След дълго разглеждане на кемпери в България и постоянно следене на сайта mobile.bg, решихме да хвърлим и едно око на холандския ОLX, където се публикуват обяви за продажба на кемпери. Сайтът е https://www.marktplaats.nl/ и е много подобен на нашия OLX като в него може да бъде намерено абсолютно всичко – от дрехи през електроника до кемпери.

Главната причина да потърсим там е наличието на повече интерграли, в сравнение с България. Вече бяхме на няколко огледа и се убедихме, че кемперите тук не са точно по нашия вкус, а за интеграли има почти нулев избор – особено за такива на сносна цена и около 2005-2010 година. Почти не се намират, да не кажа хич.

За брокерите на кемпери в Холандия

И така един ден на майтап попаднахме и на кемпер, който бащата на жена ми случайно забелязал в обявите. Реших да изпратя имейл до продавача и да го помоля за повече снимки. Междувременно го проучих и забелязах, че има собствен сайт, на който публикува обяви за кемпери от 2000 година насам – https://campermakelaar.nl/. Оказа се, че в Холандия е много популярно използването на брокери за продажба на кемпери. Работят по същия начин както брокерите на имоти тук. Казваш им цената, която очакваш да получиш и те си слагат някаква тяхна горница. Защо ми се стори добър вариант това?

Брокерите са един вид посредници. Те не са зависими от нито една от двете страни. Целта е след като платиш на брокера, той да е гарант, че продавача няма да получи нито цент, докато не бъде прехвърлен кемпера. Точно така се случи и при нас.

Оказа се, че освен, че продава в Холандия, също така продава в Германия, Белгия и други съседни държави. Английският му беше на много добро ниво и нямахме никакъв проблем в комуникацията един с друг. Успях бързо да получа снимки на имейла ми в един албум споделен в Гугъл Фотос и след като ги разгледахме с жена ми – и двамата знаехме, че трябва да отидем в Холандия, за да видим кемпера на живо.

Разговорът с брокера беше много кратък и ясен. Проверих полетите до Айндховен и му казах най-ранната възможна дата (след около 5 дни), в която ще можем да пристигнем. Помолих го да не показва кемпера на други и ако трябва да му изпратя капаро по банков път – той ми отказа и каза, че така или иначе сме първите и няма проблем да дойдем да видим кемпера. Така започна и нашето приготовление за пътуване в Холандия.

Сега някои ще кажат – Ама как така сте харесали само един кемпер и само заради него ще биете толкова път? Отговорът на този въпрос е много сложен, тъй като той засяга и едно вътрешно усещане и чувство, когато видиш едно нещо – да го разпознаеш като свое. Разбира се, че през тези 5 дни проучихме и други кемпери. Но просто нямахме усещането, че те са нашите. Някак си не си представях нашето лутане там в непознатата държава и играта на тото дали даден продавач е читав или не и дали даден кемпер ще ни върне до България или не. Вече имахме комуникация с Rob, който беше и собственикът на https://campermakelaar.nl/ и сякаш се разбирахме доста добре. Аз лично предпочетох да заложа на това, което виждах – снимките на кемпера в перфектно състояние и безпроблемната и учтива комуникация, която водехме помежду си.

Запазихме си все пак една таблица с резервни варианти за кемпери в случай, че този, който гледахме на снимките не е в реалния си вид. Честно казано аз лично не си представях как с жена ми ще успеем за около седмица престой там да видим повече от 3, може би 4 кемпера и да решим че един от тях ще е нашия. Причината е, че в крайна сметка брокера се уговаря със собственика за удобно време за преглед. Така че нещата не стават в същия ден, а понякога може да отнемат и повече от няколко дни.

Организацията на пътуването до Холандия

Полетът до Айндховен

Полети до Айндховен, Холандия има почти през ден. Самолетните билети са евтини ако ги запазиш от рано – може дори да струват по-малко от 30 лв за двама човека в една посока. Но тъй като бяхме на зор и запазихме 5 дни преди полета – нашите дойдоха доста по-скъпи, около 350 евро общо с чекиран багаж. Чекираният багаж нямаше как да го откажем понеже беше единствената свободна опция, но пък накрая хич не съжалихме за нея. Успяхме да си вземем одеяла за кемпера както и допълнителни дрехи и чаршафи. Едва ли без тях щяхме да можем да спим в него и трябваше да ги купуваме от чужбина.

Полетът до там е около 3 часа. Честно казано бях изненадан от дългото време, но като погледнах на картата осъзнах, че Айндховен е на почти същото географско положение като Лондон. Пътувахме с WizzAir и тръгнахме сравнително навреме – само с около 20 минути закъснение. Самолетът беше пълен, но не сме имали никакви проблеми с качването и багажа.

Влизането в Холандия

За влизането в Холандия на теория ни трябваха:

• Бърз антигенен тест
• Лични карти
• Декларация, че не сме контактували с болни

Още със слизането от самолета направи лошо впечатление колко малко гишета работят – 3 броя, а колко много хора чакаха пред нас. Поне 70 човека. Успяхме обаче да минем за не повече от 15 минути чакане. Нито ни провериха теста, нито взеха декларацията. Само свериха личните карти и толкова. Беше леко абсурдно, но явно КОВИД мерките са само на теория при тях. На практика никой не беше проверен за сертификат или декларация. После забелязах, че декларациите сме си ги върнали в България с нас.

Придвижването за огледи

По принцип можехме да разчитаме на градския транспорт там, но уговорката ни с Rob беше, че ще бъдем на мястото за оглед на кемпера до 11:30 сутринта. Това нямаше как да се случи без кола под наем, тъй като Дордрехт, беше на около 2 часа с влак или час с кола от летището в Айндховен. Още 2 дни преди полета бях запазил лек автомобил в Europcar и трябваше само да мина да платя и да взема автомобила.

Важно! Оказа се, че трябва да имам валидна кредитна карта (не дебитна), която да използват, за да отделят една по-голяма сума, в случай че се случи произшествие. Добре, че имах такава, въобще на късмет я бях взел. Иначе не знам как щяхме да се оправим без автомобил.

Дадоха ни едно Рено Каптюр 2021 година, което беше една идея по-голямо и сравнително удобно за придвижване из градовете. Накрая го върнахме без проблеми на летището в Ротердам, макар че можеше и в центъра, но късно проверих това. Задържаха ни около 177 евро за 3 дни, което е доста прилична цена на фона на стандарта на живот там.

За шофирането в Холандия

Разбира се, всичко ми дойде малко шоково тъй като в един ден хващах самолет за държава, в която никога не съм бил, взимах кола под наем и трябваше да се адаптирам към начина на шофиране и пътната обстановка, които бяха тотално нови за мен. Но когато си в една среда, в която пътищата са перфектни и можеш да се съсредоточиш върху самото шофиране, проблемът се решава бързо.

Пътищата в Холандия са безупречни. Магистралите са трилентови, на места дори и с повече ленти в посока. Дори малките улички нямат дупки и стърчащи шахти. Магистралата не се плаща, а ограничението там е 100 км в час. След първите 20-тина минути адаптация в колата, ясно видях, че повечето от тях карат със 120 и понеже бяхме на зор си позволих да си харесам някои от тях и просто да ги следвам.

