В част 1 се опитах да опиша някои то местата, които сме посетили до момента из България. Повечето от тях бяха с кемпер, а малка част – с кола. Децата обожават минерални басейни, а често и ние възрастните къде покрай чисто физически нужди, къде понякога, за да се върнем в детските години. Наскоро посетихме още няколко места, които смятам да допълня тук и с част 2 и постоянни промени в този пост, да добавя оставащите места из България, които бяхме набелязали и не сме посетили.

Част 1 включва:

• село Баня, община Банско
• село Елешница, община Разлог
• Рупите
• Парк-хотел Кюстендил
• град Сандански
• Термален къмпинг Велинград
• град Костандово
• комплекс Варвара, село Варвара, община Пазарджик
• хотел Строител, село Баня, община Карлово
• Терме ди Хисар, град Хисаря
• град Сапарева баня
• комплекс Аква хаус, град Варна
• Болница за рехабилитация, град Павел баня

Част 2 включва:

• Терма Костенец, село Костенец, община Костенец
• комплекс Чифлика, община Троян
• къмпинг Мантар, село Марикостиново, община Петрич
• град Стрелча
• къмпинг „7 Lakes“, Сапарева баня

Оставащи за посещение:

• село Вонеща вода, Велико Търново
• град Вършец, Монтана
• село Огняново, Гоце Делчев
• село Нареченски бани, Пловдив
• град Поморие
• село Белчин, Самоков

Да започваме!

Терма Костенец, село Костенец, община Костенец

Не съм вярвал, че ще пиша за ново любимо място, което се появи така наскоро. Страшно много ни хареса на всички на Терма Костенец. Хем има да се разходиш до водопад Скаловитец и хижа Гургулица, хем до Костенския водопад, хем и има къде да хапнеш на сравнително сносни цени – на ресторантите до водопада. Но ето малко повече:

Достъпът

Достъпът от София е много удобен, само ако нямаше тези хиляди дупки по пътя, за които никой не го е грижа вече от няколко години. Колкото пъти сляза за Момин проход, толкова си казвам, че повече няма да повторя. То са дупки, очукани пътища, скоци, ако някой от управляващите чете това, за затвор сте само заради тоя проклет път, който никой не поддържа.

Достъпът до Терма Костенец е изключително лесен, кара се само по главния път през село Костенец и се стига вилната зона на селото, малко преди да започне пътят за хижа Гургулица, от дясната страна и точно срещу водопада, ще видите сградата на Терма Костенец. Може да оставите кемпера на големия паркинг за водопада. Имайте напредвид, че към 11 часа започват да се изсипват много туристи, тъй като водопадът е изключително леснодостъпен и всеки пристига с колата отвсякъде

Цени

• 40 лв за възрастен – 30 след 18:00 часа
• 20 лв за деца – 15 след 18:00 часа

Условия

Вътрешен басейн с две джакузита отстрани. Джакузитата са едни от най-приятните, които съм посещавал, с много силна система за масаж.

Външен басейн досами реката, с прекрасна гледка към гората. Има и водни колела за тренировки. Не сме ползвали сауна или други екстри.

Водата за мен е истинска минерална като видяхме как вечер източват басейните в реката. Ефект има още при самото влизане, направо се отпуска цялото тяло, леки болки в колената при мен, които не свързвам с топлата вода. Като цяло самата вода е с идеална температура, не е нито твърде гореща, нито твърде студена. За деца е приказка стига да не сте с много хора във вътрешния басейн.

Равносметката

Стана ни бързо любимо място, още повече заради това, че за първо посещение ни поднесоха комплимент – малинов сок, който се хареса много на децата и на второ посещение продължиха да го търсят ахаха Малко е по-скъпо от нормалното, но ми се струва, че си заслужава. Изключително чисто и приятно и на хубаво място, рядко се случва да посетим такъв басейн с такава прекрасна гледка. Особено външният басейн ме спечели тотално.

Да не говорим и възможностите за разходка наоколо, които допълнително правят мястото много привлекателно да се измориш и да поотпочинеш на басейн. Препоръчвам на всички хора с деца с едно условие, пътят за хижа Гургулица е доста тесен и не става за кемпер, та ако имате някой, който да ви метне до горе, става една прекрасна разходка.

Комплекс Чифлика, град Троян

В курорт Чифлика останахме в хотел Галакси. За Чифлика бях чувал много от жена ми, която като всички представители на град Варна, много тачи каквато и да вода, близо до морето. В случая Чифлика е най-близкото място до Варна с минерална вода, затова често ще видите коли на посетители от морската столица.

