ДО МОСКВА И САНКТ ПЕТЕРБУРГ С МОТОР – ДЕН 9 (САНКТ ПЕТЕРБУРГ – МОСКВА)

Ден 9 – Денят на голямото пътуване

Време беше да запукаме към Москва. Така и не успях да посетя Петропавловската крепост, но пък ще посетя Санкт Петербург отново и то със сигурност. Последните 5 дни моторът стоеше при охраната на комплекса, където го бях оставил срещу скромните 20 лв. Определено се чувствах спокоен, а и го виждах всеки път, когато решавах да изляза. Но и 5-те дни, които прекарах в Санкт Петербург като пешеходец малко повдигнаха напрежението в момента, в който отидох да смажа веригата и да си натоваря нещата.

Няма нужда да разказвам за пътя, който ни предстоеше. Едва ли има някой, който да не е чувал за натовареността на пътя между Санкт Петербург и Москва. А едва ли има някой, който не е чувал за МКАД – Московская кольцевая автомобильная дорога или иначе казано околовръстното на Москва. Влизането в Санкт Петербург щеше да се окаже песен в сравнение с това в Москва.

Маршрут за деня

Скромните около 750 км стояха пред нас. Но преди да ги яхнем исках за последно да мина през едно от забележителните места около Санкт Петербург. Това беше дворецът на Екатерина II Велика. Така или иначе имаше възможност да минем от там, реших да използвам възможността. Ето как изглеждаше и маршрутът ни:

Като сега на Гугъл Мапс ще ви покаже да минете през пътя М11, който по наше време тъкмо беше построен, но го нямаше на скапаната карта. Излизаха някакви участъци, но не бяхме сигурни, че може да се пътува. Затова решихме да тръгнем и ако се отвори възможност да се качим на него, тъй като движението по Е105 щеше да ни убие.

Пътуването

С Ради, Сашо и Павката се разбрахме да се чакаме на двореца на Екатерина Велика. Този път в Москва наехме общо място, в което щяхме да останем. Сутринта приготвих куфарите рано-рано, едно чистене на веригата пред охраната и газ към двореца. От града си тръгнах изпълнен с много положителни чувства. Във всеки един момент, в който мога да го посетя отново, ще го направя. Просто красотата на това, което видях, ме плени отвсякъде. Пътьом спрях на Лукойл да заредя догоре. Хайде да кача цените отново да ви подразня:

Остави, че има бензин 92, което не бих го причинил на моя двуколесен другар, но цената на 95 беше 1.05 лв на литър. И като спрях отново имаше един дядо с ладичката, който я пълнеше догоре. Не знам защо ме радва толкова това, но не помня да съм виждал някой пенсионер тук, който да пълни догоре.

Не след дълго се озовах на двореца на Екатерина Велика. За кратко стъпих на Е105, но не успях да усетя духа му въобще. Там спрях в близост до самия дворец, а скоро към мен се присъединиха Ради, Сашо и Павката. Входът за парк Екатерина беше около 6 лв като това не включваше музея в парка, а само самия парк.

Не мисля, че има смисъл да казвам много за парка. Огромен е и невероятно красив. Може сами да се убедите в секцията със снимките по-долу. Обаче не подозирахме каква изненада ни очакваше на входа на музея. Влизаме с Павката в парка и изведнъж забелязваме една огромна опашка от хора чакащи нещо. Тъй като опашката беше впечатляваща, нещо от сорта на 50-тина метра, беше интересно тия хора за какво чакат. Оказа се, че за музеят на Екатерина Велика. И едно 80 процента от тях бяха китайци и подобни. Носеха си столчета, чадъри, шапки, ветрила, сядат на столчетата и си чакат реда. Направо шок и ужас хаха.

Нагледен пример на голямото чакане

Така или иначе наборът китайци не ни попречи да се насладим на кратка разходка из парка. Нямах намерение да чакам тъй като ни чакаше дълъг път до Москва. Все пак трябва да има нещо за посещение и за друг път.

Кратка история за двореца на Екатерина Велика: Започнат е през 1717 година, а по-късно е променен с идеята да бъде лятна резиденция на Екатерина Велика. Подозирам, че е гонила амбициите на своя предшественик Петър, който е оставил такива запомнящи се дворци след себе си. Тук си струва да спомена за Кехлибарената стая, която носи прозвището „осмото чудо на света“ и заради която си заслужава това посещение.

А паркът е очарователен:

Разходихме се набързо и се върнахме при моторите, за да захващаме нашето пътешествие. Дворецът на Екатерина Велика ще остане за друг път.

Е, познайте дали 4 изпънати японски машини не бяха събрали публика. Трябваше да ги таксуваме тия китайци за снимките на моторите. Не ни трябваше много време да се качим по машините и да тръгнем за Москва.

Пътуването до Москва

Както споменах до сега, планът беше да караме максимално дълго по М-11 докато не свърши. Имахме малко на брой участъци, в които карахме по Е105 и бих казал, че повечето такива карания бяха запомнящи се.

Много често се улавях как се опитвам да направя асоциация между пътя, по който караме с такъв в България. Някак си ме успокояваше все едно пътувам за някое познато място. Е105 приличаше на пътя Пазарджик – Пловдив … в 18:00 часа … в петък … с двойно повече камиони … и увеличен в 6-торен мащаб поне. Смешно или не, си беше доста натоварено, което не значеше, че се кара трудно или лудо, просто беше напрягащо. Камионите летяха и все още си спомням как преди да се качим на М-11 един камион издуха всички ни, докато ние се мъчихме със 110 км/ч.

