през 1679 година. Околонстите са обновяване няколко пъти след управлението на всеки един владетел. Силно повлияни са от френската култура тъй като много французи са били сподвижници на немските владетели.

Като цяло в замъка и околностите му може спокойно да си изгубите целия ден. Има пейки навсякъде, цари тишина и спокойствие. Намират се хора, които да го посещават, но винаги има местенце, където може да отбиете и да се насладите просто на тишината.

И не на последно място на връщане към хотела постетих и статуята на Бавария. Честно казано разположението ѝ в един такъв гол площад беше леко странно, но пък разходката из града си заслужава.

Ремонтите наоколо загрозяват сцената като цяло.

Обобщение

Мюнхен си заслужава посещението, макар да не е център на забележителности. Има какво да се види за няколко дни, а и има какво да се опита. Най-малкото заради бирата, която има стотици различни вкусове. Хората са приветливи, макар и малко по-дръпнати в сравнение със славянската култура. Говорят английски, въпреки че трябва да им вадиш думите с ченгел от устата. Цените на хранителните продукти са по-евтини дори от България, но пък има и доста по-скъпи неща извън тази сфера. Градът ти оставя впечатлението за старинност, независимо от бомбандировките през Втората световна война. Затова и бих се върнал пак, макар и гадното време, което нацелих, лъхаше спокойствие и подреденост.

А и като за край, понеже и немците са запалени по кемперите, оставям една кратка колекция на кемперите, които срещнах по пътя.