Първата част от пътуването ни до Албания премина, но сякаш не останахме с много хубави впечатления от там. Все още ни гонеше усещането сякаш не сме получили това, което търсехме. Толкова много път, а се пренаситихме на мизерия и на места, където не можеш да изхарчиш малко пари, за да си направиш кефа. След гледката из Вльора сякаш тръгнахме леко обезверени към следващата ни дестинация – островите Ксамил.

След голямо мъдрене и чудене с Цвети решихме, че вместо да ходим да се бутаме с народа в някоя претъпкана дестинация, това лято ще отидем на някое по-малко и по-спокойно място. Аз отдавна си мислех за Албания покрай пътеписите за SH-8 пътя, който бил невероятно живописен, а и ремонтиран и не ми отне много време да ѝ предложа идеята. На шега или на майтап тръгнахме натам без много уговорки и без да си правим предварителни планове.