Прави също впечатление, че като пуснеш мигач веднага ти правят място. Няма такъв вариант, в който някой да види, че си пуснал мигач, но да реши, че понеже е почнал да изпреварва, той е по-важен от теб. Всеки уважава правото на другия да мине и доста лесно, дори и да объркаш пътя, се вписваш обратно в правилното платно. Отделно от това никой не виси в лявата или средната лента. Изпреварваш и се прибираш в дясно. Не висиш, с извинение, като сопол да караш с 80 км и да правиш колони. Карат доста експедитивно. Дори камионите бяха на максимално допустимото ограничение. Така че не съм жалил колата и всъщност успяхме точно навреме да пристигнем на мястото на срещата … или както се оказа по-късно, с 20 км по-на север хахаха

Всъщност се получи една „малка“ грешка в комуникацията с Роб, която ни изведе на около 20 км от мястото, където трябваше да бъдем. Той ми каза края на улица Х, аз пиша улица Х, Ротердам и вместо да бъда в Дордрехт всъщност стигнахме в Ротердам. Или иначе казано това беше обърканото разстояние:

Макар че в Гугъл Мапс разстоянието изглежда голямо, в реалност се кара по трилентов път в посока с около 120 км/ч. Така че пристигането до правилното място ни отне около 20 минути. Ситуацията беше култова, тъй като му казвам, че сме на Лидъла на края на улицата. И той: Какъв Лидл?! Честно казано ме очарова търпението и проявеното разбиране към нас и объркването ни. Въпреки, че имаше ангажименти, Роб отдели нужното време да остане с нас по време на огледа и да сключим договора за кемпера.

Огледът на нашата машина

При пристигането в Дордрехт, вече се намерихме с Роб и карахме след него. Не след дълго на същата улица завихме към едно голямо складово помещение, което не му личеше, че е такова. На първо ниво имаше офиси, а точно зад него – огромна врата за вход и огромен паркинг над офисните помещения за кемпери. Оказва се, че в Холандия е забранено да си държиш кемпера паркиран отвън, затова имат такива огромни складове, в които си паркират кемперите. За Дордрехт само тези помeщения били поне 3. Направо зяпнах като влязохме вътре. Беше пълно с кемпери навсякъде, може би имаше около 50-тина кемпера и всички от тях лъскаха така, сякаш бяха чисто нови. Не мисля че при нас съм виждал някой, който да държи толкова на външния вид на возилото си. Имаше кемпери от всякакви години, намираха се и доста стари такива, но най-вече по-голямата част от тях бяха полу-интегрирани.

Там срещнахме и стария собственик на нашия кемпер – Уилям. Ще си позволя да направя едно кратко описание на Уилям, тъй като той е един от главните герои по време на нашия престой в Холандия. Уилям е пенсионер около 80-те си години, висок около 170 см, синеок и гологлав, който на външен вид си му личаха годините, но на поведение и характер беше сигурно на 25. Стоеше в скъп мерцедес, облечен в маркови дрехи, напарфюмиран, още си го спомням как дъвчеше дъвка и се приближи към нас с усмивка. Едно возило много лесно можеш да го прецениш по стария му собственик. Определено си личеше, че Уилям е от хората, които не биха скъпили средства да поддържат кемпера в добра форма. Запознахме се и макар че трудно говореше английски, Роб ни го представи като собственик на транспортна фирма, който решил да продаде возилото си, понеже бил опериран наскоро и имал проблеми с придвижването. А точно зад мерцедеса му стоеше и нашето возило извадено от паркомястото си, за което бихме толкова път.

Като го забелязаме и двамата с жена ми се усмихнахме. Беше един от лъскачите там. Няма да навлизам в големи детайли, но беше ясно от пръв поглед, че ние си тръгваме от там с това возило, дори и да не направят никакъв компромис откъм цената. Иначе огледах всичко, което можах. Външен вид, двигател, купе, мебелите вътре. Всичко беше в едно прекрасно състояние. Нямаше как да тестваме уредите, тъй като е забранено в склада да държиш газовите бутилки в кемпера. Затова за уредите трябваше да го карам на доверие.

И тук стигнахме до още един култов момент за деня. Приключихме огледа и Роб ни дава визитката си, благодари ни, че сме дошли до тук и че ако сме решили – да го потърсим пак. И се приготвя да върви към колата си. При което нашата реакция беше: „Чакай, къде тръгваш, ние го купуваме“. Той стоеше срещу нас, мигаше леко на парцали и не можеше да повярва. Използвахме недоумението му да го попитаме за компромис на цената, при което той смъкна с толкова, колкото и очаквахме. 950 евро надолу, което ни устройваше.

Като разбраха, че ще купуваме кемпера, Роб извади един лист, написа номер на шаси, марка, модел, сумата и капарото, което му оставихме в размер на 500 евро. И се подписахме и двамата на този лист. Този лист остана за мен и по-късно щеше да послужи в нашия КАТ като договор между мен и продавача. Останалата сума за кемпера щяхме да преведем по банков път, тъй като нямаше как да мъкна толкова много пари в самолет и да ги декларирам през митницата. А и отделно от имейлите с Роб разбрах, че за него е по-добре всичко да минава през банката.

Това е и един от моментите, които биха изправили косите на някои хора. Да преведеш пари по банков път на някой и да се надяваш, че този някой няма да офейка с тях. Но както споменах и по-горе – затова са и този тип брокери, които се грижат продавача да получи парите си само след като всичко е минало успешно. Въпросът е дали имаш доверие на брокера, а аз бях проучил Роб предварително и определено изглеждаше като такъв, който едва ли би опетнил името на бизнеса си.

След подписването на договора си разменихме телефоните с Уилям и се разбрахме да закараме кемпера пред гаража му, който беше на 2 км от паркинга. Там той с брат му ще монтират газова бутилка, за да можем да тестваме уредите и ще напълни кемпера с вода, тъй като всичко беше източено. Това ми беше и първото каране в Холандия на кемпер и си беше ужасяващо. Стария ни Пешо (Пежо J5) е алковен, който ти създава усещането, че си в бус. Нямаш много голяма видимост наоколо и определено се усеща сякаш караш автомобил. Качвам се в Евра мобила, който е интеграл и сядам зад волана и съм в шок. Направо се чувствам като шофьор на автобус и виждам как кемпера си заема ама цялото пътно платно, направо имах усещането че ми оставя 5 см пространство, в което мога да мърдам ако видя дупка. Успях да го закарам успешно пред гаража на Уилям, но няма да скрия шока си от широчината на кемпера. Настръхна ми кожата при мисълта, че трябва с този кемпер да стигнем до България.

Жена ми докара колата под наем, а Роб караше след нея. На гаража на Уилям направихме и следната уговорка – аз превеждам парите колкото мога по-скоро, за да пристигнат по-бързо. Роб се обажда да Уилям, че са пристигнали, а той задейства нещата по прехвърлянето като той сам ни предложи да дойде с нас за него и да ни заведе до една от фирмите, които го прави. И кой знае, денят беше сряда, в четвъртък може би можеше да имаме номера и да преспим в кемпера.

