село Лещен и село Ковачевица

Всички от нас са чували за село Лещен и за село Ковачевица. Добре де, поне повечето са чували. Намерихме един свободен уикенд, в който решихме да посетим и двете места и в този пост ще споделя впечатенията си от тях. Нека да започваме.

село Лещен

Началото на село Лещен

Село Лещен се намира на около 1 час южно от град Банско като до него се стига по едно стръмно изкачване по долината на река Места. Изкачването трае не повече от 15-тина минути по един сравнително тесен асфалтов път в добро състояние. Селото няма постоянни жители (по уикипедия ги дават 9 души) и е пълно с хотели, които имат формата на местните къщи.

Ние избрахме Лещен за мястото, където да отседнем. В хотел Лещенски рай предлагаха закуска и вечеря на сносна цена, която ни устрои за краткото ни посещение в района. Разбира се, още след пристигането ни на място, искахме веднага да се разходим из селото, за да го опознаем.

За съжаление обаче разходката из Лещен ни остави с много смесени чувства. На място усетихме, че това не е точно село, а по-скоро вилно селище. Даже бих го нарекъл хотелски комплекс. Пълно е с хотели, които много приличат на стари български къщи, но отдалече си личи, че поне 95% от тях са новопостроени. Някак си духът на селото, вида на напукания кирпич, докосването до старите хора определено липсват и сякаш отдавна са напуснали това място. Липсата на тротоари пък прави придвижването из селото ужасно, тъй като пътят е изключително натоварен (малко по-късно ще обясня защо) и никой от преминаващите не се опитва да спазва някакво разумно поведение на пътя.

Център селото няма. Или има ама много грубо казано. В строеж беше, но няма люлка за децата, няма пързалка, тепърва строяха място, където да можеш да седнеш на „мегдана“. Всъщност имаше една люлка, която с вида си напомняше на едни отминали времена. Висеше поне на 6 метра от един грамаден орех, който правеше дебела сянка над строящия се мегдан, та малката успя да се позабавлява макар и за кратко. Хубавото е, че има поне един сносен магазин, от където можеш да си вземеш каквото ти потрябва и който беше добре зареден.

Храната в района се води „родопска“. Всъщност там думата „родопска“ е доста често срещана дума. Родопски кът, родопски ресторант, родопска питка, родопска тишина са все често срещани словосъчетания. Сякаш има някакъв стремеж да се докаже и покаже, че това място е част от Родопа планина. И понеже Родопа планина ми е най на сърце от всички планини в страната ни, ще кажа, че използването на името ѝ в този край определено е далеч от същността ѝ. Седнахме на ресторант Родопски кът. Ами освен турски манджи, друго така и не видяхме. Шкембе чорбата смърди та се не трае. Шопска салата със скапани домати. Пататник, за който в Смолянска област, биха скъсали ушите на готвачите от дърпане. Оказа се, че родопският дух тук се среща само на думи.

За хотела мога да кажа, че беше много спретнат и чист. Храната беше с много леки забележки, но като цяло ни хареса. Единствено ни разочарова, че бяхме с включена закуска и вечеря, отиваме на място и се оказва, че от вечерята са включени само основните ястия, за всичко останало си плащаме. Има детски кът за децата, а гледката, която се откриваше от там, беше прекрасна.

Гледката от самото село е невероятна. Родопа планина наблюдава Пирин в цялата му прелест. Малко по на юг се извисява Гоцев връх на Славянка, който с вида си сякаш напомня, че титанът не е само един и всичко не приключва със стръмните и голи чукари на Пирин. Река Места е естественият разделител на трите планини, който след дълъг път се влива в Бяло море. Определено се усеща една романтика, която не можеш да я усетиш на много места. Тук ти се разкрива голяма част от прелестта на българските планини.

