До Москва и Санкт Петербург с мотор – Ден 5 (Санкт Петербург)

Ден 5 – Влизането в Русия (Санкт Петербург)

Денят на истината. Най-сетне дойде и моментът да сбъдна една мечта. Вече виждах руските регистрации из Талин и бяхме на път да изложим 4 български такива на руска територия.

Маршрут за деня

Този път маршрутът беше кратък и то с основание. Трябваше да пресечем границата между Русия и Естония на пункта Нарва – Ивангород. След като пристигнахме в Талин започнахме да научаваме разни детайли като това, че тук е мястото, на което се чака най-много. Предстоеше ни да се убедим в това.

Screenshot from 2018-11-17 11-06-40

Място за отсядане

За съжаление с Радо, Сашо и Павката не успяхме да се разберем на предишния ден да изберем едно място за четиримата, а и на мен ми беше неудобно, тъй като не исках да се намесвам в плановете им, затова накрая отседнахме на различни места. През Booking.com намерих апартамент предлаган от SPb Apartments на центъра в Санкт Петербург, който имаше и платен паркинг. Мястото беше на пешеходно разстояние до забележителности като Смолни събор, Ермитажа, че дори и Петропавловската крепост. Беше прекрасно място за отсядане в близките 3 нощувки.

Screenshot from 2018-12-08 18-39-54.png

Пътуването

Сутринта на тръгването от Талин решихме с Ради и компания да се чакаме на място, където можем да пием кафе, да има нещо за хапване и по възможност да можем да се насладим на гледката към морето. Понеже бяхме останали на различни квартири в Талин, аз реших да стана малко по-рано от останалите и да потърся заведение, което да е в близост до морето тъй като се сетих, че на предишния ден вече бях видял няколко такива. Успях да намеря едно работещо кафе много близо до плажа и бързо телефонирах на Ради да идват насам. Закуската беше много интересна, но определено ми се понрави. Беше една наденица със специфично направени гъби и още нещо, което вече не помня какво беше, но беше много вкусна. На фона на слънцето, морето и тепърва започващия ден, направо всичко беше приказка.

Закуска по естонски

Хапнахме, пихме по кафе и една био кола (понеже нямаха друга) и тръгнахме да търсим бензиностанция. Намерихме такава доста бързо, но преди това се наложи малко сутрешна гимнастика тъй като беше станала лека катастрофа между кола и автобус и имаше едно огромно задръстване от коли. Както и да е, бързо заредихме и бяхме готови за Русия. На бензиностанцията, на която бяхме спрели 4-те мотора, едни руснаци се приближа към нас и ни поздравиха с „братя българи“. Това беше първият ми сблъсък с хора от страната и определено ме остави с приятното усещане до самата граница.

Самият път между Талин и Нарва няма какво да го описвам. Не е нищо особено, просто прави участъци с много камери, но камерите почти винаги снимаха мотора отпред. Проблем бяха на места тесните пътища и това, че имаше коли, но определено не бяха много.

Нарва я стигнахме към 1 часа следобед. И гледката не беше приказна, дейба. С влизането в града следвахме неотлъчно GPS-ът, който ни изкара директно на самата граница, където и трбяваше да пресечем. Но това, което пропуска това проклето устройство е, че всъщност естонците имат един огромен паркинг за изчакване, където паркираш колата си и чакаш да бъдеш повикан на границата, за митническа проверка. Това се прави с цел да не се събират огромни опашки в града. Разбира се ние с усмивки паркирахме първи пред бариерата на границата, но бързо бяхме изпратени обратно към това място за изчакване. Скриха ни се усмивките и обратно по моторите. Оказа се, че това място не е никак близо. Намира се на поне 5 км извън града, на неговото околовръстно шосе, а какво ли ни очакваше там?

Е, ще ви разочаровам, но тук не е толкова „европейско“, колкото ние си мислим, че е. Просто една огромна асфалтова площадка с неподдържани тоалетни и без място дори да се скриеш от слънцето пък камо ли да купиш нещо. Просто седиш и чакаш. А чакането за колите беше брутално. Някои хора чакаха по 7-8 часа само за да бъдат повикани. Тук се усещаше колко неприязън всъщност има между естонците и руснаците. А под повикани всъщност се разбира едно огромно табло, на което изписват номера на превозното средство. Ако си видиш номера, палиш и тръгваш към границата.

