На разходка с бебе – до Устински водопад

Тъй като често посещаваме града, от който съм аз – Пещера, а и с извънредното положение, което е сега, потърсихме място, на което да няма хора, което да не е много трудно за ходене, но пък да има какво да се види. Такова място е Устинския водопад.

Той се намира близо до село Устина, по пътя между град Кричим и град Перущица. Разстоянието от Пещера е около 20 минути с кола. От там към 30 минути пеш до водопада и още има няма 5 минутки до параклиса, който се вижда над него.

Накратко за мястото само ще спомена, че над Устина е имало Юстинианова крепост, чиито останки могат да се видят и до днес. Мястото е изключително забележително и с уникална гледка от високо към Пловдивското поле.

Началната точка на пешеходния маршрут е малък черен паркинг с чешма на него. Той се намира точно ето тук на картата (или иначе казано в края на улица Белия път):

https://www.google.com/maps/@42.0383826,24.5207056,3a,75y,349.88h,56.28t/data=!3m6!1e1!3m4!1shwsbay7uyRqI6UwaRt2E9A!2e0!7i13312!8i6656

На самото място има доста коприва за желаещите да си направят супа. По-нагоре по пътеката ще видите новопостроена беседка отново с чешма с прекрасна гледка към полето. На нея има барбекю, има също така и покрив и е прекрасна идея за едно барбекю с децата. На ляво от беседката започва и самата пътека.

Вече започват да се виждат знаци за водопада. Имате още 25 минути до него. По пътя има пейки, а малко преди него и чешма, която е прекарана през едно дърво. Голяма забава беше:

Лятото шансът да видите водопада пълен е много малък. Затова си заслужава да се ходи сега, пролетта, тъй като е наистина невероятна гледката. Не след дълго го стигнахме и него:

На самото място отново има пейки, където може да починете. А съвсем малко по-нагоре от него отново има беседка с покрив и чешма. Няма как човек да не обича Родопите заради именно това нещо. Да можеш да спреш и да починеш.

След като се насладихме на водопада, решихме да се покатерим нагоре до параклиса и да си направим пикник там. Не ни отне повече от 5 минути катерене и вече бяхме почти на върха.

Забравих да спомена, че с нас бяхме взели и нашите двама ушати приятели, които разбира се веднага намериха първото удобно място да се цопнат във водата, което се оказа точно зад параклиса.

Мястото е наистина уникално, а по-екстремните хора могат да се качат до самия кръст над параклиса, аз съм го правил и държа да ви кажа, че тръпката е уникална, но е и много опасно. Като цяло не бива да изпускате децата от очи, тъй като деретата надолу са големи и всичко може да се случи.

Ние постояхме малко на припек, направихме си един прекрасен пикник и тръгнахме на обратно. Цялото нещо ни отне към 3 часа от деня, които бяха изключително положителни. Умората беше лека и приятна, но не и скапваща.

И като за финал, нека не забравяме нещата от тази снимка от параклиса, която има много истина в себе си:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s