Не знам как мина толкова много време, от когато последно писах. Вглъбен в работата ми или просто исках да запазя спомена за Швейцария само за себе си стигнах до това положение, в което ми беше трудно да напиша дори и дума за тази невероятно дива страна … до днес. Нека продължа с пътеписа сега.
Гледката от апартамента на Тиана
Отново 7 и 30. Само че днес се чувствах като парцал. Още със събуждането се сетих за редбулите, които стояха в един от куфарите и ме очакваха. Те щяха да са спасението днес.
Ставам и гледам часовника. 17-ти юли, понеделник, 07:05 сутринта. Как не спря да духа зверски цяла вечер в тази Иваница. Постоянно се събуждах от силния вятър. А на сутринта сякаш нямаше и помен от него. Хапнах 2 изсъхнали шоколадови сладки, най-вероятно бяха на повече от 6 месеца (взех една кутия с 8 такива за 2 евро, защото нямаха друго в магазина) и честно казано вече исках да се махна окончателно от тази Босна и Херцеговина. Красива страна, но не тя беше основната цел на пътуването ми.
Станах в 7 сутринта на 16-ти юли. Беше ден неделя. Спах като къпан, макар че се събуждах от силния вятър, който духаше навън. Все още осъзнавах къде съм и колко път съм минал до момента. Противно на очакванията ми, силният вятър въобще не повлия на мотора. Оставих страничните куфари в апартамента, така или иначе щях да остана още една нощувка в Иваница и нямаше нужда да ги мъкна с мен.
Ще се опитам в тази част да съм кратък, но просто няма как без нея. Като човек обичащ планината, първият ми сблъсък със Швейцария се случи при посещението ми на ждрелото на река Ерма, близо до град Трън. Там имаше един надпис, оставен от Алеко Константинов, на който пишеше: „Какво? Швейцария ли?“. После намерих и разказа. След това, подобно нещо беше писал и Иван Вазов, но не помня къде. Както и да е, важното е, че и двамата са ходили до Швейцария и имаха впечатления, които породиха в мен едно съмнение. Виждал съм клипове, гледал съм снимки от там и просто любопитството ми растеше към тази дива страна.
Mirchev's Space 