До Москва и Санкт Петербург с мотор – Ден 7 (Санкт Петербург)

Ден 6 – Много ама много злато из Санкт Петербург

Е, мъка, мъка, колко да е мъка ставането 6 часа по-късно? Голяма мъка се оказа, но станах тъкмо навреме, за да хванем метрото с Ради и останалите и да тръгнем към кея на река Нева, от където щяхме да хванем кометата за двореца Петерхоф.

Маршрут за деня

Маршрутът за деня беше сравнително простичък. Задължително посещение на Петерхоф, хапване там и после разходка из Петропавловската крепост. Може би щях да успея да вляза там, където държат мощите на Петър Велики. В последствие посетих и площада на Ленин.

KML файл с историята за деня

Разходката

На кея пристигнахме точно навреме за качването в кометата. С Ради, Сашо и Павката решихме да хванем метрото сутринта и не сбъркахме. Това беше първото ми качване в метрото и останах изумен. Освен, че беше сигурно двойно по-дълбоко от това в Лондон, тук метрото беше адски широко, а влаковете се движеха невъобразимо бързо. Като изключим оглушаващото пътуване все едно се возиш на реактивен самолет, возенето беше доста бързо и навреме. А ето как изглеждаше спирката на метрото:

Метрото спираше на точно определените места за това, металните врати се отварят и те пускат да влезеш. А не като при нас да гадаеш къде ще спре мотрисата, за да се качиш пръв.

За нула време бяхме на кея на реката и се качихме на кометата. Самото пътуване отне около 30-тина минути. За кометата няма какво да коментирам, не беше първа младост, но пък не бях виждал такива в България и се изкефих. Разбира се, беше зверска жега и направо щяхме да се издушим вътре, но се преживяваше.

Пристигнахме в Петерхоф и още със стъпването на земята се усещаше едно невероятно спокойствие. Веднага правеше впечатление колко е чисто и подредено … и колко хора имаше на опашката разбира се.

Та каква е схемата за посещение на Петерхоф? Накратко, дворецът има Горна градина и Долен парк. Когато пристигате с комета на посещение, тя ви оставя на Долния парк. Ако пък сте с лек автомобил или мотор, то спирате на Горната градина. Дворецът е между Горната градина и Долния парк.

Горната градина е безплатна за посещение. Дворецът има вход около 20 лв. Долният парк има отделен вход, който струва отново около 20 лв. Ако решите да излезете от двореца, за да посетите Горната градина и решите да се върнете обратно в двореца – отново плащате 20 лв вход. Демек ако сте дошли като нас с кометата сте прецакани ако искате да видите Горната градина, защото за да стигнете през нея трябва да минете през двореца, да излезете и да се върнете пак в него т.е. два пъти ще платите за него. Ако сте с кола е по-лесно, плащате по веднъж само на Двореца и Долния парк и се връщате.

Както и да е, уточнявам за тези, които искат да посетят и Горната градина макар че там няма кой знае какво да се види. Долният парк е огромно пространство, което отнема часове разходка, дворецът пък с всичките му зали и златото навсякъде може да отнеме също няколко часа разходка. Така че едва ли ще ви стигне един ден за всичко.

Та седнахме с Ради и останалите да пием по едно кафе и да хапнем по една закуска, не ни излезе много евтино. Около 19 лв по моите криви сметки. Колко се наядохме е друг въпрос, но аз бях нетърпелив да тръгваме да разглеждаме, тъй като изглеждаше твърде спокойно до момента и нещо ме глождеше отвътре. Скоро се убедихме защо е така.

Съвсем скоро видяхме къде са хората. Всички се бяха наредили на централните мостчета, които гледаха към двореца. Оказа се, че точно в 10 часа пускат фонтаните пред него и всички очакваха предстоящото шоу. Тъй като не съм фен на тълпите, предпочетох снимките отстрани. Всъщност, много се ядосах на една рускиня, която най-учтиво помолих да отстъпи за секунда, за да направя чиста снимка без никой на двореца, а тя ми направи такава забележка, че все едно се опитвам да заема мястото ѝ. Явно се обиди, че не поисках да я включа и нея на снимката.

Нека поговорим за двореца като оставим настрана многобройните му посетители. Той просто поразява със златото си. Навсякъде е, всичко е жълто, особено вътре в него. Фонтани, столове, гравирани врати в злато … тия са нямали какво да го правят това злато та са го изсипали там направо. Разправяше се, че през Втората световна война, когато немците обсаждат града, всичкото злато от двореца е изнесено и после върнато, за да не бъде унищожено.

Паркът е огромен и е наслада за окото, има множество малки будки за закупуване на „мороженое“ (сладолед) и вода, но не е претъпкано. И въпреки това така и не успях да простя на Петър Велики, че не се е сетил да включи една проклета чешма в плановете на архитектите. Тонове злато по фонтаните, а няма къде една проклета вода да пиеш без пари.

Нека поговорим и за историята на самото място. Петър I взима решение за построяване на мястото през 1706 година. То се строи до 1755 г. Самото място се състои от няколко сгради:

  • Голям дворец (Большой дворец)
  • Вилният дворец (Коттедж, Cottage)
  • Дворец „Монплезир“ (Mon plaisir)
  • Екатеринински корпус
  • Дворец „Марли“ (Château de Marly)
  • Павилион „Ермитаж“ („Эрмитаж“, Hermitage)

Една хубава интерактивна схема на парка и двореца може да бъде видяна ТУК.

Част от тях са създадени по времето на Екатерина Велика (личи си от името на корпуса). Фонтаните се пускат на 9 май и се затварят на 15 септември като и за двете действия си има съответните церемонии.