Отношението към нас беше адски гостоприемно и приветливо. Уилям ни предложи след като мине всичко успешно, да ни пусне ток пред гаража му, където да държим кемпера и колата под наем и да пренощуваме две нощи в него, а през останалото време да си обикаляме с колата. Това ни звучеше като прекрасен план, тъй като щеше да ни спести заплащането на още 2 нощувки, което нямаше голям смисъл.

И така се разделихме с Роб и Уилям. Сега остана последната част от моя страна – прехвърлянето на сумата през банката. Което щеше да е третия култов момент за деня. Но за това по-долу.

Останалата част от ден сряда, 02.02.2022

След раздялата с Уилям и Роб се качихме на колата и отидохме в центъра на Дордрехт. Не знаехме нищо за това китно малко градче, но знаех, че трябва да седна някъде, да хапна и да направя превода към Роб. На гугъл мапс избрах да стигнем до паркинг в близост до центъра на града. Оказа се, че паркингът е на няколко нива. Паркирахме колата вътре и излязохме да се разходим и да намерим място, където да седнем.

Първите впечатления от Дордрехт бяха невероятни. Китно малко градче с канали навсякъде, къщи със стара архитектура и едно спокойствие лъхащо отвсякъде. Ето да се убедите и вие:

Разбира се, на празен стомах е малко трудно да се насладиш на всичко, което те заобикаля. Затова бързо намерихме заведение, където и седнахме. Това беше едно от малкото места, на които ни провериха PCR теста. Все още беше валиден, тъй като сутринта бяхме кацнали със самолета.

Както и да е. Тук се вижда, че вече съм седнал с лаптопа и действам нещата по превода. И е време за следващия култов момент за деня.

За преводите към чужбина

Важно е да се отбележи, преди да тръгнете да пътувате в чужбина, трябва да минете през банката ви и да попитате, дали трябва нещо да се направи за конкретен банков превод с конкретна сума. В моя случай, за да преведа сумата, която беше за кемпера, трябваше да сваля едно допълнително приложение на Райфайзен казващо се Райфайзен Тоукън. Без него не можеш да прехвърляш по-големи суми. А за да го активират, задължително трябва да минеш през банката. Аз се бях погрижил за това още преди да тръгнем от България.

Култовото беше, че въведох данните на сметката, която Роб ми беше дал и въведох сумата в лева. Пускам я, подписвам я през Райфайзен Тоукън и хоп, нищо не се случва. Преводът стои в чакащи. Звъня на банката, обяснявам, че съм в чужбина и съм много на зор, прехвърлят ме към някоя колежка и тя ми обяснява, че трябвало да избера преводът да бъде в евро, че съм можел да говоря с нейните колеги за специални условия за еврото, можел съм да взема по-добър курс и разни такива глупости. Едва се сдържам да не се развикам по телефона и да ѝ кажа, че имам всичко нужно откъм приложения и подписи и че бих ги дал на съд, ако не изпратят сумата скоро, но преглъщам, дишам дълбоко и правя нов превод в евро.

И хоп – преводът отново в чакащи. Вече побеснял, звъня втори път, пък свръзка с колежка и обяснявам много внимателно, че съм на 3000 км от България, че закупувам МПС и искам преводът да пристигне по възможност днес (избрах опцията SAMEDAY на Райфайзен). Питам за причината преводът отново да е в чакащи. И какво ми се обяснява: Причината за задържане на превода била, че банката имала защита за преводи за чужбина и ти звънели, за да издиктуваш номера на сметката и името на лицето, което трябва да получи сумата. Направо бях в шок от глупостите, които чувах. Потвърдих всичко и в крайна сметка преводът беше одобрен в 14:50 българско време, а за да се изпълни в същия ден крайният час беше 15 часа. В крайна сметка преводът мина успешно след 20 минути разправии и още една доза излишни нерви.

Остатъка от деня

Не помня колко по-късно, може би около 2 часа по-късно ми звъни Роб, че е получил парите и утре да отидем да се срещнем с Уилям в 11 часа на кемпера. Той щял да дойде с нас да го прехвърлим. Направо камък ми падна от сърцето знаейки, че вече вървим към последния етап – да сложим транзитните номера и всичко да е в нашите ръце.

След този момент вече спокойно можех да кажа, че съм на разходка в Дордрехт. Притесненията почти се изпариха и остана наслаждаването на преживяването. Продължихме с разходката из Дордрехт, вече нахранени и олекнали с една стабилна сума.

Каналите в Дордрехт са навсякъде. Бил съм във Венеция цели 2 пъти и мога да кажа съвсем спокойно, че тук ми допадна хиляди пъти повече. Тихо, спокойно и романтично. Чисто и подредено, лебедите плуват под прозореца ти, а хората навсякъде карат колела. Децата са на колелата без значение от времето. Често казвам на Цвети, че много изнежваме нашите деца тук и мисля, че и тя се убеди в това мое твърдение. През цялото ни пътуване виждахме как нациите, които живеят по-на север не се бранят от студа като при нас. Децата с червени бузи, някой път без шапки, са на колелата и нямаше и едно да хленчи заради времето. Хората обикаляха без шапки или шалове, докато ние бяхме навлечени като ескимоси.

Междувременно потърсихме места за нощуване, тъй като това щеше да бъде единствената вечер, в която трябваше да нощуваме извън кемпера. Намерихме едно прекрасно място на по-приемлива цена (100 евро не е от най-приемливите, но за стандарта там си беше сравнително нормално) в Booking. Жената ни наду главите леко, но пък в момента, в който ни остави се тупнахме в леглото и просто отдъхнахме от този наситен на преживявания ден.

Ето и малко информация за Дордрехт. Градът е най-старият в Холандия. Населението му е от около 120 000 жители. През него преминават много плавателни реки, които водят към Германия (река Рейн, която върви към Дюселдорф и Кьолн). Видяхме огромни кораби да плават по реките, но не мога да кажа, че е бил някакъв зверски шум, от който не можеше да се спи, при положение че бяха на 100 метра от прозорците на апартамента. Ето да се убедите за реките сами:

По време на световните войни, повечето от сградите оцеляват, за разлика от Ротердам, който е бил сринат до основи. Особено през втората световна война, градът е играел важна роля и разделителна линия между канадските и немските войски. Икономиката е съсредоточена основно в строенето на кораби, дърво и метало преработвателните индустрии. Имат 6-тото най-голямо пристанище в Холандия и най-дългата улица за пазаруване – 1200 метра. Сега забелязвам, че побратимен град е Варна. Няма как просто, Варна е навсякъде хаха.

След като отпочинахме, решихме да се разходим вечерта до Ротердам и да хапнем там. Искахме да използваме максимално времето си в Холандия, преди да тръгнем да пътуваме за България. Но преди това трябваше да вземем колата от паркинг

Разплащанията, паркингите и MAESTRO

Отиваме ние да вземем колата от платения паркинг, слагаме билетчето в машината за плащане, допирам картата за разплащане и … нищо не става, изписва грешка. Опитвам с друга карта, допирам и … пак грешка. Не можем да си платим паркинга и да излезем от него. Какво се оказва? В Холандия работят масово с карти тип Маестро. Често разплащанията с VISA и MasterCard въобще не минават. Това е нещо, което въобще съм пропуснал да проуча. Едно време до Русия ходих без никакъв проблем с MasterCard. А сега един прост сандвич не мога да си платя, освен кеш. Проблемът с паркинга беше, че машините не приемат кеш, а само карти. Проучих набързо нещата и помолих един случаен минувач ако е удобно да плати за нас, пък аз му дадох парите кеш. На 3 пъти ни се наложи тази процедура и никой никога не ни отказа. Дори един човек плати 70 евро на една бензиностанция, които му ги платих кеш.

