Завърших предишния пост с един въпрос. Въпрос дали сме могли да изчакаме сърбите да се вдигнат на въстание? Краткият му отговор е: Не. Защо? Нека си припомним един цитат на Левски:

Никому не се надявайте, — говореше той. — Ако ние не сме способни да са освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство …

Това е единият от отговорите на въпроса. А другият е, че българите са горяли от желание за свобода от зверствата на турците, огромните и непосилни данъци, които оставяли семействата без прехрана, а доста често и без подслон и от физическият тормоз налаган всеки ден. Очаквало се всеки момент Сърбия да се вдигне на бунт, кой ще чака за една-две седмици!? Но станало месец, а за един месец, както ще видим, много неща могат да се случат.

Има още →

Беше някъде около 11 сутринта. Намирах се в град Пазарджик, на площада наречен „Тортата“. Там има едно място, с огромно широколистно дърво, в Пещера го наричаме – кавак, а в основата му – наредени книги, облечени в найлон, на всякаква тематика. Това е едно от любимите ми места в града, просто защото може да намериш нещо неочаквано, което да ти донесе усмивка. А какво по-хубаво нещо от приятна книга?

Има още →

Преди около 2 години един от моите колеги дойде в офиса, свали си слушалките и започна да разказва за историята, която току що слушал от аудиокнигата на телефона си. Беше впечатлен, аз бях също. До сега не се бях замислял, че голяма част от времето ми минава без да извършвам нищо специално в нея и слушането на аудиокнига ми се стори перфектният начин да направя това време пълноценно.

Има още →