В Големия дворец са организирани пищни церемонии като една от най-големите зали вътре е Тронната зала. Тя е изпълнена навсякъде с позлатени резби и картини, които излъчват неповторим разкош.

За налягането на водата във фонтаните пък не се използват помпи, а се използва специален резервоар, в който водата се събира от естествени водоизточници, от където се образува и налягането.

Като цяло влизането в Големия дворец ми отне около 15 минути, което беше адски бързо на фона на огромните тълпи, които се бяха разположили по стълбите.

Вътре се обикалят всички етажи на сградата, която просто се пукаше по шевовете от хора, които вървяха на групи. Аз реших да не ходя с група, а да обикалям самичък. Така можех да спирам, когато си поискам из стаите и да им се насладя като долавях по нещо от преводачите, които говореха на английски.

Качвам само част от красотите, на които станах свидетел. Останалите можете да намерите в Google Photos линка на края на поста. Там съм направил и снимка на описанията на всяка една стая, та ако ви е интересно може да хвърлите едно око.

Накратко за част от залите. Тронната зала е тази, в която се намират портретите на Петър I и на Екатерина Велика. Също така има картини представящи битката на флота на Русия с този на Турция. Стените са декорирани от руски майстори, а часовниците в залата са дело на френски такива. Именно тук са организирани пищните церемонии в двореца.

Картинната зала е тази, която съдържа 368 картини представляващи портрети на жени на италианския художник Пиетро Ротари. От нея се открива прекрасна панорамна гледка към Горната градина, до която така и не отидох тъй като не ми се плащаше таксата два пъти, а и не мисля, че беше чак толкова забележителна.

Бялата столова пък е мястото, където са присъствали на изящни вечери 30-те поканени гости от Екатерина Велика. Порцелановите прибори са поръчани от фабриката на Josiah Wedgwood в Англия. Стаята е украсена с кристални полилеи като в южната ѝ част се намира позлатен часовник изработен по поръчка в Берлин.

Не смятам да задълбавам по другите стаи, има достатъчно снимки на описанията на стаите, може да прегледате албума сами. Идеята е, че навсякъде всичко е супер луксозно и просто излезеш ли веднъж от двореца просто навсякъде ти се привижда злато и порцелан. За човек, който е пообикалял и на други места, тук наистина загубих ума и дума при вида на всичките тези украшения от всякакъв тип. Не съм сигурен дали някъде другаде в Европа съм виждал такова нещо.

На излизане от двореца се чух с Ради и реших да ги догоня, тъй като те решиха да не влизат в двореца заедно с мен. По пътя просто не можех да се насладя на красотата на парка:

И в този момент погледнах часовника и се сетих, че след не повече от 10 минути ще пуснат фонтан-шутиха „Водяная дорога“. Намира се на една от алеите в парка и има над 300 водни струи. Усещах как повечето хора разхождащи се по алеята не усещат какво предстои:

Със Сашо, Ради и Павката се срещнахме близо до двореца Монплезир и продължихме заедно към западната част на парка. Огромен беше, направо почна да ми се вижда зор всичкото това ходене.

Разходихме се до двореца Марли като минахме и през каскад „Золотая гора“ и „Львиный каскад“, а навръщане се отбихме и през Ермитажа. Около брега до двореца Марли поне аз чух за пръв път българска реч, та се поздравихме с едно българско семейство. Едва ли щяха да ни повярват ако бяхме казали, че сме пристигнали с моторите.

Тук е моментът и да благодаря на Павката за тази невероятна снимка, на която девойката така и не разбра, че я снимаме:

Много бързо дойде времето да се качваме обратно на кометата. Имам чувството, че ще ми трябват поне 3 дни разглеждане на Петерхоф, за да не си тръгна от там главозамаян и да му се насладя пълноценно. Но бяхме ограничени във времето и си тръгнах щастлив, че все пак се докоснах до тази невероятна красота.

На слизане в Санкт Петербург реших да се разходя пеш до Петропавловската крепост, която се виждаше от другата страна на река Нева. Не ми изглеждаше много, но всъщност се оказа доста особено след разходката в парка.

Панорамната гледка беше повече от прекрасна. Река Нева е една изключително широка и пълноводна река. А кулата на църквата Петропавловски събор се издига на височина 122,5 м. и се забелязва отдалеч.

Заставам аз на входа на църквата и чакам да ме пуснат и излиза една баба и … се оказва, че съм закъснял с 5 минути. Направо подивях. Помолих се, опитах с чар, но не поддават тези руски баби. Реших, че ще опитам някой от следващите дни, но за сметка на това пък се качих на стената, която заобикаля крепостта и нащраках малко снимки.

На излизане от крепостта все още имах време за разходка, че нали денят е дълъг там и се стъмва късно. Качих се на метрото и отидох на площада на Ленин. Намерих едно много закътано квартално магазинче, взех 2 бири и ги довърших пред гледката на фонтаните. Всъщност публичното употребяване на алкохол е забранено в Санкт Петербург, но пък бирите ми ги дадоха в хартиени опаковки и нямаше проблем. Много ми хареса колко чист и подреден беше площадът. Имаше много млади хора, звучеше музика, докато шадраваните се издигаха и сваляха. А и залезът правеше обстановката достатъчно романтична.

Хайде пак на метрото и слязох на спирката Невский проспект. Излязох на площад Восстания, снимах един от най-високите паметници в Петербург и се прибрах.

След навъртяните почти 43 000 крачки или 32 км, вече беше време за един здрав сън. Леглото направо ме зовеше след всичките емоции през деня.

Всички снимки можете да видите ТУК.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s