След разходката ни до Червената скала и махала Мумджидам, решихме да затворим кръга и за рождения ми ден да посетим Караджов камък като хванем пътеката от Кръстова гора. По принцип е възможен и кръгов преход, който започва от село Мостово, минава през Кръстова гора, Караджов камък, Белинташ и обратно на Мостово, но за целта си трябва един пълен ден в ходене, с който ние не разполагахме и затова решихме да хванем по-краткия маршрут.
Маршрутът го направихме сами с жена ми, но преспокойно може да се извърши с децата. Още в началото на краткия пътепис обръщам внимание на факта, че много трудно ще се изкачите по стълбата, която минава под Караджов камък, с деца! Ако сте с деца или не сте в подходяща физическа форма, няма смисъл да рискувате, тъй като участъкът е кратък, но стръмен, а стълбата е в доста лошо състояние!
Изминахме някъде към 500 метра денивелация общо на отиване и връщане. Може да оставите колата си на паркинга на Кръстова гора и от там се тръгва пеш като следвате пътя за Очното аязмо. Пътеката ще ви отведе до Караджов камък без проблем, добре маркирана е в жълт цвят и няма да имате проблеми.
https://www.sports-tracker.com/workout/georgimirchev/672f52088882925c57169a7a
Ходенето започва със стръмно слизане към Очното аязмо, чиято отбивка пропускате и продължавате нагоре по лек, но постоянен наклон. Този вълнообразен преход продължава, докато не стигнете ловното чакало, от което ви очаква изкачване само нагоре.
Самото ходене е не повече от 4 км и 250 метра денивелация в посока. Отне ни час и половина, за да стигнем до Караджов камък. Всъщност доста от времето бяхме на сянка, което като се има напредвид студеният ноември месец, не беше много приятно. През цялото време камъкът не се вижда и реално излизаш от гората и се озовава точно срещу теб.
На третата снимка най в дясно се вижда моята височина и реално колко голям е камъкът. Огромен е! На снимките сякаш изглежда доста по-малък и невзрачен, но наистина е огромен. Легендата разказва за Караджа войвода от Станимашкото (асеновградското) село Яврово, който храбро защитавал населението на околните села от набезите на турците и редовния башибозук.
Легендата за славния хайдутин има няколко варианта, като единият гласи, че войводата много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана.
welcome.bg
Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица. Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че башибозука гуляе в близкото село.
Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии. Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят зверствата на башибозука.
Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му.
Съществува и друга легенда, която разказва, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище.
Местните хора избягват да обсъждат Караджов камък, защото според тях мястото носи нечиста енергия, а заровеното съкровище на убития войвода носи лоша поличба, ето защо възрастните хора редовно съветват туристите, ако случайно се натъкнат на имането да захвърлят златото и да бягат, за да не ги сполети зло или проклятие, наречено за друг.
Интересна легенда, която отвесните склонове, разкриващи се от върха над камъка правеха още по-опияняваща и ужасяваща. Аз реших да мина през стълбата, докато Цвети ме изчакваше долу. От върха горе се разкри прекрасна гледка към Асеновград, село Мостово и Белинташ.
Есента си беше отишла, макар и само седмица по-късно след посещението ни на Мумджидам. Дърветата бяха голи, но това не пречеше на Родопа да напомня с необятната си шир, че тя винаги ще е тук, докато ние сме просто едни прашинки във вятъра на времето. Скалистият надупчен рид, който стига до Караджов камък пък оставяше усещането, че траките и тук са оставили своето послание към бъдещите посетители.
След като се налюбувах на гледката слязох обратно долу при Цвети. Решихме да обядваме и да се полюбуваме на тишината и спокойствието на планината. Чуваха се и други туристи, много от които бяха подхванали кръговия маршрут. Имаше и много по маратонки, които бяха решили, че лесно ще стигнат до мястото, но определено си личеше, че се бяха поозорили.
Навръщане се отбихме през Очното аязмо, което не отне повече от 10-тина минути слизане и 15-тина качване обратно. Мястото е много потайно и магично и бих казал, че водата наистина има очистващ ефект. Всеки, който е тръгнал за Караджов камък, заслужава да мине и през Очното аязмо. Дори и в сухо време, там капка по капка се събира лековита вода.
И така нашата разходка приключи. Уморени, но пречистени и вътрешно успокоени, минахме и през 7-те манастира на Кръстова гора и се прибрахме вкъщи. Много ми харесва цялото място там. Има нещо много специално в него. От пътя, до манастира и цялата местност. Няма как да не го усетите и вие!
Mirchev's Space 