До Москва и Санкт Петербург с мотор – Ден 8 (Денят на флота – Санкт Петербург)

Ден 8 – Флотът на Русия

Сашо, Павката и Ради се чудеха доста дали да останат за този ден, но аз не бързах да посетя Москва. Исках да остана за деня на флота, който по случайност беше съвпаднал с посещението ми на града. Оказа се, че събитието наистина си заслужаваше:

План за деня

  • Да остана за парада на флота
  • Да посетя Ермитажа
  • Да опитам за пореден път да вляза в Петропавловската крепост
  • Да се порадвам на града като за последно

Разходката

Яхнах се на метрото и отново газ към Ермитажа. Чухме се с Ради и компания, че се намират близо до площата, от където бяхме отишли на Петерхоф с кометата и реших този път да не ходя пеш. Изуми ме отново колко надълбоко слизаше метрото, но това щеше да е нищо в сравнение с това в Москва.

Скоро се озовах в голямата лудница. Страшно много народ навсякъде, вече бяха докарали част от корабите, които бяха украсени за парада. Оказа се обаче, че самото действие няма да се развие в Санкт Петербург ами на острова Котлин на мястото Кронштадт, но до там нямах намерение да ходя с мотора. Реших да се порадвам на парада в града.

Разбира се, по пътя бях предизвикан да си направя снимка с рускиня, докато пращах снимки на мои приятели и ето го и резултата:

Е, не е като да не оставих някоя рубла, но си заслужаваше хаха Малко по-късно започна и парадът. Оказа се, че има не само кораби, но и самолети. Определено беше впечатляващо и някак си успокояващо, че имаш тази армия, която да се грижи за народа ти. Кога ли ще го усетим това чувство при нас, наистина не зная.

Пропуснах срещата с Путин, но мисля, че той не ми се разсърди. Искам да кажа 2-3 думи защо флота на Русия е толкова интересен, а именно фактът, че Петър Велики е основоположникът му. Русия става империя и Петър Велики премества столицата в Санкт Петербург, където започва и така важното строителство на флота. А флотът е нужен, за да може империята да излезе на Черно море като обсади града Азов, който е бил под турско влияние тогава. Тъй като първият опит за обсада пропада поради липсата на флот, то втория опит е напълно успешен и така империята излиза на южните морета. Някога Петър I задължил всеки 10 000 земеделски двора да построят по един кораб от техните пари.

Достатъчно за парада. Като че ли всичко мина за по-малко от 2 часа и тъй като Ермитажа беше наблизо, реших да го посетя. Малко преди входа му срещнах тези баби в носии, които отново ми напомниха откъде идвам:

Но нямаше място за носталгия. Билетът за Ермитажа струваше 19 лв и не съжалих и за момент. Знаех, че ще ми трябва цял ден, за да го обиколя, но не можех да му отделя повече от 3 часа. А вярвайте ми, 3 часа вътре са едно огромно нищо. Времето лети и накрая излизаш като омагьосан от това невероятно място пълно с картини на автори от целия свят.

За Ермитажа накратко: създаден от Екатерина II като място за уединение с пейзажи, до които са имали достъп само висши сановници. По-късно става достъпен за всички като е в топ 10 на най-посещаваните музеи в света. Общата дължина на всички 400 зали е над 22 км и ви гарантирам, че ще излезете като смазани от там не само заради 2 700 000 творби вътре.

Времето бързо напредваше и в 4 часа следобед успях да изляза от Ермитажа. Прегладнял като див звяр, направо като видях, че продават нещо като хот-дог наблизо и ми светнаха очите. Тъкмо хапнах и гледам насред тълпата, две девойки седнали на една много малка поляна, сложили едно вино в един плик и се мъчат да го отворят с ключ за кола. Да се смееш ли, да плачеш ли. Насред тълпата от хора, въобще не им пукаше. Разбира се, помогнах им, но така и не ме почерпиха една чаша вино. хаха Както и да е, бях хвърлил око на Кунсткамерата, която щеше да е и последният музей, който щях да посетя в града.

След 10-тина минути ходене пеш я стигнах. Трябваше да пресека моста над река Нева и бях там. Кунсткамерата е музей на антропологията и етнографията т.е. музей за човека и неговата култура. Входът е 9 лв. Това е първият музей в Русия и е установен от Петър Велики през 1727 година като има над 2 милиона експонати. Император Петър I имал интерес към хората с деформации като искал да развенчае митовете за това, че тези хора не са чудовища. И не, не в този смисъл, в който си мислите колко е добър. По-скоро наистина. Затова направил колекция от новородени с деформации, които били изпращани от цялата страна, а той ги сложил в Кунсткамерата.

Е, предполагам, че всеки велик човек има нещо откачено в него. Кунсткамерата я обиколих доста по-бързо и ми беше адски интересна. Не, че Ермитажа не беше, но 3 часа обикаляне из него наистина ми дойде в повече.

Последната стъпка беше да посетя Петропавловската крепост. За пореден път. Надявах се този път да успея да се докопам до гроба на всички руски императори от Петър I насам, но отново ме чакаше стабилно ходене.

Тръгнах аз пеш, стигнах крепостта и какво … оказа се, че заради празника не може да се влиза. Очакваха посещение от президента, а аз така и не дочаках да го видя. Е, стана ясно, че ще се идва пак, няма как просто. Вече бях прималял и ми се привиждаха бира със стабилна вечеря, а коленцата се огъваха самички. Скромни 37 000 крачки и почти 29 км за деня. А картата изглеждаше ето така:

Денят освен, че приключи със заря, приключи и с бира. Прекрасен завършек на едно незабравимо приключение в Санкт Петербург.

Всички снимки може да разгледате ТУК.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s