село Ковачевица

село Ковачевица е на не повече от 10 минути с кола от Лещен. Стига се по тесен асфалтов път, който минава през село Горно Дряново. Ето тук се крие разковничето защо пътят, който минава през Лещен е толкова натоварен.

Самото село се намира на около 1000 м. надморска височина и има 64 постоянни жители. При нашия престой там срещнахме доста затворени къщи и лично се съмнявам, че в селото живеят повече от една шепа хора.

Накратко за село Горно Дряново

село Горно Дряново е с население от 1000 души, но при преминаването през него прави впечатление сякаш са доста повече. При нашето преминаване през него навсякъде по пътя висяха надписи „Честит Байрам“. Улиците са тесни, стените на къщите са превзели тротоарите и на моменти ми се струваше сякаш съм в някоя циганска махала. Хората ходят по улиците, колите паркирани както дойде, само фереджета липсваха, но пък може да съм ги пропуснал. Реших да пиша за него, защото много се подразних на ненормалното каране в Лещен и липсата на тротоари. Сякаш като ни видят, за да се покажат повече, нарочно шофиращите от горепосоченото село минаваха по-бързо и по-опасно. С дете на година и половина е трудно да опиша нещата, които ми се искаше да причиня на някои от преминаващите.

Толкова за Горно Дряново, няма смисъл от повече.

Продължаваме за Ковачевица

По пътя за село Ковачевица има много чешми и места за почивка. Ако решите да се разходите пеш от Лещен, пътят е около 8 км или около 2 часа. Малко преди Ковачевица срещаме табелата, че мястото е архитектурен резерват. Навътре може да се влезе още малко с кола, има места за паркиране, но ако искате може да паркирате автомобила си и преди табелата. Не е много ходенето.

Селото е пълно с много стари къщи, някои от тях на почти 2 века! Разходихме се из калдъръмените улици, които направо те връщат в една атмосфера от преди поне 100 години. Денивелацията между къщите не е малка и позволява да се наслаждаваш на каммените покриви на почти всяка стъпка.

Важно събитие в селото е, когато в края на XVIII век се нанасят няколко семейства българи майстори-строители, изселили се от райони, сега попадащи в Гърция и Албания. Продължавайки да упражняват занаята си и да обучават нови и нови майстори строители, тук се сформира Ковачевишка архитектурно-строителна школа, от която всяка година излизат 300-450 майстори. И така до към 1912 година, когато развитието на Ковачевишката архитектурно-строителна школа прекъсва.

На входа на селото има и заведение с много красива гледка, където си починахме след дългата разходка до параклиса Свети Георги.

Ковачевица успя да ни спечели с уникалните си дух и архитектура, които са се съхранили и до днес. Определено бихме се върнали пак, но този път с престой тук, а не в Лещен.

Разходката до параклис Свети Георги

Разходката до параклиса започва от центъра на село Ковачевица. Има табели, които могат да се следват и които указват маршрута нагоре. Отиването и връщането до параклиса отнема около 2 часа и половина с нормално темпо. Следва се пътеката с жълта маркировка. Пътеката е стръмна, но пък адски приятна. През цялото време се върви в сенчеста гора, местността е прохладна, а накрая възнаграждава с уникална гледка от местността Окото на сокола. Също така става за разходки с децата, с малката на година и половина нямахме проблеми да се качим до горе.

Повече информация за пътеката може да бъде видяна тук.

Може ли да се посети районът с кемпер?

Според мен определено може да се посети Ковачевица с кемпер. Малко след Горно Дряново има чешми и беседки, на които могат да спрат поне 2 кемпера. Има и паркинг за автомобили и автобуси преди селото, така че и там може да се преспи. Пътят е тесен и стръмен, но определено не чак толкова тесен, че да не може да се мине с кемпер. Но не виждам смисъл за престой по-дълъг от 2 дни. Може посещението да бъде съчетано и с посещение на Хаджидимовския манастир, където децата могат да се позабавляват с животните, които са отглеждани там.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s