Чакалнята била на гарата ама друг път

Както и да е, нямаше на къде да мърдаме и се заехме с по-важни неща като например да се излежаваме на моторите на приятното слънце, а пък Ради тръгна да си прави хамак на оградите на един неизползван канал.

Тъкмо опъна хамака и хоп, изписаха номерата на моторите на таблото. Минахме със скромните почти 4 часа чакане на границата, но това беше нищо в сравнение с това колко чакаха колите преди нас.

Естонската проверка я минахме изключително лесно. Проверка на паспортите, дори не отваряхме куфарите на моторите. За 10-тина минути и вече бяхме на моста, който разделяше Естония и Русия. Усещането беше невероятно. Две крепости стоящи една срещу друга от двата бряга на реката. От едната страна – руският флаг, от другата – естонският. Руската границата се виждаше, а нетърпението се засилваше. Наредихме се на колоната с руски регистрации, с които тепърва ми предстоеше да свикна.

Тук ни беше и първата среща с руските жени, които не ги оставихме неподминати. Павката реши да увековечи срещата ни с тях, дано не четат този пост, че да не ми създават проблеми (ха-ха). Определено рускините са много красиви жени, но за това повече в следващите дни.

Та повисяхме на този мост, докато дойде нашия ред за проверката от руска страна. И случайно забелязахме един колега моторист, който беше с TDM и тримата български фена на марката бързо го придърпаха към нашия лагер. Пичът се оказа естонец (не помня името му за съжаление), който често пътува за Санкт Петербург с мотора и го помолихме да удари едно рамо с документите, които ни бяха връчени от служителите на границата. Ето как изглеждаха и те:

Та първите два документа са декларации, които се попълват на влизане в Русия. Доста от нещата вътре са пожелателни, а не задължителни. Например ние не сме попълвали колко пари носим нито какви вещи са в куфарите. Попълнихме данните на мотора, нашите данни и това беше. Всичко го попълнихме на руски с помощта на новия ни приятел. Срещу тези документи получихме третото листче, което щеше да ни послужи на излизане от Русия, за да се приберем без да имаме митнически проблеми.

Иначе ни повериха куфарите доста сериозно като за момент минаха дори с кучета обучени да следят за наркотици покрай тях. На мен лично ми взеха лекарствата, които носех със себе си, за да ги проверят какви са, но не ми направиха никакъв проблем. Като цяло всичко мина нормално, държаха се сравнително учтиво, нямахме никакви проблеми с преминаването.

Та почакахме де, не беше никак рано като тръгнахме към Петербург. Може би да беше някъде около 6 вечерта, когато пресякохме границата. Аз използвах момента с чакането, да си почистя веригата и да я смажа и разни други такива неща.

На границата спряхме да вземем вода от един магазин и беше време да раздвижим двуколесните машини. Отново на излизане от магазина при вида на 5-те огромни мотора и българското знаме бяхме посрещнати много радушно от чакащите по границата. Натоварихме се и газ към Петербург като смятахме да ядем на една гостилница, до която естонският ни приятел щеше да ни заведе на около час и половина път от границата.

Преди това заредихме на първата срещната бензиностанция. 15 лв за 10.82 литра. Не е зле. Направи ми впечатление как дори хората с ладичките спираха на бензиностанцията и пълнеха бензин до горе.

Заредихме и тръгнахме. Първото ми впечатление от руснаците беше много критично. Гледаха ме лошо, естонецът ни предупреди да внимаваме с каските, че можело да ги откраднат от моторите, от бензиностанциите излизаха с въртене на гуми, по булевардите летяха с поне 100-120, абе чувствах се все едно съм в някое гето и за момент се стресирах и то доста. Въпреки че бях трениран на полското темпо, което беше поне 120 км/ч извън града, тук постоянно треперех дали няма някой да ни отнесе. Обаче както с всяко едно нещо, човешкото същество му трябва малко време и се адаптира. Докато се усетя и вече шпорехме моторите по широкия път за Петербург.

Накратко за пътищата в Русия. Няма магистрали, освен новата между Петербург и Москва. Пътищата са адски широки така че 3 коли едва ли не да се поберат, почти без дупки, с невероятен асфалт, по който гумата буквално лепне и има прекрасно сцепление и единственото, по което си приличат с нашите пътище е това, че когато минаваш през мост така се разтриса мотора, че очакваш да ти падне ченето всеки момент.

