До Москва и Санкт Петербург с мотор – Ден 6 (Санкт Петербург )

Ден 6 – Разходката из Санкт Петербург

Още със събуждането сутринта не можех да повярвам, че пристигнах в Санкт Петербург и то без кой знае какви изпълнения по пътя. Всичко вървеше прекрасно до момента, дори скапаното време от началото на пътя вече се оправи и беше адски слънчево и приятно. Но преди да тръгна за където и да било, трябваше да си взема СИМ карта за телефона, тъй като бях загубен без интернет. Затова приготвих набързо раницата с допълнителната батерия, малко вода, някаква останала храна от предишния ден и газ навън.

Маршрут за деня

Конкретен маршрут за този ден определено нямах. Но всъщност знаех какво исках да постигна. Щях да обиколя повечето забележителности наоколо, да проуча нещата за нощната разходка по река Нева и да си запазя билет, както и да проуча как стоят нещата за разходката с комета до двореца Петерхоф.

В крайна сметка успях да посетя много места през този ден:
– Църквата „Спаса на Крови“
– Катедрален комплекс Казански събор
– Дворцовия площад
– Църквата „Исакиевски събор“
– Музей на артилерията
– Нощна разходка по река Нева

KML файл с историята

Разходката

В крайна сметка се оказа, че Megafon, които са вторият най-голям мобилен оператор в Русия имат офис много близо до квартирата, където бях отседнал. И по-точно, офисът им се намираше на Vladimirskiy Prospekt, 17, което беше на някакви 100-200 метра от мен. Срещу скромната сума от 20 лв получих карта, която важи 2 седмици, има 10 гб интернет на максимална скорост и не знам колко минути. На всичкото отгоре щеше да работи и в Московския регион без нужда от разни роуминги и прочие. Направо ми се напълни душата. Докато обяснявах на хората от персонала какво искам на смесица от английски и руски (не разбираха добре английски), влезе един пенсионер да си купува телефон. Ей, горкият човечец, все едно гледах един от нашите пенсионери. Те му говорят за мегабайти и прочие, него го интересуваше как да набере някой с този телефон с тъч скрийн. Както и да е, оправих се в крайна сметка, но пропуснах факта, че картата се активира до един час. Излизам, слагам я в телефона и хоп – нищо. Доста време ми трябваше да се осъзная, че нещата не се случват веднага и реших да хвана пътя за центъра и да спра на първата забележителност, която срещна.

По пътя буквално спирах на всеки 500 метра да правя снимки. Направи ми впечатление какви огромни булеварди имат и колко чисто беше навсякъде. Времето беше прекрасно за разходка.

Разбира се, нямаше как да не ми направи впечатление и разделението между богати и бедни. Все едно съм в България. То и на снимките се вижда. На едната снимка ладичка, до нея кола на стойност поне 100-тина ладички. Всъщност това беше доста честа гледка в Русия и скоро привикнах към нея. Единствената разлика беше, че по булевардите всички летяха без значение марката. И най-странното беше един невероятен шум, който се чуваше от някои коли, които минаваха покрай нас. Чудим се ние с останалите аджеба какъв е тоя шум и накрая мисля, че Павката забеляза. Просто голяма маса от руснаците си караха с гумите с шиповете през лятото, нищо че беше 30 градуса навън. Направо бяхме в шок …

Нямаше и 30-тина минути от както вървях и попаднах на нещо, което нямаше как да не посетя. И това беше църквата Възнесение Христово („Спаса на Крови“ – Спасител на кръвта). Просто ахнах при вида ѝ.

Каква е историята на църквата? Построена е там, където Александър II бива смъртоносно ранен през 1881 г. От там идва и името ѝ – Църквата на нашия спасител върху пролятата му кръв. Атентатът е извършен от терористичната организация „Народна воля“, която очаквала с това си действие да подбуди по-демократични реформи от страна на правителството, но постига точно обратното като губи подкрепата на обществото.

Входът за църквата беше 10 лв и въобще не чаках много. Беше ми много странно, защото ако това беше някъде по Италия, Англия и прочие щях да чакам с часове. Отвътре църквата изглеждаше невероятно. Богато украсена с много злато и изключително красиви стенописи, след посещението ми просто останах без думи.

Дори фактът, че имаше доста хора вътре не успя да помрачи дори за секунда усещането. Невероятна красота, която щеше да ме остави без думи и в следващите дни!