Достъпът

От София до Чифлика е около 2 часа път, може би малко повече. Стига се лесно, но на места пътят е тесен, но се минава с кемпер, видяхме 2 кемпера, които бяха застанали точно ето тук, срещу хотел Чифлика. Ние бяхме с колата този път, тъй като бяхме без децата и искахме малко по-различна почивка.

Сякаш Чифлика като място е доста тясно и неудобно за кемпер. Няма много места за паркиране, а предполагам, че лятото е лудница от коли. В Предбалкана тротоарите са рядкост и Чифлик не е изключение. Не е от най-прекрасните места за разходка. Плюсът му е пътят за хижа Хайдушка песен, която бих казал, че е една от перлите на балкана, но само за тези, които наистина искат да се разходят.

Цени

180 лв за двама с включена закуска и вечеря

Условия

Един басейн, половината покрит, половината открит. С минерална вода е, но беше леко студена за мен. Още един външен, който не работеше.

Равносметката

Сякаш водата в басейните беше наистина минерална, защото за пореден път ме наболяваха краката и колената, въпреки че водата не беше много топла. Усещаше се ефект и наистина ми допадна. Но цялата идея не беше моята.

Басейнът е малък, с 8-9 човека общо с децата се чувства претъпкан. Не знам дали се чисти, сякаш ми изглеждаше че на никой не му пука. Нямаше правила в него, децата скачат без да им се каже нищо и съответно не за всеки е много приятно. Освен това се чувстваш сякаш си в кутийка, наблъскан на място, където природата не е отредила да бъде строено. Красиво, но затънтено.

Тротоари няма, ходи се по пътя. Самия Чифлик за мен е много превъзнесен, реално не е кой знае какво. Няколко хотела накуп, без кой знае какви условия. Дори децата да пуснеш да играят, няма къде. Бледнее на фона на някои места, на които сме били с много повече простор и достъпност.

Иначе пък хижа Хайдушка песен ми хареса много. Разхождахме се в дъжда, бъкано беше с дъждовници, което говори за чистотата на природата. Посетихме лобното място на Каблешков, набелязах си, че някой ден от тук ще тръгнем за хижа Ехо. Самата хижа не беше уау, като влязохме звучаха сръбски чалгии, но пък става да се разходиш, да пиеш чай и починеш.

Та ще отидем до хижа Ехо, но Чифлика ще го подмина. Хубаво е ако не си бил другаде.

къмпинг Мантар, село Марикостиново, община Петрич

Един уикенд решихме да разнообразим и да се разходим до къмпинг Мантар, тъй като често го подминаваме по път и навръщане от Гърция. Та този път тръгнахме в петък от София и за около 3 часа и малко бяхме там. Началото не започна много добре, тъй като пропуснах отбивката както за селото, така и за входа на къмпинга, който нямаше така или иначе табела от къде се влиза, та се наложи да се връщам 2 пъти.

Достъпът

Достъпът до къмпинга е доста лесен и удобен. За цялото пътуване от София, единствен проблем е Кресненското дефиле, където винаги стават опашки и е по-натоварен трафикът, но с внимателно шофиране се минава безпроблемно.

Самият къмпинг е на отбивката за село Марикостиново, като от София към Кулата се свива в дясно и се излиза направо на пътя за къмпинга. После отново надясно, километър по шосето и в ляво по черния път тук, и стигате мостоположението ви.

Удобно е и за по-големи кемпери, макар черният път водещ до къмпинга да е трудно проходим при повече дъжд. Поне такова е моето впечатление, тъй като наклонът е малко по-голям, а калта е доста хлъзгава.

Цени

75 лв на вечер

Условия

2 външни басейна – един по-малък с топла „минерална“ вода и един доста по-голям за плуване с по-хладка вода.

Сложих минерална в кавички нарочно. За мен водата там е далеч от минерална, нямаше кой знае какъв ефект освен, че е стоплена. Също така не знам колко често се сменя, но забелязах, че хлора важеше вечер, преди да свърши смяната на служителите. Има и бар, който не работи в лошо време, та ако има слънце – може да си вземете сладолед и фрапе, ако няма слънце – нямате късмет.