Относно карането – кара се на макс. Ладички ме минаваха, докато карах със 100 км/ч като спрял. Ладичка, бе, ладичка! От тия дето карат пенсионерите с 50 извън градско при нас. Там така ги шпореха, че аз се чувствах все едно съм излезнал на разходка с колелото. А за целия път до Петербург полиция срещнахме точно на едно място. Та като осъзнахме тези дребни факти, на всички ни се отвори душата и понатиснахме газта. Няма да лъжа, но попаднахме и на инцидент, при който един автобус беше изхвърчал в канавката и определено ми настръхна кожата при мисълта как карат тези тук.

Та стигнахме мястото за хапване и вече точехме лиги. Цял ден не бяхме хапвали като бели хора и сега беше моментът да укротим дивото.

Ядохме един невероятен руски борш с една много вкусна питка и вече усещах как се чувствам като удома си. Като сложим надписите на кирилица навсякъде, самото място напомня за България. Много ми липсваха планините, но хората бяха някак много близки, много радушни и гостоприемни, както и да е, спирам, за да не ме обвинят в русофилство. Шофьорът на тира, на който съм качил снимка по-горе, отново ни поздрави като видя знамето. С новия ни естонски приятел се разделихме малко по-надолу по пътя, тъй като той не беше в същата посока като нас.

В Санкт Петербург влязохме към 9:30 вечерта. Влязохме по едни огромни булеварди и за съжаление батерията на камерата ми падна по никое време без да успея да заснема самото влизане. Минахме през Кировский район покрай река Фонтанка, където наблизо беше и хотелът ми.

Оказа се, че Ради и останалите са близо до мен, но трябваше да си оставят моторите на едно друго място, където имаше гараж затова се разделихме. Аз предварително бях говорил с хората от хотела, които ми запазиха място за 4 нощувки на мотора срещу 20 лв общо. Оказа се, че мястото е точно до будката на охраната на сградата. Пристигнах на мястото, където ме очакваше един младеж, който говореше перфектен английски и бързо се разбрахме къде да оставя мотора и къде да платя. Заведе ме в стаята, която всъщност не беше кой знае какво, диванът беше разтегателен и ставаше в спалня, но беше доста модерно обзаведено и щеше да ми свърши прекрасна работа. Освен това беше близо до реката и определено беше много тихо и спокойно. А имаше и WiFi та успях да намеря най-близкия магазин за СИМ карти за следващия ден. Самата улица пък се оказа изключително посещавана, тъй като на нея има адски много места за хапване. Ето едно кратко клипче как изглежда улицата:

Та оставих мотора, разтоварих куфарите в стаята и бях готов за сън. Но истината е, че изгарях от желание да се поразходя, вече бях в Русия и исках да усетя духа ѝ, а не да го проспивам. Направо се преоблякох и излязох на разходка, въпреки че вървеше вече към 11.

Видях една ярко светеща църква в далечината и реших да се разходя до нея. Не осъзнавах всъщност, че до там има поне 40-50 минути пеш. Както и да е, стигнах църквата и за мой късмет попаднах точно на паметника по повод Руско-турската освободителна война. Трудно е да опиша чувствата, които нахълтаха неканени в мен. Като любител на историята ни в този миг осъзнах, че е едно да я четеш, друго е да я виждаш през нашите очи и съвсем съвсем трето да я видиш през чуждите такива. В този момент сякаш я усетих през руските очи. Почувствах хората, които са дошли и дали живота си във войната. И не говоря за възхваляването на руснаците ами онова чисто човешко решение да отидеш някъде и да оставиш костите си там. Чак сега може би осъзнавах защо сме си толкова близки с русите.

Като видиш имена като „Плевен“, „Аладжа“, „Шипка“ и то на 2000 км от вкъщи просто козината ти настръхва.

Както и да е, не бях тук, за да ме изпълва носталгия по България тъй като така или иначе се прибирах след 10-тина дни. Исках да се насладя пълноценно на Санкт Петербург, а това, което виждах до момента ме смайваше. Една култура изключително близка до нашата и един пленителен и романтичен град, който ме спечели още от първата минута. Оставаше ми да усетя духа му още по-близо в следващите дни.

ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ ДЕНЯ

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s