След като излязох от църквата бях твърдо решен да поразпитам за билети за нощната разходка по река Нева. От пътеписа на Tonyco си спомнях, че в 12 часа през нощта започва разходката и вдигат всички мостове в града с изключение на един или два. За целта реших да продължа да вървя към „центъра“ на Петербург ако въобще можеше да се каже, че има такъв. Реших просто да стигна до реката. И така попаднах на катедралния комплекс Казански събор. Целта му е да буди възхищение по начина, по който буди Ватикана. Ето как изглежда и той:

Самото усещане да си на това място е приказно. Може би и прекрасното време, което нацелихме, направи самото преживяване още по-запомнящо се. Кратката история на мястото се състои от това, че император Павел I издал заповед за построяването му след като бил на посещение във Ватикана. Колонадата на храма е копие на катедралата „Свети Петър“ в Рим. Разказва се също, че сърцето на великия генерал Кутузов се пази в храма. Известна е и иконата на казанската „Света Богородица“, която е създадена през 16 век и се изнася на чествания 2 пъти годишно. С нея са свързани множество интересни легенди, които може да прочетете тук.

На самия комплекс попаднах на едно симпатично девойче, което беше част от екипа от хора из града, които помагат на чужденците да се ориентират какво да правят и къде да ходят. Та награбих я аз да ми обяснява и се оказа, че на самата река има каси (те си бяха директно на кея), от които мога да си закупя билети както за нощната разходка, така и за кометата до Петерхоф. Даде ми една карта със забележителностите в Санкт Петербург и направо газ към пристанището.

И докато се усетя вече бях излязъл на Триумфалната арка и на площада на Зимния дворец. Всъщност целият този площад се нарича Дворцовая площадь. Не ми отне толкова много ходене, колкото очаквах, затова и реших да не ползвам метрото.

Историята на площада започва през втората половина на 18-ти век. Той не е влизал във визията на Петър Велики за това как да изглежда градът, но определено впечатлява с красивите сгради около него. Дворцовият площад включва Зимният дворец, който императорите са използвали за резиденция, Генералният щаб на охранителите на корпуса, а в центъра му е колоната, която изобразява победата на император Александър I над Наполеон.

Разходих се набързо и реших да отскоча и да проверя за вечерната разходка с лодка по река Нева. Още в първата каса покрай реката намерих билети и се подсигурих за вечерта. Отворих картата и видях кое се намира наоколо:

Оказа се, че наблизо е катедралата Исакиевски събор, а по пътя минах и през паметника на Петър Велики. Нямаше как да я пропусна, а имах достатъчно време до нощната разходка по река Нева, която започваше в 11 и нещо. Започната през 1818 и довършена през 1858, сградата е впечатляваща с размерите си, а панорамната гледка от върха на кулата е уникална. Входът беше около 10-тина лева, за да се изкачиш до горе, но си заслужава. Централният олтар е посветен са Свети Исакий Далматски, а останалите са на Александър Невски и Света Екатерина. В интериора на сградата са вложени над 400 кг злато. Ето тук може да прочетете и малко повече любопитни факти за сградата.

След разходката и поредното сверяване с картата тръгнах към Петропавловската крепост. Все се надявах, че ще имам време да я посетя, но се оказа, че съм отишъл твърде късно, тъй като имаше приготовление за посрещане на някакви важни личности и крепостта беше затворена. Затова реших да се отбия през музея на артилерията.

Всъщност Петропавловската крепост се намира отделена на Заячий остров, а музеят на артилерията се пада точно срещу нея. Самият музей впечатлява с броя експонати, с които разполага, както и с огромната площ, която заема. В общи линии се нагледах на танкове, картечници и какво ли още не. Ето малко снимки:

Всъщност историята на руснаците е много богата и определено си заслужава един прочит преди да тръгнете за тази необятна страна. Книгата за Великите князе, царете и императорите на Русия ми даде доста добра представа през какво е минал народът им. През завоюването им от монголците, войната с Наполеон, войната с Турция и участието в световните войни, има много какво да се научи от опита на руснаците. Та в общи линии в този музей влизаше всичко това. Ако си фен на историята като мен, може да прекараш часове вътре. За съжаление имах само около час и половина за разглеждане преди музеят да затвори в 6 часа.

В самия музей забележителна беше парадната артилерийска колесницата от 1760, с която руснаците са превозвали знамето. Тук има малко повече информация за нея.

Впечатление правеха и кучетата, върху които закачали бомби през световната война, които се взривявали, когато кучетата пристигнат при врага.

Пък да не говоря за руското изобретение, което просто нямаше как да не ме разсмее. Говоря за ето това:

44 дула със 76 мм диаметър всяко. Идеята била да го заровиш в земята и като приближи врагът съответно да го разпарчалосаш. Разбира се, това оръдие не получило масово разпространение, очевидно защото не прави разлика между наши и ваши (хахаха).

