До Москва и Санкт Петербург с мотор – Приготовления

Тъкмо приключих с пътуването до Швейцария през 2017 и в главата ми се мотаха вече други планове. Проблемът е, че често посещавам motoforum.bg и там в секция МотоТуризъм често се убеждавам, че има и други луди като мен. Отдавна бях хвърлил око на темата „До Санкт Петербург през Москва и обратно“ и все не ми оставаше време да я погледна. Самата мисъл за Русия ме блазнеше, но ми се струваше прекалено налудничаво да се кача на мотора и да тръгна. Но вътрешно вече усещах, че 2018 ще се пътува за Русия, колкото и невероятно да ми звучеше тогава.

Има още

Записките на една неразказана история – II част

Завърших предишния пост с един въпрос. Въпрос дали сме могли да изчакаме сърбите да се вдигнат на въстание? Краткият му отговор е: Не. Защо? Нека си припомним един цитат на Левски:

Никому не се надявайте, — говореше той. — Ако ние не сме способни да са освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство …

Това е единият от отговорите на въпроса. А другият е, че българите са горяли от желание за свобода от зверствата на турците, огромните и непосилни данъци, които оставяли семействата без прехрана, а доста често и без подслон и от физическият тормоз налаган всеки ден. Очаквало се всеки момент Сърбия да се вдигне на бунт, кой ще чака за една-две седмици!? Но станало месец, а за един месец, както ще видим, много неща могат да се случат.

Има още

Записките на една неразказана история – I част

Беше някъде около 11 сутринта. Намирах се в град Пазарджик, на площада наречен „Тортата“. Там има едно място, с огромно широколистно дърво, в Пещера го наричаме – кавак, а в основата му – наредени книги, облечени в найлон, на всякаква тематика. Това е едно от любимите ми места в града, просто защото може да намериш нещо неочаквано, което да ти донесе усмивка. А какво по-хубаво нещо от приятна книга?

Има още

Висящите въпроси

Говори ми се. Говори ми се за чист въздух, красива природа и усмихнати хора. Не ми се говори за строителство и бетон, за боклуците в реките, за бедните хора и нещастния живот. И въпреки това, тези последните са ми постоянни посетители на съзнанието и често ме карат да си мисля за тях. Не ми се изразява мнение. Просто ми се задават въпроси. Нормални, човешки и търсещи искрената истина въпроси. Въпроси, на които често няма отговор или които често имат такъв. Такъв който остава вътре в нас, рядко излиза на свобода, защото ние обичаме да сме тирани към себе си, обичаме да подтискаме нещата, които ни мъчат, вместо да ги изразим ясно на глас. Откъде ли е дошъл този тиранин? И защо ли се разлютява само тогава, когато ни настъпят жестоко?

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 5 (ШВЕЙЦАРИЯ – I част)

Част 5 – Среща на живо с кравата Милка

Не знам как мина толкова много време, от когато последно писах. Вглъбен в работата ми или просто исках да запазя спомена за Швейцария само за себе си стигнах до това положение, в което ми беше трудно да напиша дори и дума за тази невероятно дива страна … до днес. Нека продължа с пътеписа сега.

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 4 (ВЕНЕЦИЯ И МИЛАНО)

Част 4 – На гости при жабарите

IMG_20170718_055106

Гледката от апартамента на Тиана

Отново 7 и 30. Само че днес се чувствах като парцал. Още със събуждането се сетих за редбулите, които стояха в един от куфарите и ме очакваха. Те щяха да са спасението днес.

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 3 (НАЦИОНАЛЕН ПАРК КРКА)

Част 3 – Из красивата Хърватия

Ставам и гледам часовника. 17-ти юли, понеделник, 07:05 сутринта. Как не спря да духа зверски цяла вечер в тази Иваница. Постоянно се събуждах от силния вятър. А на сутринта сякаш нямаше и помен от него. Хапнах 2 изсъхнали шоколадови сладки, най-вероятно бяха на повече от 6 месеца (взех една кутия с 8 такива за 2 евро, защото нямаха друго в магазина) и честно казано вече исках да се махна окончателно от тази Босна и Херцеговина. Красива страна, но не тя беше основната цел на пътуването ми.

Има още

ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 2 (ДУБРОВНИК И КОТОР)

Част 2 – Море, крепости и планини

Станах в 7 сутринта на 16-ти юли. Беше ден неделя. Спах като къпан,  макар че се събуждах от силния вятър, който духаше навън. Все още осъзнавах къде съм и колко път съм минал до момента. Противно на очакванията ми, силният вятър въобще не повлия на мотора. Оставих страничните куфари в апартамента, така или иначе щях да остана още една нощувка в Иваница и нямаше нужда да ги мъкна с мен.

Има още

Пътуване до Швейцария през Дубровник – Ден 1 (България – Сърбия – Босна и Херцеговина)

Част 1 – Началото и приготовленията

Какво, Швейцария ли!?

Ще се опитам в тази част да съм кратък, но просто няма как без нея. Като човек обичащ планината, първият ми сблъсък със Швейцария се случи при посещението ми на ждрелото на река Ерма, близо до град Трън. Там имаше един надпис, оставен от Алеко Константинов, на който пишеше: „Какво? Швейцария ли?“. После намерих и разказа. След това, подобно нещо беше писал и Иван Вазов, но не помня къде. Както и да е, важното е, че и двамата са ходили до Швейцария и имаха впечатления, които породиха в мен едно съмнение. Виждал съм клипове, гледал съм снимки от там и просто любопитството ми растеше към тази дива страна.

Има още

Софтуерната месомелачка

Баси заглавието за пост, в който искам да опиша отношението, на което се натъквам в софтуерната индустрия в България в момента. Но това е първото нещо, което ми идва на ум.

В този пост ще опиша впечатленията ми от софтуерния процес, начина на работа и отношението към хората в софтуерните фирми днес. И по специално във фирмите, в които то ми е направило силно негативно впечатление. Както всички знаем, всяко правило има своите изключения, затова нека негативизмът ми не създава впечатление, че навсякъде положението е едно и също. Но за да разберете за какво пиша, все пак трябва да започна.

Има още