Та каква е главната причина за тези, на които им е интересно? Холандците са една от най-спестовните нации в света. При тях думата за кредит се ползва също със значение „вина“. Реално плащанията през MasterCard или VISA имат процес от 2 стъпки:

1. Допираш картата и банката гарантира, че имаш сумата в сметката си, която искаш да платиш
2. Банката на продавача веднъж дневно или на няколко дни взима всички преводи и ги изисква от банките на купувачите. Това е и причината понякога дадени преводи да не можете да ги видите веднага в банковото ви приложение

Докато при карти тип Maestro сумата веднага бива удържана от сметката, без гаранции и разни такива. Много хора в Холандия дори не са чували за MasterCard или VISA. За тях тези двете са кредитни карти, а не дебитни. Един дори ни се усмихна леко, че въобще имаме такива карти.

Факт е, че не можеш да се разплатиш на повечето места. За късмет по-големите хранителни вериги нямат проблем с тези карти, но на по-малки места направо забравете. Добре, че бяхме взели кеш с нас, та можехме да се разплатим без проблем.

Разходката до Ротердам

Вечерта решихме да се разходим до Ротердам. Така или иначе вече околовръстното му го бях минал поне 3 пъти до сега след объркването, та време беше да отидем и до центъра. Паркирахме на паркинг, който приемаше плащания с MasterCard (сигурно един на милион) и тръгнахме.

Честно казано Ротердам не беше по наш вкус. Личи си, че всичко е ново строителство, просто няма чара на Дордрехт. Отделно от това беше пълно с чужденци, особено много турци и имах едно леко напрегнато чувство за сигурност. Някак си просто един голям град, добре уреден, с много хора и доста интересни сгради. Строителството там е адски разчупено и си говорехме с Цвети колко от сградите в България въобще никога няма да бъдат построени така, донякъде и заради това, че сме земетръсна зона. Чистотата в сравнение с Дордрехт, тук не беше на чак такова ниво, но смея да твърдя, че София е десетилетия назад от истината. Отделно от това улиците са широки, имаш простор и място за дишане. Паркинги на много нива, велоалеи навсякъде, дори между отделните градчета можеш да се придвижиш с колело. Как не видяхме един по-пълен човек там.

След кратката разходка до Ротердам се прибрахме доволно уморени в стаята в Дордрехт и с нетърпение очаквахме следващия ден, в който предстоеше реалното прехвърляне на кемпера.

Процедурата за прехвърляне на автомобил от Холандия

Много форуми (Peugeot, OffroadBG) има, където е писано за прехвърлянето на автомобил от Холандия, но ето и нашите насоки към днешна дата (11.02.2022).

Прехвърлянето

1. Самото прехвърляне може да се случи или в Холандския КАТ (RDW) на точно определени места за целта – списъкът може да се види тук
2. Или може да се случи в определен набор от фирми одобрени от самата КАТ, които приготвят документи за експорт / импорт – отваряте този линк и избирате „Mijn voertuig exporteren“. Цъкате на картата и фирмите се появяват

За повече детайли вижте процедурата описана на английски в сайта на КАТ (яко, нали?)

Документите от КАТ Холандия – RDW

Документите нужни за кемпера са абсолютно същите като тези за автомобил.

1. Карта с данните на автомобила, която прилича на кредитна такава – ако кемперът е регистриран след 2015 година мисля, той задължително има такава карта. Тя е най-лесния вариант, тъй като само тя е достатъчна да отидете в КАТ/фирма и да прехвърлите автомобила. Продавачът трябва да даде освен картата и таен код с нея, който е като доказателство пред КАТ, че продавачът наистина ви е продал автомобила
2. Старите номера на колата / кемпера
3. Лична карта

Това е. С тези трите неща отивате във фирмата (в нашия случай https://profwheelz.nl/) и срещу 150 евро ще ви дадат следните неща:

1. Същите номера на кемпера, но вече върху пластмаса – металните си ги прибират
2. Картата с данните на автомобила – вече с отрязан ъгъл
3. Голям зелен талон формат А4, на който пише вашите имена и адреса ви – на този талон ще закачат и малката карта с данните на автомобила от точка 2.

Важно е да се отбележи, че ако кемперът е регистриран преди 2015 година и няма такава кредитна карта с всичките данни върху нея – би трябвало да ви дадат такива хартиени талони – голям и малък.

Регистрацията в КАТ България

За България ще ви е нужен също и някакъв тип договор приготвен по бланка, който да попълните с продавача. Възможно е да ви изгледат като теле в железница, понеже за Холандия не е нужно да подписваш нищо като прехвърлиш автомобил, но проявяват разбиране и се подписват на такива договори като разберат как са нещата при нас.

В нашия случай брокера ни даде документ, в който пише марка, модел, година, шаси, сума, име на продавача и подпис. Той беше напълно достатъчен пред КАТ София, да не кажа че дори въобще не гледаха какво пише в него. Аз бях приготвил и още един документ по бланка, която намерих в интернет, която споделям тук.

И двете ги получих подписани макар и с липсващо ЕГН на продавача, което до последно ме тревожеше, но както казах – то въобще не е нужно в Холандия и нашия КАТ определено гледат данните на автомобила и да пише вашето име в големия зелен талон от точка 3, а не договора и всичките данни в него.

Друг интересен момент е този, че искахме кемперът да е регистриран на името на жена ми, въпреки че всички документи от Холандия бяха на мое име. Оказа се, че нищо не е нужно за това пред КАТ. Понеже и двамата бяхме там, жената от регистрация не поиска примерен договор между мен и жена ми и направо го писа на името на жена ми. Просто за тези, които се чудят дали има нещо специално в случай, че двамата със съпруга/та ви имате различни постоянни адреси по лична карта.

Ден 2 – прехвърлянето на кемпера и разходката в околностите на Дордрехт

Все се случваше така, че ставахме супер рано заради часовата разлика с България или просто заради самото преживяване. Използвахме сутринта на този ден да се разходим из града преди да се срещнем с Уилям на кемпера. Беше мъглива сутрин и леко ръмеше. Определено неприятно време по нашите критерии. Това не пречеше всички да щъкат с колелата и да ходят на работа.

В 11:00 бяхме на кемпера, където ни посрещна Уилям направо с думите: „Качвайте се и да вървим към КАТ“. Аз го спрях и го помолих да ни покаже първо уредите и дали всичко работи, макар че вече главата беше сложена в торбата. Той се съгласи и ни показа доста неща. Отвори ни кемпера, беше адки топло от газовата печка, имаше гореща вода, хладилникът работеше, котлоните палеха .. Всичко, което ни трябваше беше 6. Не сме се бавили много и направо се качихме и тръгнахме за фирмата, в която прехвърлихме кемпера.

Както вече споменах, цялата процедура отне около 20-30 мин, 150 евро, лична карта и понеже Уилям беше с нас, той носеше кредитната карта на кемпера, на която беше залепен кодът, който разрешава продажбата му. През това време успяхме да поговорим за малко, макар и да не говореше английски много добре. Google Translate много спаси положението, тъй като му го пусках, той говореше на нидерландски пък преводът в реално време беше на английски. Така успяхме да се разберем за доста неща.