Отново попаднах на Руско-турската освободителна война. Беше адски странно усещането (за пореден път) да четеш нещо за България толкова далеч. Но този път чувството беше леко горчиво. Някак си ми липсваше фактът, че и ние сме дали жертви във войната. Не пишеше руската армия с български опълченци, а беше: Руските пълководци направиха еди си какво, руските пълководци победиха еди си кой. Сега ще се въздържа от повече коментари, нормално е една нация да се величае с делата си, просто като българин не приемам, че освобождаваният народ няма участие във войната, която цели да го освободи. Както и да е.

Особено силно впечатление ми направи турското знаме, което е уловено в боя на Шипка. Един от онези мигове, когато кожата ти настръхва.

Също прави впечатление как руснаците се гордеят с историята си по време на СССР. Някак си бяха запазили всичко в стила на съветските години. Няма някакъв срам или нещо, което да крият. Приемат историята такава, каквато е. А при нас малко ми липсва това. Сякаш се срамуваме от това, през което сме минали, а пък искаме или не, то е част от нашето минало.

Пак се отнесох с тази история. Музеят ми напълни душата, но това разглеждане за час и 40 минути малко ми дойде в повече. Усещах как съм готов за хапване, а очите вече почваха да се затварят след цял ден разходки. Тръгнах пеш обратно към апартамента, където бях отседнал.

По пътя нащраках малко снимки на лодките по река Нева и попаднах на паметника на Екатерина Велика. Заслужава си малко да се прочете за нея като например ето това. Освен че имала много любовници, императрицата е наречена „Велика“ заради това че разширява руските територии като присъединява Крим, Украйна, Литва, Латвия и части от Полша. Приела нов закон, в който тотално отнела правото на глас на селяните и дарявала пълната власт в ръцете на руските благородници. Интересен факт е, че приема и закон, който позволява на чужденци да живеят в Русия като дори получават помощи и могат свободно да изповядват религията си. Така над 30 000 немци се заселват в Русия, а след войната с Наполеон стигат над половин милион. Целта ѝ е била да направлява прираста на населението и да завладее все още „дивите“ земи в Руската империя. Тя е и създателка на Зимния дворец и Ермитажа (идва от уединение), мястото където се съхраняват безброй творби. Ако искате да разгледате всички творби ще ви трябват приблизително 11 години и ще изминете около 22 км.

Та пак се отнесох. Стигнах апартамента и потърсих място за хапване наоколо. Намерих ресторант Пелменя, където какво ядох? – Пелмени. Там се срещнах с Ради, Сашо и Павката, с които пихме по една бира и се разбрахме заедно да отидем на нощната разходка по река Нева.

Имах 2 часа да си почина преди разходката. Възползвах се с пълна сила, а в 11 часа вече бях на кея. Ради и останалите бяха запазили билети за друга лодка, та се разминахме, но пък след това се разходихме заедно обратно.

За самата разходка мога да кажа, че определено си заслужава и е просто задължително да намерите време, за да се насладите на вдигащите се мостове и десетките лодки, които се бутат да минат по адски широката река. Всички сгради наоколо са осветени и накратко казано: Просто е романтично.

Като цена самата разходка излизаше около 20 лв на човек, отивате на кея, идва лодката, бързате да си намерите хубаво място за снимки и се наслаждавате на 40-50 минутна разходка по реката. Има много хора, но пък има и още повече лодки. Всичко е доста добре организирано. По реката сте с още поне 20-30 лодки, но пък това дори за момент не пречи на усещането.

Та след момента с лодката се засякохме сред тълпата с Ради, Павката и Сашо и тръгнахме заедно да се прибираме. Трудно ми е да опиша навалицата от млади хора, които стояха на площада пред Зимния дворец и се размазваха на някаква музика. Отидохме да видим какво става и попаднахме на едно авто аудио шоу. В общи линии разни младежи показваха музиката в колите им, която струваше няколко пъти таралясниците, които караха. Но купонът всъщност бяха хората наоколо, които се размазваха на музиката без въобще да им пука, че всичко кънти навсякъде.

https://photos.app.goo.gl/M9tebbmVbCv7bYyPA

Повисяхме там извествно време и към 3 часа сутринта се прибрахме по апартаментите. Ето как изглежда небето в 3:30 сутринта:

Та ще завърша с една колекция от снимки на Павката, който през целият ни престой в Русия се стремеше да спазва съотношение 1:2. Една снимка на забележителност, 2 снимки на руски мацки. Ето как изглеждат те за тези, които все още се чудят дали рускините са красиви:

https://photos.app.goo.gl/J5mQyEFHk6VMipM38 Урок по танци

А ни очакваше ходенето до двореца Петерхоф с комета, за което трябваше да бъдем на кея в 10 сутринта. Голяма мъка се очертаваше ставането, но нямаше как програмата да е по-лека. Като за първи ден в Санкт Петербург, всичко беше невероятно!

Всички снимки можете да видите ТУК

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s