Равносметката

На жена ми ѝ хареса, но аз съм с много смесени чувства не толкова към мястото, колкото към организацията:

• Няма табела за къмпинга, така че черния път лесно се пропуска
• Самият път е съмнителен при по-сериозен дъжд. Става целият на локви и определено може да има драма с по-голям кемпер. Ако трябва да съм честен, при нас валя цяла вечер срещу неделя и доста ме замисли за нашето излизане.
• Никой не те посреща и няма табели – в общи линии влизаш и си избираш място. При нас всички места бяха заети, а местата са направени по двойки кемпери. Имаше доста недобросъвестни колеги, които се бяха разположили заемайки голяма част от двете места, а един направо беше блокирал достъпа. Това прави изживяването малко странно.
• По телефона попитахме да ни запазят място и да ни кажат номер. Такова нещо не предлагали. Пристигнахме на място и видяхме 2 места оградени с конуси, а всички места заети. Звъним да питаме това с конусите запазени места ли са – Да, запазени са. 😀 Фурнаджийската лопата играе.
• Пак на табелите – иска да разпитваш хората наоколо, за да намериш къде са кошовете, къде е мястото за хвърляне на тоалетни, колко тоалетни има.
• До единия басейн има шезлонзи, които са с пясък. Плувах през басейна, седнах на шезлонзите и веднага бях изгонен от там, щяло да има частно парти. Табела или обозначение – няма.

Плюсовете са самото място:

• Насред полето, ако не отидете лятото в мръсната жега, птичките пеят, гледките към Беласица, Славянка, Пирин и Рупите са прекрасни. Тичах над къмпинга по посока езерото над него и направо може да те смая цялата красота на природата там.
• Става и за колела с малки деца, стига да не е валяло. Може да тръгнете по пътя свързващ Марикостиново с Левуново. Черен път, с асфалт на доста места, по който няма никакво движение и е идеално за начинаещи колоездачи.
• Като цяло не е лошо откъм условия, просто иска стягане на организацията. Дребни, но дразнещи неща. Има пространство за децата, могат да се съберат и играят, създава усещане, че си сам сред тишината на полето, все едно си на село.

За повече детайли може да видите видеото на Живот на колела, което доста добре показва къмпинга.

град Стрелча

Град Стрелча е едно от популярните места сред кемперистите. Незнайно (за мен) защо, градчето много се харесва и споделя из кемпер групите. В града се намират множество места предлагащи гореща минерална вода, но едно от доста посещаваните такива е къмпинг Средна гора. От къмпинга ни казаха, че нямат места, а и не ни допускат да ползваме само басейна. За сметка на това ползвахме ресторанта, който имаше доста вкусна храна. За съжаление обаче къмпингът хич не е по наш стил. Всички вътре бяха натъпкани като копърки и се виждаше, че няма много условия. Нямаше зелена площ, където да се паркираш, паркираш на камънак и ако успееш да заграбиш хубаво място – хубаво, ако ли не – се оправяш. Имаше хора наспряли баш до самите тоалетни и много такива, които бяха превзели част от пътя, за да си спрат кемперите на Т, сакън някой да не им развали марковата групичка. Решихме да посетим близката общинска баня и да ползваме паркоместата до стадиона за нощувка.

Като цяло градът е малък и не много богат, но пък центърът е чист и сравнително спретнат. От предишните ми ходения в Стрелча главно за слънчеви очила, тъй като там са най-евтини и уж имат някаква връзка с фабриката Оптикоелектрон, макар незнайно дали продължават да правят очила, не останах с някакво превъзходно впечатление, тъй като често са срещат малцинствени групи и няма голямо усещане за сигурност.

Достъпът

Най-лесно до Стрелча се стига от град Пловдив, но ние пристигнаме от пътя през Панагюрище. Като цяло пътят е доста вълнист и се намира някоя друга дупка, така че е хубаво да се кара внимателно.

По време на посещението ни, в Стрелча течеше ремонт на улиците и имаше прахоляк навсякъде. Предполагам, че много скоро ще бъде завършен. Тъй като на къмпинг Средна гора нямаше места, а и ни отказаха достъп до басейна само, решихме да пренощуваме срещу градския стадион, където се намира и градският външен басейн ето тук.

Мястото беше много спокойно за нощувки като изключим прахоляка от неасфалтираната улица. Случваше се да мине някоя друга кола пред кемпера, което беше достатъчно да вдигне прахоляк. За съжаление пътят не е асфалтиран, а наблизко има ракиджийница, която пък се посещава често. Хубавото е, че е супер близо до центъра и буквално не отнема повече от 10 минути пеш, за да си в парка на града и да се разхождаш на спокойствие. А ако не ти се ходи, оставяш децата да тичат на игрището и да се забавляват както намерят за добре.

Цени

23 лв за 2 възрастни и 2 деца общо – сайт

Условия

Един голям басейн за плуване и един по-малък за деца, който е с горещата вода и в който се къпят всички възрастни

Равносметката

Водата е истински минерална и се усеща не само по миризмата, но и по самия себе си. Малко са местата, след които да имаш усещането сякаш си парцал и те е отпуснало до момент, в който се разпадаш като някой плужек. Но е много претъпкано по време на празници и почивни дни, така че бих пропуснал да се отбия ако е уикенд или празник.