Говорехме за Нидерландия, за красотата на Дордрехт, за кемпера и причината за продаване и дали смята да вземе друг и за какво ли още не. Оказа се, че това е последният му кемпер, тъй като след операцията му е вече трудно да го кара и да се качва и слиза от такава височина. Отделно от това ни сподели, че е ходил с него до Испания, но от пробега си личеше, че това се е случило максимум 2 пъти, понеже за 5 години имаше навъртяни около 7 хиляди километра, което си беше едно нищо. Имахме пълна сервизна история на кемпера както и всички ръководства за всеки един уред в него. Отделно от това разбрах, че иска да ни даде дрехи, които да оставим за бедните хора при нас. В началото гледах малко неразбиращо, но после проумях, че поне в тази област, където се намирахме, не видяхме и един просещ или беден. А може би просто това беше неговият начин да му ударя едно рамо и да освободи гаража си от ненужните неща, трупани с години.

Много бързо се сдобихме с новите номера и докато се усетя вече пътувахме обратно, за да му ги сложа. Фирмата беше на около 5 минути с кола така че всичко, което в България би отнело един цял работен ден, там стана за около 40 минути с пътуването. Сложихме номерата, Уилям ми услужи с инструменти и се разделихме, с уговорката да се видим вечерта. По пътя ни показа и място, където можем да хапнем, а пък ние използвахме останалото време от деня да се разходим в околностите на Дордрехт и да поопознаем още холандската култура.

Като цяло не мисля, че двамата с Цвети очаквахме такова топло отношение от напълно непознати хора. Още с поведението си ни спечелиха от рано и някак си имахме пълно доверие към тях без дори да се познаваме. Роб беше напълно откровен с нас и ни предостави абсолютно всички нужни документи за кемпера. Уилям ни даде бутилка пълна с газ, напълни кемпера с вода, изкара ни ток на 220 волта и ни остави кабел за къмпингите навръщане. Позволи ни да спим в кемпера пред гаража му, така че да не се чудим къде да го държим. Показа ни всичко, а за което не знаеше – просто казваше не знам и толкова. Не е имало разни увъртания или залъгвания, както при покупката на първия ни кемпер от Пловдивско. След като пристигнахме в България ми прати съобщение да проверя ангренажа и да ползвам кемпера с удоволствие. Все едно такова грижовно и отговорно поведение, което все по-рядко виждам при нас.

На разходка в околностите

Нямахме конкретен план къде да отидем през останалата част на деня. Забелязахме на Гугъл Мапс една локация наблизо, на която се виждаха много вятърни мелници. Още от магистралата останахме с впечатление, какъв огромен парк имат от вятърни генератори. Навсякъде са. Та решихме да посетим тези мелници, които се намираха ето тук.

И всъщност се озовахме на едно изключително очарователно място с много интересна история. Мелниците Kinderdijk са част от културното наследство на ЮНЕСКО и са изобретение, което е позволило на човека, вятъра и водата да намерят хармонията на едно място. Както всички знаем, западните части на Холандия са почти изцяло под морското равнище. Където и да боднеш в земята, излиза вода. Първоначално хората в Холандия си строяли къщите върху пясъчни дюни, така че в случай на порой, къщите им да не бъдат отнесени от водата. С времето все повече хора искали да опитат късмета си в тези земи, което довело до нуждата от изхранване на хората от тази водниста, но пък плодородна почва. Така и стигнали до идеята за изпомпване на водата в тази най-ниска точка на западния бряг наречена Kinderdjik. Водата била отвеждана посредством канали и диги в отделни малки язовири, която пък после е пренасочвана чрез шлюзове към големите реки.

И тук се появили вятърните мелници. С помощта на вятъра водата бива изпомпвана до тези язовири. В началото вятърните мелници не били толкова ефективни при обилен порой или при по-голямо количество на водата. Но с времето и след продължителни подобрения, след появата на двигателя на пара и по-късно преминаването към електричество, постигнали резултата, при който почвата била суха и можела да изхранва нарастващото население на страна.

Ден 3 – на разходка до Хага

Този ден ни беше и последният в Холандия преди да тръгнем обратно за България. В него решихме да посетим Хага и околностите ѝ, тъй като исках все пак да стигнем до Северно море и да си вземем поне малко миди за спомен.

Пътуването от Дордрехт до Хага беше около 40 минути с кола, затова не бързахме сутринта и си взехме по едно кафе из път. Планът за деня беше да се разходим из Хага, да хапнем и пазаруваме, да отидем до морето, а пък навръщане да оставим колата на Europcar на летището в Ротердам. Много късно се сетих да проверя, че е можело да я върнем и в центъра на града. Но както и да е, в крайна сметка транспортът им беше достатъчно добър, така че не сме имали никакви проблеми с връщането.

Паркирането в Хага и в повечето големи холандски градове винаги и някакъв рай. Или ще си намериш паркинг на няколко нива, където ще оставиш колата, или може да я паркираш на улицата, където има паркомат, на който плащането с карта минава. В нашия случай си харесахме една улица близо до централната част и до един канал и паркирахме там. Сумата за паркинга не беше никак малка, за около 6 часа трябваше да платим около 12 евро. Така или иначе веднъж сме там, затова и не сме го мислили толкова.

В Хага се намират сградите на администрацията на правителството. Тя се третира като административната столица, въпреки че реалната такава е Амстердам. Предполагам, че повечето хора знаят, че в Хага се намират Международния съд и Международния наказателен съд. Градът е третият най-голям по население с над половин милион души.

Разходката из центъра на града беше изключително приятна. Огромни широки улици, много магазини в отворени тип центрове и цени на доста неща много близки да нашите, че дори и по-евтини. Можеш спокойно да намериш тениски на по 3 евро например. Но пък неща като посуда, които си личеше, че са хубаво направени, си бяха двойно на българската сума.

Ще пиша и няколко реда за времето там. Реално през цялото време на престоя ни не спираше да духа. Кога по-силно, кога слабо. Най-силно всъщност беше тук, където ветровете сигурно бяха около 90 км/ч като имаше един момент на плажа, в който дори аз не можех да отворя вратата на колата, за да излезем отвън. И най-кофтито от всичко е освен че постоянно духа, зимата си духа такъв зимен вятър, от който направо главата ти заприличва на топка на снежен човек. Не знам как издържат там да ходят без шапки и шалове. Отделно от това си е доста влажно. Усеща се влагата във въздуха, а и си има едно постоянно ръмене на дъждец

Една идея, която имахме с жена ми е да се опитаме да вземем луковици на лалета от там. Все пак е държавата на лалетата. Разбира се, оказа се, че това е невъзможно тъй като сме в грешния сезон. Казаха ни, че е най-добре месец август, тъй като през останалото време луковиците, които продавали по летища и други места нямали нищо общо с истинските холандски лалета.

