Април месец 2023 година се оказа един от студените в България, подобно на изминалия през 2022 година, на който на втори април наваля около 30 см нов сняг. Този април се случи подобно нещо, което ни попречи да правим планове за разходка из българските земи и планини и почнахме да мислим за вариант, при който да се насладим на хубавото време, макар и в чужбина. Е, такава възможност се отвори и това беше Гърция.

Обстановката по света след избухването на коронавируса си остава сложна и вече доста често се хващаме как отлагаме пътуванията ни в Европа по една или друга причина. Но добре, че се появи една командировка, която насила ме изкара от страната, за да си припомня какво е да живееш нормален живот. Посещението ми в Мюнхен ме остави с доста приятни впечатления за града и малко смесени чувства към жителите на столицата на Бавария.

Всички от нас са чували за село Лещен и за село Ковачевица. Добре де, поне повечето са чували. Намерихме един свободен уикенд, в който решихме да посетим и двете места и в този пост ще споделя впечатенията си от тях. Нека да започваме.

Ден 9 – Денят на голямото пътуване

Време беше да запукаме към Москва. Така и не успях да посетя Петропавловската крепост, но пък ще посетя Санкт Петербург отново и то със сигурност. Последните 5 дни моторът стоеше при охраната на комплекса, където го бях оставил срещу скромните 20 лв. Определено се чувствах спокоен, а и го виждах всеки път, когато решавах да изляза. Но и 5-те дни, които прекарах в Санкт Петербург като пешеходец малко повдигнаха напрежението в момента, в който отидох да смажа веригата и да си натоваря нещата.

Няма нужда да разказвам за пътя, който ни предстоеше. Едва ли има някой, който да не е чувал за натовареността на пътя между Санкт Петербург и Москва. А едва ли има някой, който не е чувал за МКАД – Московская кольцевая автомобильная дорога или иначе казано околовръстното на Москва. Влизането в Санкт Петербург щеше да се окаже песен в сравнение с това в Москва.

Ден 8 – Флотът на Русия

Сашо, Павката и Ради се чудеха доста дали да останат за този ден, но аз не бързах да посетя Москва. Исках да остана за деня на флота, който по случайност беше съвпаднал с посещението ми на града. Оказа се, че събитието наистина си заслужаваше:

Първата част от пътуването ни до Албания премина, но сякаш не останахме с много хубави впечатления от там. Все още ни гонеше усещането сякаш не сме получили това, което търсехме. Толкова много път, а се пренаситихме на мизерия и на места, където не можеш да изхарчиш малко пари, за да си направиш кефа. След гледката из Вльора сякаш тръгнахме леко обезверени към следващата ни дестинация – островите Ксамил.

След голямо мъдрене и чудене с Цвети решихме, че вместо да ходим да се бутаме с народа в някоя претъпкана дестинация, това лято ще отидем на някое по-малко и по-спокойно място. Аз отдавна си мислех за Албания покрай пътеписите за SH-8 пътя, който бил невероятно живописен, а и ремонтиран и не ми отне много време да ѝ предложа идеята. На шега или на майтап тръгнахме натам без много уговорки и без да си правим предварителни планове.

Ден 7 – Много ама много злато из Санкт Петербург

Е, мъка, мъка, колко да е мъка ставането 6 часа по-късно? Голяма мъка се оказа, но станах тъкмо навреме, за да хванем метрото с Ради и останалите и да тръгнем към кея на река Нева, от където щяхме да хванем кометата за двореца Петерхоф.

Ден 6 – Разходката из Санкт Петербург

Още със събуждането сутринта не можех да повярвам, че пристигнах в Санкт Петербург и то без кой знае какви изпълнения по пътя. Всичко вървеше прекрасно до момента, дори скапаното време от началото на пътя вече се оправи и беше адски слънчево и приятно. Но преди да тръгна за където и да било, трябваше да си взема СИМ карта за телефона, тъй като бях загубен без интернет. Затова приготвих набързо раницата с допълнителната батерия, малко вода, някаква останала храна от предишния ден и газ навън.