В малкия басейн за децата имаше толкова възрастни и то от всякакви възрасти, че меко казано изглеждаше смущаващо мръсно и нечистоплътно. Не позволих на децата да престояват много в него. За сметка на това водата в големия басейн беше сравнително топла и въпреки, че е плувен, се напълни бързо с хора.

За съжаление няма и достатъчно места за сядане вътре, което прави цялото преживяване още по-неловко. Най-лесният вариант е да останеш, докато не жабясаш и да си тръгнеш след това. В интерес на истината за 2 часа всички капнахме, взехме нещо за хапване от бързите закуски на центъра и нямахме търпение да си починем. А в свободното време пращах децата да играят с топки на игрището, където почти не идваше никой.

Успяхме в един от дните да покараме колела до Жаба могила, която се оказа много наблизо. Реално на около 30-40 минути с колела без да уморим децата, успяхме да стигнем до нея и така да се разнообразим. Съчетано с тези допълнителни неща, престоят ни в Стрелча ни допадна, но едва ли бихме се върнали пак. Къмпинг Средна гора не е за нас, а прахолякът на стадиона не го прави приветливо място за повече от 1 ден. Но пък за посещение с кола сякаш бих се прежалил макар и да няма много басейни в самия град.

ПС: Четете внимателно за работното време на басейните, защото много не работят в неделя!

къмпинг „7 Lakes“, град Сапарева баня

В хубавите слънчеви дни на месец март, 2025 година, решихме да посетим къмпинг „7 Lakes“, който се намира близо до София в град Сапарева баня. Тук сме посещавали и къмпинг Верила и аква клуб Котвата та решихме този път да опитаме и къмпинга.

Достъпът

Достъпът е доста лесен и удобен за кемпери, като изключим факта, че последните около 600 метра са по черен отпъкан път, който преди беше в по-добро състояние, но очевидно дъждовете и времето като цяло лека полека му разказват играта. Въпреки това нямап проблеми с достъпа и се минава бавно, но безпроблемно. Имат хубав широк достъп, който веднага те озовава на рецепция, а охраната се погрижи да ни настани вечерта, въпреки че нямаше никой на рецепция.

Цени

80 лв на вечер за 2 възрастни, 1 дете и куче.

Условия

Зимата работи само един басейн, който е с гореща вода и достатъчно голям да побере дори пълен къмпинг. Не сме ходили лятото, за да видим каква е водата в големите басейни и колко от тях работят.

Водата от душовете до басейните е силно минерална. Усеща си се, че се миеш с такава по мириса. За басейните не съм сигурен, тъй като самата вода е много гореща и малко губи ефекта си в басейните. Но определено е достатъчна тялото ти да се отпусне и отпочине.

Самият къмпинг разполага с доста широки чакълирани места, леснодостъпни ток и вода, място за изхвърляне на химическата тоалетна далеч в ъгъла на къмпинга, така че да не пречи на никого. Отделно има детски кът по средата на къмпинга за децата, направо да излизат и играят, тенис маса, кът за хранене навън, затворен кът за хранене, зона за миене на чинии и пране, душове … наистина всичко, каквото можеш да се сетиш. И най-вече, има простор и тишина, поне във времето, в което ние го посетихме.

Равносметката

Равносметката е, че на нас много ни хареса и с удоволствие бихме се върнали пак. Съчетанието с хубаво време е може би най-добрата комбинация, тъй като при лошо такова няма закрити басейни или закрита зона за децата, та ще се наложи да се виси в кемпера.

Самото място е доста тихо и спокойно. Бяхме разположени до самата бариера и въпреки това ни беше прекрасно за спане. Къмпингът и местата са достатъчно широки, че да изпитваш усещането за простор. Има място и за тези, които искат да слушат музика до късно вечер като просто се преместят в по-горната част на къмпинга без да пречат на никой.

Отделно от това си има всички условия, а детската площадка по средата прави цялото преживяване доста по-приятно, защото с лекота можеш да пратиш децата да играят навън и да са пред погледа ти.

Може би откъм негативните страни бих споменал липсата на персонал като цяло. Направи ни впечатление сякаш хората от рецепция са тези, които се занимават както с разрешаването на конфликти, така и с организацията и почистването на басейни и така с още сто други неща. Често може да отидеш на рецепция и просто там да няма никой.

Другото е, че се допускат външни посетители и няма как да не си помисля, че лятото ще е огромна лудница от хора, тъй като има много басейни и там е т.нар. басейн „Плажъ“, който всички от района посещават. Та не съм сигурен, дали би ми било приятно да отидем лятото там.

Но като цяло преживяването беше много положително и определено ще отидем пак. Но хубаво ще погледнем прогнозата за времето и може би ще се опитаме да е преди да стане по-топло и да стане навалицата като цяло.