Април месец 2023 година се оказа един от студените в България, подобно на изминалия през 2022 година, на който на втори април наваля около 30 см нов сняг. Този април се случи подобно нещо, което ни попречи да правим планове за разходка из българските земи и планини и почнахме да мислим за вариант, при който да се насладим на хубавото време, макар и в чужбина. Е, такава възможност се отвори и това беше Гърция.

2022 беше година изпълнена със събития за нас. Още в началото на годината внесохме бъдещия ни кемпер от Холандия и с него подобаваше да започнем следващата ни Великденска разходка. Пролетта на 2021 белязахме с разходката ни из Западна и Югозападна България. 2022 подобаваше да изберем друга част на България, която да обиколим. Насочихме се към Северна България тъй като не я познавахме много, а бях убеден, че цялата ни земя, независимо на север, юг, изток или запад е необятно красива и отново ще си изкараме прекрасно. Списъкът ни с места за посещение се състоеше от следните такива:

1. Белоградчик
2. Пещера Венеца
3. Плевен и Плевенската панорама
4. Деветашка пещера и Крушунски водопади
5. Ивановски скални църкви
6. Русе и лесопарк Липник
7. Варна

Този път дестинацията ни приключваше във Варна, от където е и жена ми и където щяхме да останем за една седмица, преди да тръгнем обратно за София. Ето и как изглежда визуално:

Периодът около Великден е прекрасен за разходка с кемпер из България. Множество почивни дни, които ако бъдат сляти, се получава един дълъг почивен период, който може да бъде изпълнен с много приятни преживявания. Нека споделя нашите 2 Великденски разходки до момента, на които си изкарахме доста добре и които могат да бъдат направени почти по всяко едно време.

Село Реселец е едно от много приятните места, които посещаваме почти всяка пролет с кемпера. Не е далеч от София, стига се лесно по магистрала Хемус и има достъп с голям кемпер. Минава се през град Червен бряг, от който пътят започва да става лош и с малко повече дупки, но не се притеснявайте, ще карате малко по него и бързо ще ви мине.

Част от Великденската ни обиколка за 2021 година включи и посещение на село Раждавица. То се случи изключително случайно, след като град Земен ни разочарова с факта, че Земенският манастир е превърнат в музей и не работеше точно за Великден. След спане близо до паркинга на Земенския манастир се наложи да търся ударно и бързо ново място, където да усетим удоволствието да спиш с кемпер навън и където децата да се забавляват на воля. И така попаднах случайно на село Раждавица.

За село Раждавица

Намира се в Кюстендилска област, точно тук. Надморската височина е 503 метра, през него минава река Струма, която в широчината си след обилните валежи тази година и по време на нашето посещение достигаше поне едни 15-20 метра. До селото минава влакът София – Кюстендил, а като население се състои от скромните 362 души.

Името на селото идва от цвета на почвата около него като „ръжда“. Има интересна легенда, че група разбойници скрили златото си в пещерите наоколо, местен овчар го открил и го прибрал и на негово място оставил ръждясали прибори. Като се върнали и видяли ръждата си казали, че на това място дори и златото ръждясвало. По-късно го преиминуват на „ражда“ с идеята да е свързано с плодородието на почвата наоколо.

Има нещо, което не се споменава много за селото, а е очевидно – а именно, че е пълно със забележителности около него.

Лошото на старите кемпери е, че постоянно искат поддръжка. Нашето Peugeot J5 1989 година не се отдалечава от това твърдение. Наскоро, покрай Великденската ни разходка, се показа и поредната болежка. Хладилникът (Electrolux), който работи на газ, 220 и 12 волта, спря да пали на газ. Ето какво се оказа всъщност.