Карането по М-11 беше една огромна скука. Представете си нашата магистрала с чисто нов асфалт, но просто пуста. Нямаше никой (моето предположение е, защото се плаща, излезе 20 лв до Москва), а ние като закотвихме на 120 км/ч, започнах да се чудя как само да не заспя по пътя. Постоянната болка в китката от държането на ръчката за газта определено ми помагаше в тази част. Така и не си купих пластмаската дето да законтря ръчката.

По пътя имаше един доста култов момент, който се случи. Караме си ние в група и по едно време покрай нас прелита една пистарка с поне 200 км/ч. Нищо необичайно, но към 70-80 км по-надолу по магистралата намираме отбивка със заведение и спираме на нея да починем и да хапнем. По едно време пристигат пичовете с пистарката бутайки, а те милите закъсали за бензин хаха. Тук е моментът да уточня, че по тази М-11 нямаше хич бензиностанции и беше тегаво зареждането до момента, в който не слезеш от нея. Имаше и други колеги мотористи на мястото, но не помня дали Сашо или Ради дадоха гориво на пичовете та белким стигнат до вкъщи. Майтапехме се, защото могат да жулят ръчката до край ама стрелката на горивото няма кой да я погледне.

Въпреки дългото пътуване, някак си прекалено лесно приближихме Москва. Без много главоболия, сравнително спокойно каране без произшествия. Напрежението се върна отново, когато се наложи да слезем от М-11 обратно на Е105 в участъка на Тверь, но отново за кратко.

Може би тук е моментът да спомена колко силно впечатление правеха старите комунистически блокчета (а може би не бяха точно такива), които бяха санирани и спретнати, а площта около тях чиста и приветлива. Някак си нашите блокове тогава направо бледнееха пред това, което руснаците бяха направили с тях.

Слизането на Е105 ми напомни къде съм. В общи линии ми правеше впечатление колко бързо караме без много много да се спира на пешеходни пътеки и да се дава предимство. Направи ми впечатление един малък училищен автобус, който се беше обърнал в канавката. Някак си ми се струваше нормално да се случват такива неща с този руски стил на шофиране.

От цялото пътуване всъщност моментът с най-много удоволствие е този, когато минахме покрай летището Шереметиево и започнахме да влизаме в Москва. Някак си не мога да го забравя. Караме по един двулентов път, който изведнъж, ей така от нищото, стана прекрасно осветен 5-лентов в едната посока. Просто да не можеш да повярваш. Гледах как всички се шляем из лентите, а зад нас нямаше жив човек.

Тук се случи и второто най-опасно нещо за цялото пътуване, което все още си спомням и което не беше свързано с мен. Първото беше един камион за дърва в Полша ли беше, който са канеше да излиза да ме засече, докато аз карах поне със 130 км/ч и в последния момент ме видя и спря. Второто беше една ладичка, от тия дъртите дрангалясници, които в Русия вървят с поне 120, която реши да ни изпревари на 3-лентов път и го направи и точно в последния момент реши да набие спирачки и да свие в дясно, за да не изпусне отбивката. Имам чувството, че мина на сантиметри зад Ради, докато аз стоях напълно безпомощен и просто свидетел на случващото се. Ей, на това руско копеленце тогава ако беше спрял щях да му скъсам вратлето и да го направя на кайма за пелмени.

Спомням си, че накрая на М-11 платих около 28 лв отново пътна такса за вход в Москва. Така целият път излезе около 45-50 лв. Едно нищо е на фона на спокойствието, което беше през целия път.

Москва

Дали има смисъл да пиша много за историята на Москва – не мисля. Могат да се пишат тонове за града, но аз ще пиша за това в следващите постове, в които ще започна обикалянето и опознаването му. Апартаментът, където щяхме да останем, се намираше в квартал Люблино, което означаваше, че ще минем по северната част на втория ринг на околовръстното и ще отбием за Люблино. Мястото беше супер удобно, тъй като се намираше близо до метростанция и не беше никак далеч от центъра. 15 минути на метрото и бях, където си поискам.

Накратко за ринговете. Околовръстното на Москва се състои от 3 ринга, могат съвсем ясно да се видят на Гугъл Мапс. Всеизвестно е, че е лудница да караш по тях. Наистина е така. Нямам огромен шофьорски опит в огромни градове, но тук определено ме впечатли натовареността. 3 платна и трите пълни до пръсване. Това не го прави хаотично или опасно. Просто е дооооста напрягащо да си постоянно нащрек. Благодарности тук на Ради, Сашо и Павката като мисля, че Сашо водеше, затова че ни прекараха през МКАД без никакви проблеми. Беше доста натоварено, на моменти беше малко лудост да отбиеш без да засечеш някой, но определено не беше нещо, което ще те вкара в беля. В общи линии карахме по третия ринг, докато не стигнахме отбивката за квартал Люблино.

Тъй като пристигнахме сравнително късно, дали не беше някъде към 12 вечерта, отне известно време хостът ни да дойде да ни отключи и да пренесем багажа. Моторите нощуваха в гаража на небезизвестния Вася, за който има много да се пише като ще започна от следващия пост.

За пътуването до Москва беше това. Главно пътуване. Следващите пътеписи са тези с разходките и с някои незабравими спомени.

3:54 сутринта, дами и господа

Снимки

Линк

Видео

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s