Поредната есенна ваканция беше на прага ни и не сме се чудили дълго какво ще правим. Беше ясно, че няма да стоим в София в прахоляка и гъстите сиви облаци, които забулват столицата ни през есента през по-голямата част от денонощието. След едно кратко семейно събрание дестинацията беше ясна. Любимата ми Родопа. Сега някой ще каже, че винаги се случва това, което намисля, но не е така. И не заради нещо друго, но нека някой да каже има ли нещо по-красиво от есента в широколистната гора? Красиви жълто-оранжеви багри, дъжд от нежно полюшващи се листа и усещане, сякаш си в едно цветно царство от приказките.

Отдавна следя групите за туризъм и едно място, което ми беше направило впечатление е Мумджидам. Махалата, в която живее само един човек. Намира се в близост до Белинташ, като за да се стигне до нея се ходи около 2 часа в посока по горска пътека започваща от село Три могили. Не се чудихме дълго и след оглед на местата наоколо, запазихме престой за 3 нощувки в комплекс Старите къщи намиращ се в село Врата, Асеновградско. И така нашето пътешествие започна.