Периодът около Великден е прекрасен за разходка с кемпер из България. Множество почивни дни, които ако бъдат сляти, се получава един дълъг почивен период, който може да бъде изпълнен с много приятни преживявания. Нека споделя нашите 2 Великденски разходки до момента, на които си изкарахме доста добре и които могат да бъдат направени почти по всяко едно време.

Великден 2021

През 2021 година Великден започна с идеята за разходка из Западна и Югозападна България като крайната дестинация бяха Рупите около Петрич. Самият Великден смятахме да изкараме на Земенския манастир, но за съжаление по-късно научихме, че манастирът е по-скоро музей и не работи на самия празник.

Дестинациите ни като цяло бяха няколко:

• Минният музей в Перник
• Земенски манастир – 1 нощувка
• Разходка до водопада в село Пещера близо до Земен
• село Раждавица и разходка в околностите – Каньонът на Шегава, водопад Полска Скакавица и почивка – 3 нощувки
• Кюстендил и минерален басейн в Парк Хотел Кюстендил
• Кирилова поляна над Рилския манастир – 1 нощувка
• Рупите -1 нощувка
• Крепостта на цар Самуил – 1 нощувка
• Връщане обратно в София по магистрала Струма

Така изглеждаше маршрутът ни в Google Maps.

Започнахме от Перник и Музеят на минното дело там. Беше много приятна разходка из недрата на нашата земя. Беше доста интересно за децата да видят различните машини, които са използвали миньорите, а и отделно фактът, че бяха с каски през цялото време ги караше да се чувстват, все едно самите те са такива в този момент. В града имаше прекрасна Великденска украса и забавления на центъра, така че успяхме да ги поуморим преди да тръгнем за град Земен.

Бях огледал предварително местата за спане в Земен и набелязах едно място в близост до Земенския манастир, но пътят до него се оказа доста труден за качване с кемпера и затова спахме в една отбивка наоколо. Не беше най-прекрасното място, понеже не предлагаше гледка и беше в близост до един стар асфалтов път, но пък беше тихо и спокойно и пренощувахме там необезпокоявани. Е, почти необезпокоявани, като изключим момента на едни момчета, които от Земен се качваха пеш до манастира и викаха нещо отдалеч, когато успях да доловя, че ни питат дали правим дюнери хахаха. Както и да е, все още не сме превърнали кемпера на дюнерджийница, но кой знае. На сутринта се разходихме по продължението на този път, което се оказа и началото на екопътеката Земенски пролом, където се оказа че има доста изоставени сгради, като вилна зона над Земен, където имаше и доста катерушки и забавления за децата.

По време на нощувката ни в Земен, хванах да оглеждам за места в района, където може да се остане и да има какво да се види. Нямах идея, че манастирът няма да работи и ще трябва да останем поне още 2 нощувки преди да отвори врати. По случайност попаднах в Гугъл Мапс на снимки от село Раждавица, за което съм писал в един предишен пост, и реших, че това ще е следващата ни дестинация.

По пътя минахме през село Пещера (тъй като съм от град Пещера и много държах да отида там) и следвайки статията на Друми в думи, отидохме до Пещерския водопад. Пролетта водопадът е много красив, стига се лесно с деца и е достатъчно да ги умори, за да спят по пътя. Посетихме и местната църква, където запалихме по една свещичка.

След посещението в село Пещера се върнахме по пътя между Радомир и Кюстендил и хванахме за село Раждавица. Между другото, пътят до Земен беше в прекрасно състояние с чисто нов асфалт и искрено се надявам все още да е така. Докато стигнем до Раждавица си имахме път и децата поспаха доволно. В самото село пътят се оказа доста тесен и бях леко скептичен за мястото, докато не го стигнахме. Както съм писал и в поста за Раждавица, мястото беше прекрасно. Решихме да останем неопределен брой нощувки, докато ни поомръзне, пък и постоянно да пътуваш с кемпера не е оферта. Вадиш столове, маси и прочие, прибираш ги после и т.н.

За Раждавица съм писал доста и затова няма да се повтарям тук. Времето прекарано там беше изключително приятно за всички. Бяхме до река Струма, имаше силен вятър и пускахме хвърчилото. Поляната беше идеална за излежаване като по едно време се появиха отнякъде стадо крави, на които децата се радваха. Останахме няколко нощи тук, като през деня посетихме водопад Полска Скакавица пеш, което може и да беше малка грешка тъй като е доста ходене. Карахме колела до Каньона на Шегава, едно магично място, където е живял Иван Рилски и което с удоволствие бих посетил отново. Разходихме се и по една пътека, която се отбиваше от каньона и излиза точно над самото село. Там има и кръст с живописна гледка от високо. В общи линии, за няколкото нощувки, които направихме там, всеки ден имаше какво да правим и графикът беше пълен. Но и успяхме да поотпочинем от постоянното пътуване и местене.

