Има съботи и недели, когато времето е гадно и се чудим какво да правим. Често просто стоим вкъщи и си почиваме доколкото можем с 2 деца, но понякога на всички ни се ходи на басейн, а какво по-хубаво време от мъгливото и дъждовно такова. Има много опции за басейн като една от тях е термалния къмпинг във Велинград. Не ходим често на къмпинг, но пък децата си изкарват хубаво като често играят с други деца и ни освобождават от ангажимента да ги следим постоянно.

Къмпингът има 4 на брой басейна (3 вън, от които един за плуване и един вътре) и всички нужни условия като ток, вода, отделни бани и тоалетни, детски кът като помещение под земята, място за хранене с доста маси, барбекю, външен детски кът и прочие.

Но не е само това. Това, което на мен лично ми харесва е, че сме близо до планината и има много опции за разходки наоколо. Та затова реших и да напиша този пост, понеже много от хората се съсредоточават върху къпането, а не върху въздуха, който е всъщност лечителят на това място. Не случайно в близост е белодробната болница, която разполага с множество пътеки за болни, които целят да подобрят дихателните им способности.

Вариантите, които обмислям, а някои съм и правил, са 4:

Вариант 1: Разходка пеш до Славееви скали

До Славееви скали се стига за около 2 часа в посока с деца. Лично аз съм правел отиване и връщане за 2 часа и половина сам, като изкарах поне 30 минути на скалите, но трябва да си призная, че си дадох доста зор. Самото ходене може да видите тук.

До скалите има 2 варианта. Много стръмен вариант, описан в трака по-горе или такъв по-полегат за минаване с деца. Реално при по-стръмният се минава покрай белодробната болница, по веломаршрут 201 и има едно доста стръмно изкачване, преди да се озовете на жълтата маркировка за скалите. Имайте напредвид, че е наистина доста стръмно и за малко деца не бих им го причинил.

При по-полегатия маршрут се тръгва на север от болницата, минава се покрай малкия параклис Свети Никола, където има място за почивка и се продължава по жълта маркировка към Славееви скали.

Използвайте картата на BGMountains за ориентир, както и приложението OruxMaps, с което няма как да се изгубите в планината освен ако нямате сигнал. OSMAnd също върши прекрасна работа за целта.

Ето малко снимки от късна есен и ранна пролет:

Вариант 2: Разходка до хижа Самоводица

Всъщност разходката до хижа Самоводица минава през по-полегатия вариант горе като при стигането на параклис Свети Никола се продължава по синя маркировка към хижа Самоводица. Има доста табели и е трудно да се объркате. Все още не сме ходили натам, затова ми е трудно и да кача снимки.

Вариант 3: С колела и теснолинейката до спирката на село Аврамово и спускане обратно

Както в блога на С деца на планина е писано, може да се направи един велопреход от гара Аврамово до град Велинград като се качим до гарата с теснолинейката, а за колелата се заплащат по 2 лв допълнително. През цялото време е спускане надолу и съм убеден, че на децата ще им хареса. Отделно очаквам да има много плодове за хапване ако разбира се отидем в правилното време.

Вариант 4: Вазовата поляна и връх Острец

Иван от Раница без граница е направил прехода от Велинград през Вазовата поляна до връх Острец. Разходката отнема около 3 часа в посока за по-бавните. На върха е построен параклис, от който се открива красива панорамна гледка към града.

Или както е писал Иван Вазов в „Из недрата на Родопите“

Крила, крила да имах! – та щях да бягам ази
от туй борбище шумно на страсти и умрази,
де моя дух под скърби прегъва се, кат’роб;
та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,
с гърди разширочени и с погледи стремливи –
     опряни в ваший лоб.

Вазовата поляна е неслучайно наречена така, тъй като е била любимо място на поета.

Маршрутите върху карта

Кликнете върху картата за детайли