Преди да тръгнем за Германия си направихме и по един ПСР тест за „скромната“ сума от 90 евро на човек. Намерихме пункт, на който ни взеха проби и след не повече от 10 часа имахме отрицателни резултати. Единственият проблем беше, че ни дадоха сертификати, които бяха налични в холандско приложение, а въобще не получихме дигиталния зелен сертификат, който е един и същ за целия Европейски съюз. Хем това беше една от най-големите лаборатории в Холандия. По-късно този сертификат щеше да ни донесе малки неразбирателства, за които ще научите по-надолу.

След краткия шопинг из Хага, решихме да се разходим до малко из центъра на града, а после и да посетим плажа и да съберем малко миди. Правеха впечатление катедралите в готически стил, а самите сгради имаха един собствен стил – със заострени покриви с капандури, а облицовката им често е с тухлички. Къщите са предимно едноетажни и често се виждаше, че каналите минават между къщите. За съжаление нямахме много време, за да посетим музеи и други забележителности, като времето ни мина главно в разходки. Разходихме се около така наречение Binnenhof, който е комплекс от сгради в центъра на града. В него се включва сградата на министър председателя, Министерството по общите въпроси и други. Създаването на този комплекс от сгради е започнало още през 1229 година насам, на няколко пъти бива изоставяно в зависимост от владетелите, които често са местели административните столици на различни места, докато през 1813 Нидерландия става независима от Франция и центърът на администрацията е върнат пак в Биненхоф. От тогава до днес нещата стоят непроменени.

След като направихме разходката около централната част, решихме да потърсим място, където да хапнем. Нямахме валидни PCR тестове и се надявахме да няма проверки за тях. Е, надеждата беше напразна. В Хага, въпреки че ресторантите бяха отворени твърде скоро след КОВИД кризата, бяха доста по-стриктни от Дордрехт и проверяваха за валидни тестове. Така и се наложи да хапваме навън в гадното време, но нямахме и голям избор. Но пък намерихме място с морска храна, което я предлагаше във всякакви видове и си взехме пържени калмари и някакъв специфичен вид риба, която предлагаха там и честно казано заситихме глада доста ефективно.

Решихме да продължим с колата към плажната ивица, която е огрмна, да се докоснем до Северно море и да си вземем миди за спомен. Въпреки гадното време, си представях колко биха се забавлявали децата там. Има място за разходка покрай плажната ивица, ресторанти и забавления за децата. Вятърът се опитваше да ни отнесе и простуди много сериозно, но въпреки това не се отказахме.

След кратката ни разходка по плажа и след като се настудувахме, решихме да тръгнем обратно за Дордрехт и да върнем колата на летището на Ротердам. Връщането беше доста лесно, оставихме колана та мястото, където пишеше паркинг на Europcar, оставихме ключовете в самото летище, където има кутии за оставяне на ключове от рент-а-кар коли и си хванахме автобуса обратно за Ротердам. След това хванахме влака за Дордехт. Гугъл Мапс поддържат навигирането в Холандия и ни ориентираха кога да хванем и какво. Това, което направи впечатление е колко скъпо ни дойде пътуването с градския транспорт. Билетът за автобуса беше към 5 евро на човек, а за влак платихме отделно пак по толкова. Около 25 евро ни излезе връщането до Дордрехт от летището в Ротердам. Но пък влака се движеше със 120 км/ч и не се чуваше и усещаше. Даже няма да споменавам абревиатурата БДЖ тук, че ще ми стане прекалено тъжно.

Връщането до кемпера беше едно от сложните неща. Тъй като кемперът се намираше в промишлената зона на Дордрехт, нямаше често автобуси за там, а разстоянието от гарата до там не беше никак малко.

Мислех дали да не вземем колела под наем или пък да потърсим Uber. В крайна сметка хванахме един автобус, който като гледах по Гугъл Мапс е в нашата посока. Оказа се обаче, че той върви само до половината път и трябваше да слезем скоро след като се качихме. Малко се ядосах, защото нямаха ясни графици кой автобус до къде ходи и беше супер странно как изведнъж автобусът спира и казва – До тук съм, слизайте. Решихме да изчакаме за друг автобус 200 метра по-надолу на следващата спирка. След като дойде се заговорих с шофьора, който също говореше доста добър английски и се оказа, че ще ни закара точно до крайната ни дестинация, само трябваше да му споменем, до къде искаме да стигнем. Ей, това пък ми направи отново едно страшно приятно впечатление, говорехме с какво се занимава, че е бивш треньор по футбол, изкефи ни се като разбра, че сме дошли за кемпер и прочие. Беше толкова лесно да имаш един нормален разговор с непознати без да има някакво мерене или някакво недоверие.

Така и се прибрахме при кемпера късно вечерта и се приготвяхме за пътуването, което ни очакваше на сутринта. Планът беше да тръгнем рано, когато е спокойно, за да имам време да свикна с размерите на кемпера и с шофирането.

Преживяванията в Холандия

Холандия и хората там ни оставиха с едни незабравими спомени, за едно истинско гостоприемство изпълнено с грижовност и добро отношение. Рядко съм си тръгвал с така положителни чувства от една държава. И ако трябва да сме честни пред себе си, с удоволствие бихме отишли пак на разходка там, че дори и с кемпера. Определено Холандия е една от държавите, които ще посетим с децата и ще караме колела там. Човечността, която усетихме, дълго ще ни бъде пример и пътеводител в отношенията ни с хората около нас за напред.

Пътуването до България

План

Разделихме пътуването до България на няколко етапа. Стремяхме се да бъдат на сравнително равни части, като само последния ден ни дойде много. Ето ги и тях

• Етап 1: Дордрехт, Холандия – Франкфурт, Германия – 4 ч и половина шофиране, 425 км
• Етап 2: Франкфурт, Германия – Прага, Чехия – 5 ч и половина шофиране, 510 км
• Етап 3: Прага, Чехия – Будапеща, Унгария – 5 ч пътуване, 525 км, транзит през Словакия
• Етап 4: Будапеща, Унгария – София, България – 8 ч и половина пътуване, 770 км

Всъщност трябва да призная, че първите три етапа ни се получиха доста добре. Тръгвахме рано сутрин и пристигахме ранния следобед. Така имахме време да се разходим и да огледаме забележителностите из градовете, където оставахме. Отделно от това се стремяхме да сме динамични и избирахме къмпингите, където да преспим, да са близо до градовете и да са на удобни места. Повечето пъти жена ми ги избираше по време на път.

Ден 4

Не си бяхме изградили специален маршрут, който да следваме до България. Даже напротив – някои от местата ги решавахме на момента. За първи ден решихме да направим около 4 часа и половина до град Франкфурт, Германия. Оказа се, че пътуването с кемпера е доста по-различно от това с автомобила. Отне около 6 часа общо да пристигнем на къмпинга в покрайнините на града.

Едно от нещата, които осъзнах по време на пътуването в Холандия, бяха тези умни светофари, които чак сега забелязах. И преди ми правеше впечатление, колко често с колата под наем минавах на зелен светофар, обаче чак сега забелязах, че на кръстовища, където няма голям трафик, светофарът ни засичаше поне 150 метра преди да го стигнем и светваше в зелено, ако сме на път, който изглежда е по-главен от другите. Направо като го осъзнах и ми се искаше да пратя видео на властите в Пловдив, да видят наистина какво значи умен светофар, че задръстванията на мостовете над Марица станаха по-големи с умните им светофари.