След прекрасното изкарване в Раждавица, беше време да помислим и за децата, които искаха да се позабавляват малко. А какво по-хубаво забавление от посещение на басейн!? Решихме да посетим парк хотел Кюстендил, който изглеждаше едно от малкото места с хубав басейн с минерална вода. Честно казано, тази минерална вода беше най-хубавата, която аз съм посещавал някога. Усещаше се действието ѝ и след няколко часа вече всички бяхме като пребити. За съжаление обаче не търсих друго място в околността на Кюстендил, а исках да отидем до така известната Кирилова поляна. Казвам съжаление, защото със сигурност бихме направили една нощувка някъде, но пък бяхме и притиснати от времето и затова решихме, докато децата спят, ние да пътуваме до местността над Рилския манастир. Не беше лесно, но гледката горе ни възнагради за усилието. Освен това шоковата смяна от минералния басейн в Кюстендил, до студения въздух горе в недрата на Рила, помага и за здравето и имунната система на децата.

Престоят ни на Рилския манастир и Кирилова поляна беше съпроводен с много вкусни мекици, разходки из манастира както и много разходки около него. Посетихме пещерата на Свети Иван Рилски, минахме през провиралката, запалихме по свещичка и там. На Кирилова поляна тръгнахме по пътеката за Рибни езера, колкото да намерим спокойствието и уединението на планината. Реката беше изключително пълна с бучаща вода, идваща от върховете на Рила. Напалихме си лагерен огън и се радвахме на природата около нас. Името на Кирилова поляна идва от братът на цар Борис – Кирил, който обичал да посещава мястото (а и сигурно водил момите) с тази невероятна гледка. Шегувахме се, че е използвал модерния вариант на „Или любов, или се прибираш пеш“ хаха.

Като забележка ще напиша, че бивакуването е забранено и е хубаво да помислите къде ще спите. Винаги се отнасяйте с уважение към природата около себе си, не рушете, събирайте си боклука и я пазете за децата ни.

Не само, че мястото е магическо, но и правят невероятни мекици. Между другото забравих да спомена за къмпинга в близост до манастира. Къмпинг Бор има прекрасно местоположение и места за кемпери. Повече информация може да намерите тук.

От Рилския манастир се насочихме към мястото, което родителите на жена ми желаеха да посетят много – Рупите. Рупите са място, което много кемперисти посещават зимата понеже минералната вода от къщата на Ванга се изтича навън и така образува едни малки минерални безплатни басейни. Това и привлича толкова хората там, тъй като и поляната е огромна и може да събере страшно много кемпери. За съжаление това води със себе си и отделни негативи. Басейните са реално едни кални гьолове, в които хората се къпят. Често в тях могат да бъдат намерени бански, джапанки и прочие. Отделно поляната е огромна, трупа се боклук и искате или не, си е мръсно. Фактът, че е безплатно води и къмпингари, които събота и неделя са дошли на дискотека и не оставят хората наоколо да спят. Безплатните места искат култура, а за съжаление културата е рядко срещано явление по нашите географски ширини.

Не стига всичко това ами и хладилникът на кемпера се запуши та се навирах да гледам и да се опитам да го разгадая. В крайна сметка го почистих обратно на паркинга в София.

Както и сами може да се досетите, след посещението при баба Ванга и едната нощувка на поляната там, решихме да тръгнем за последната ни дестинация от прехода – Самуиловата крепост. По пътя за нея в Петрич видяхме парк със забавления и оставихме децата да играят малко. Много се чудих къде да спим около крепостта, но намерих едно място, което беше точно на река Струмица. Координатите може да видите тук.

Не беше лесно достъпно, но с нашите кемпери успяхме да слезем. Проблемът е излизането, тъй като си има доста трафик и е малко опасно. Беше топла вечер и си имаше комари. Струмица не беше толкова пълноводна, но залъгахме децата да пускат въдици с надеждата да хванат нещо. Поне беше тихо и спокойно, а след посещението на крепостта, децата бяха достатъчно уморени.

Предполагам, че всички знаем историята за крепостта, но нека я припомня пак. Самуиловата крепост е свързана с една от най-големите трагедии в историята на българската държава. През 1014 г. византийският император Василий ІІ разгромява и пленява българската войска, предвождана от цар Самуил. Само царят и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Според християнската доктрина, всички пленени християни трябвало да бъдат освобождавани след края на войната. Но византийският император потъпкал свещените канони и ослепил пленената 14-хилядна войска, като оставил на всеки сто души по един едноок водач. Заради своята нечувана жестокост, Василий II получил прозвището Българоубиец. Историята разказва, че когато цар Самуил видял скръбното шествие на осакатените си войници, сърцето му не издържало.

И така нашата разходка за повече от 10 дни приключи. Разходихме се доста из Западна и Югозападна България, бяме на високо и ниско, обикаляхме пеш и с колела, посетихме водопади, върхове и басейни и се наслажадавахме на природата ни! Пътят до София го взехме за един ден по магистрала Струма и все още непристигнали, вече правихме планове за следващото ни пътешествие!