Пътуването до Франкфурт определено не беше това, което очаквах. Много хора имат представата, че в Германия магистралите са като масло и ти караш ли по тях с 200 км/ч без да усетиш дупчица и просто пристигаш там, за където си тръгнал, без много нерви и страсти. За съжаление въобще не е така. Пътищата в Холандия обаче бяха точно такива. Докато не стигнахме табелата за Германия, пътищата бяха като масло. Широки, нови, без коловози, дупки или скоци на мостовете. Направо не усещаш, че се движиш. Много ленти в една посока и винаги те пускат като тръгнеш да изпреварваш. Скоро стигнахме и табелата за Германия.

Пътищата в Германия обаче се чувстваха като магистрала Тракия. Натоварени, даже претъпкани на моменти, в доста ремонти и на места ни се налагаше да влизаме в малки градчета, за да стигнем магистралата. Особено покарй Кьолн хич не се усещаше да сме в Германия. Коловози имаше на доста места, на мостовете беше точно като при нас – минаваш и се чува „туп, туп“. Направо ще влезе моста при теб. Доста се поизнервих, докато стигнем Франкфурт. Имаше много тесни места, на които трябваше да карам за пръв път и се молех само да няма сериозни дупки. Имаше моменти, в които опита в България ни спаси от това да викаме пътна помощ в Германия.

За къмпинг във Франкфурт избрахме Campingplatz Burgel. Взеха ни 28 евро за една нощ, човекът на място беше холандец и си поговорихме от къде идваме и кога сме взели кемпера понеже позна транзитните ни номера. Относно самия къмпинг – не беше кой знае какво. Определено беше чисто, но топлата вода работеше само с някакви жетони, местата за паркиране бяха подгизнали от вода и съответно спирахме на пътя понеже имаше шанс да не можем да извадим кемперите. Спокойно беше, но условията бяха почти нулеви. Няма закуски или вечери, каквото си вземеш – това. При престоя ни там нямаше почти никой, но положителното беше романтиката покрай река Майн и наличието на трамвайна линия в близост, която за 25 минути ни отвеждаше до центъра.

Починахме малко, хванахме трамвая и срещу 2.5 евро на човек се озовахме в центъра на града. Важно е да спомена, че билетите важат за целия градски транспорт и не съм купувал различни за навръщане. Правеше впечатление колко много туристи имаше навсякъде. Влязохме в един магазин да вземем подаръци за децата и за родителите ни и хоп – още на входа жената ни иска сертификат. Вадим и показваме този от Холандия и получихме един недоверчив и странен поглед, но обясних, че сме го правили там и е от съвсем скоро и ни оставиха да пазаруваме намира. Нямахме този късмет обаче в съседното магазинче за магнити. Оказа се, че ПСР тестовете в Германия важат за ресторанти и заведения, но не и за магазини за сувенири или пък за дрехи. Много се издразних на това и направо с Цвети излязохме от магазина и на 100 метра по-надолу отидохме при колегата на този, от който си взехме нужните сувенири без да ни иска нищо. Това беше най-разочароващото за Германия – това сляпо следване на правилата и това ограничение на свободата, което за пръв път изпитах там. Имах тест, беше от съвсем скоро, но просто не можех да вляза, защото някой е казал, че само ваксинираните имат достъп. Пълна глупост, в която явно повечето немци вярваха.

Хубавото е, че в крайна сметка видях и доста голям протест против тези сертификати, на който имаше доста хора и който беше охраняван от полиция. Накарах Цвети да се включим дори за малко, защото много се бях изнервил от случващото се, което за мен нямаше никакъв смисъл.

Иначе като оставим тези сертификати настрана, градът е много красив като в центъра му стърчат толкова много небостъргачи, заради които е наричан „Майнхатън“. Най-високият от тях е сградата на Комерцбанк с височина от цели 258 метра. Градът е също известен с това, че е финансовият център на Европа, като в него се намира и централата на ЕЦБ.

И въпреки това си имаше и своите неуредици, които поне на мен не ми правеха добро впечатление. При началото на протеста против сертификатите отмениха линията на трамвая. На таблото обаче пишеше единствено на немски. Добре, че имам спомен от годините в училище, та се ориентирахме какво се случва. В метрото и влаковете от града е адски неприятно тъй като всичко е на немски и буквално имаш нулев шанс да се ориентираш в цялата обстановка. Дори самите немци ни объркаха кой влак да вземем, за да се върнем на къмпинга. Отделно от това Гугъл Мапс има много слаба идея за трафика в града и ако не беше Moovit нямахме никакъв шанс да се оправим. Отделно прави впечатление мръсотията и графитите навсякъде. Това определено го нямаше в Холандия.

В крайна сметка се разходихме доста доволно из града, запозахме се с архитектурата му, пихме бира и ядохме наденички, което оправдава и посещението ни тук. А и не тръгнахме за България с празни ръце.

Ден 5

Следващото ни пътуване се очартаваше пак в рамките на 5 часа и половина или около 500 км от Франкфурт, Германия до Прага, Чехия. Имахме идея да минем през Виена, но като видяхме, че там сертификатите са задължителни, решихме да отложим за друг път и да не минаваме транзит. Така остана опцията за Чехия, което пък на мен не ми се стори хич лошо.

Пътуването от Франкфурт до Прага

Трябва да призная, че тук наистина открихме истинските немски магистрали. Хубав път, без коловози, без дупки с преминаване през мостовете както си му е редът. Нямах почти никакви проблеми до чешката граница, където по стара славянска традиция, се почна със скоци, дупки и камънаци по пътя. Макар че пътят до Прага не беше никак зле, определено си имаше и тънките гадни моменти, при които и един селяндур, който се залепи пред мен, изпрати едно камъче към предното ни стъкло за поздрав. С тези големи стъкла определено няма начин как да ги опазиш от такива срещи, но много се ядосах заради непочистените пътища и невнимателното каране.

Имахме намерение да спрем на Пилзен, но за съжаление нямахме времето за това. Движехме се с поне час и половина закъснение и просто нямаше за кога да спираме. Харесахме един къмпинг в околностите на Прага, който се казва Residence Buliro Praga. Това беше единственият къмпинг, който ми хареса за цялото ни пътуване из Европа. Имаше топла вода без да се плаща, огромно широко пространство, където съм убеден, че лятото децата си умират от радост да играят на площадки и катерушки. Отделно беше много чисто и много приятно. Цената беше около 60 лв на вечер с ток и бяха супер учтиви и мили като ни посрещаха. Бяхме единственият кемпер на място, но времето беше кофти и духаше този леден вятър, който ни преследваше от началото. Определено съм сигурен, че лятото къмпингът е пълен. На 10 минути пеш от него се намира Лидъл, където е и обръщалото на трамваите, а и отделно преминават автобуси доста често. Кварталът, в който бяхме приличаше леко на Люлин по старите комунистически блокове навсякъде, с разликата че тези тук бяха санирани до един.

За пътуването в Прага има приложение, през което можеш да си купиш билети за градски транспорт, което се нарича PID Litacka. Аз използвах него, но така и никой не ни провери. Билетите са около 3 лв на човек.

Първите впечатления от града бяха главозамайващи. Страшно много ни хареса още моментът, в който слязохме от трамвая. Тръгнахме към Пражкия замък като излязохме от задната му страна и така нямаше нужда да се катерим до него тъй като се намира на хълм. Гледката беше зашеметяваща. Замъкът се намира на левия бряг на река Вълтава, датиран от 9-ти век като има най-различни стилове в него. Гинес датира замъка като най-стария в света. Една от забележителностите му е катедралата Свети Вит, построена през 14-ти век в готически стил. А за да стигнем във вътрешността трябваше да минем проверка тип летищна сигурност, които ни проверяваха за метали и оръжия.

След като се разходихме из замъка и околностите му, решихме да слезем и до моста на Легиона и да потърсим нещо за хапване наоколо. Гледките продължиха да ни изумяват с красотата си и историята, която се усещаше навсякъде. Мостът на Легиона е седмият мост в Прага построен през 1901 година в необароков стил. Дълъг е 343 метра, а широк 16 м.

Бързо намерихме място за хапване. Цените в Прага не са от най-евтините определено. Едно бургер меню с една бира излезе към 25 евро. 50 евро за двамата при положение, че в Холандия беше по-евтино да вечеряш. Но и вечерята не изглеждаше зле.

След като се навечеряхме и посетихме по-голяма част от нещата, които искахме да видим, жена ми реши да ме заведе на един специален музей наречен „Музей на секса“. Не изгарях от желание да влизам точно в такъв тип музей, но поне се забавлявахме. Музеят беше едно от малкото места, които работят до късно (до 22 часа) та решихме го посетим преди да тръгнем да се прибираме към къмпинга. Тук е мястото да спомена, че ще кача малко на брой снимки, но са за 18+, та ако сте по-малки – прескочете тази секция:

Прага е определено място, което ще посетим отново. За един ден усетихме духа на града, но определено не можеш да му се наситиш. Къмпингът ни хареса много и определено виждам как с децата бихме се разхождали там. Отделно от това разбрах и за друг къмпинг, който е с басейн и е много посещаван лятото. Та бих отделил една седмица за посещение на града и отново една разходка с кемпера до там.

Дни 6 и 7 – Пътуването до Унгария и прибирането в България

Смятам да сбия пътуването до Будапеща и България тук. Причината е, че самото пътуване и двата дни си отне доста повече от очакваното и така и не успяхме да се насладим на Будапеща. А и ако трябва да съм честен, Будапеща ни остави доста разочаровани.

Пътищата в Унгария някога може би са били в перфектно състояние. Сега обаче това далеч не е така. Коловозите са навсякъде и е адски неприятно да шофираш там. Постоянни бабуни и скокчета и постоянни неуредици като цяло. Това беше и причината да се забавим с пристигането ни. Отделно от това не споменах и колко отвратителен е пътят в Словакия покрай Братислава, който определено беше по-зле от нашите пътища тук.

За къмпинг в Будапеща избрахме Haller къмпинг. Цената за нощувка беше около 40 лв за двамата като обаче не успяхме да ползваме много от къмпинга. Банята беше в ремонт, тоците бяха далече и определено човекът, който ни посрещна не беше много в час да ни обясни как да стигнем бързо до центъра. Хубавото беше, че локацията му не беше в центъра на града и се стигаше лесно до него макар и по разбити пътища. Сетих се как още от едно време с мотора пътищата им там бяха много зле и ставаха огромни задрътвания. Е, няколко години по-късно не са мръднали, особено тези в междублоковите пространства.

Неуредиците в Будапеща, с който се сбъскахме си бяха точно по наш тертип. Не знам дали защото къмпингът беше в част на града, която беше далеч от центъра, но се чувствахме леко все едно сме в гето. Станцията на метрото очукана отвсякъде, мръсно, никакви табели да ни ориентират на къде трябва да поемем. На всичкото отгоре хоста ни даде карта, която казваше, че трябва с метрото да стигнем до центъра. Качваме се на метрото и какво се оказва – ми то било в ремонт и никъде не пише за това. Ние го разбрахме чак след като хванахме грешната посока, а пък навръщане видяхме, че последната спирка е на тази, на която се качихме. Голям дебилизъм, направо дори при нас не мисля, че е чак толкова зле. Пуснах Moovit и хванахме трамвай до центъра, с който стигнахме за нула време. Билетите за градския транспорт важат навсякъде, има си билетни машини, от които можеш да купиш.

Може би самото желание да се прибираме вече ни караше да хапнем набързо, да се разходим около центъра и да отиваме да си лягаме. Нямахме голямо желание за разходки. Намерихме един италиански ресторант от типа за бързо хранене, хапнахме и се прибрахме бързо.

Пътуването през Сърбия до България

Пътуването от Будапеща през Сърбия и до София си е дълго и тегаво. Едва ли има човек, който да е пътувал по този маршрут и да не го знае. Понеже нямах търпение да се прибера се събудих доста рано, около 4 сутринта, запалих кемпера и не след дълго вече излизахме от Будапеща по пътя за България.

Пресякохме границата при Сзегед без никакви проблеми. Нямаше почти никой. Питаха ни дали има нещо за деклариране и ни пуснаха да минаваме, дори личните карти не помня дали ни гледаха, но много бързо минахме. Заредих гориво в Унгария понеже беше по-евтино от Сърбия и с един резервоар успяхме да стигнем до България.

Пътуването в Сърбия си беше еднообразно. На влизане нямаше почти никой до Белград. Оставих Цвети да ме смени та покара 1 час на спокойствие.

До България пътувахме без никакви проблеми. Е, като изключим изтощението от 12-те часа път. Като цяло сръбската магистрала е в много добро състояние. На места си беше просто едно държане на волана и толкова. Определено пътят е по-добър от този в Унгария. Като цена платихме около 40 лв в такси от единия край на Сърбия до другия.

На границата сръбските граничари този път обаче ни разпитваха и огледаха кемпера. Питаха ме за наркотици и за работата, като цяло не съм се правил на интересен и за не повече от 10 минути бяхме на нашата граница. Нямаше колона и бяхме едни от първите на гишетата. Не сме имали и там никакъв проблем, от РЗИ ни записаха и ни казаха, че трябва да си направим тестове след 3 дни, които автоматично ще бъдат отразени в системата. Нашите граничари не са проверявали и не са ни питали за нищо.

Пътят на Калотина е в ремонт и определено не е приятно да се кара. Но пък му се вижда краят и скоро ще е като магистрала до там. Лошо впечатление ми направи отношението на работниците там, които като видяха холандската регистрация решиха да ни пръскат с вода или пък да се правят на интересни. Наведоха ме на мисли за емиграция. Истината е, че прибирането ни тук много ме замисли за страната ни, за хората, за пътя, по който сме се запътили. Но за това си трябва отделен пост.

Заключение

В крайна сметка се прибирахме в България успешно. Регистрирахме кемпера и получихме номерата на същия ден. Дори въведоха модела му в системата на КАТ, понеже до сега нямаше такъв модел в страната ни. Преживяването си остава вечно и мисля, че винаги ще ни докарва усмивка като се сетим за отношението, което получихме в Холандия. Оказа се, че не е толкова трудно да си вземеш кемпер от чужбина. Или пък просто бяхме късметлии, че попаднахме на истински хора.

А сега вече можем да дадем началото на приключенията ни с новата машина. И с двама много щастливи ползватели: