До Москва и Санкт Петербург с мотор – Дни 3 (Рига) и 4 (Талин)

Ден 3 – От Люблин до Рига, Латвия

Люблин ми хареса много, но бях смазан от пътуването до там и не съм сигурен, че успях да му се насладя напълно. Вечерта, преди да легна, отделих поредните 15 минути да изчистя и смажа веригата, превърнах го в ритуал на всеки 1000 км, просто защото беше нова и ми беше някак мило.

Изгревът дойде доста бързо, но отново ме свари буден. Уж един час разлика ама … В цената на нощувката в хотела беше включена и закуска, но понеже беше 6 часа сутринта реших да не я чакам. Събрах куфарите, прогнозата за днес беше да вали около Бялисток и колкото по-бързо го мина, толкова по-добре. Качих всичко на мотора и отново сънен, включих навигацията и газ към Рига.

Маршрут за деня

Очертаваха се едни 10-11 часа само каране, без да броя спирането на крепостта Ninth Fort близо до Каунас, Литва. Затова и имах желание да тръгна по-рано, познавам се и като видя историческа забележителност и времето ми отлита там.

Screenshot from 2018-08-20 11-29-45

Място за отсядане

На предишния ден бях запазил стая в хотел Dodo. Не беше много близо до центъра на града, около 40 мин пешеходно разстояние, но пък беше едно от евтините местенца за отсядане (в Рига нощувката се оказа доста скъпа), което предлагаше и добре изглеждаща стая. В интерес на истината останах доста доволен.

Пътуването

Разбира се, ползването на Гугъл Мапс в сънен режим може само и единствено да доведе до главоболия. Точно така се и случи. Тръгвам аз от Люблин и навигацията отново ме вади по едни междуселски пътища, хора няма, тук-там неравности, но се преживяваха. Проблемът беше, че нямах много бензин, понеже много ме мързеше да заредя на предишния ден и все си казвах: На сутринта ще има къде да заредя по пътя … ще има, ще има, ама в 7 сутринта бензиностанциите, през които минах, не работеха. Хванах да се ослушвам вече, чертичките  на горивото останаха 2, имах поне за 100-тина километра, но беше хубаво да се появи скоро бензиностанция. Стигнах едно по-голямо населено място наречено Камионка, на спирката гледам ученик, викам тоя ще знае английски и ще го питам къде да заредя. Питам, а онзи ме гледа като теле в календар. Ясна работата, в Полша говореха толкова английски, колкото аз руски. Посочих му резервоара в комбинацията с универсалната дума „газ“ и се оказа, че бензиностанцията беше буквално на 200 метра от мен, но в обратна посока на тази, на която трябваше да тръгна. Напълних догоре, купих си и течност за чистене на дюзи, защото от както почнах да зареждам в Полша и се появи едно прехълцване на мотора. Получих много погледи на тази бензиностанция, гледаха каската, километража, куфарите, отзад лепенката, на която пише България. Много ме гледаха и мен, явно очакваха да завържа разговор, но аз бях толкова сънен, че гледах да си събера багажа и да паля.

Тръгвам аз вече с пълен резервоар и една идея по-спокоен, настъпах мотора, няма и 15 минути каране и навигацията измяка: „Завийте наляво след 200 метра“. После се усетих, че толкова съм бил заспал, че съм пропуснал най-вероятно отбивката няколко пъти и съм се сетил да погледна на 3-тия, 4-тия път как се движа. Завивам наляво след един микробус и … о, мил мой Петрохански проход. Твоят път е като приказка пред новия лунен пейзаж, на който станах свидетел. Все едно се намирах отново в Монтанско. Разликата беше обаче, че тук имаше и трафик. Тия с микробусите напъват по дупките, размятат се като чувал с картофи по пътя, само виждах как подскачаше задницата на микробуса след влизанията в лунните кратери. Тая сутрин вече усещах духа на Полша и бях пуснал самолетния режим на мотора и въпреки дупките се озовах втори на колоната от автомобили.

До тук с мрънкането. По едно време участъкът от лунни кратери, който беше някъде около 10 км излезе на главния път. От там до Рига нямах кой знае какви проблеми с изключение на ремонтите по пътя в Литва и Латвия. Около Бялисток бях гледал, че в 12 часа по обяд се очакваше да вали и исках да избегна дъжда, затова и тръгнах толкова рано. И разбира се, точно в 12 часа бях около Бялисток. За мое щастие дъждът беше минал през пътя и вече валеше в далечината.

В Литва стигнах в 2 часа следобяд. Най-интересното всъщност беше как малко преди границата срещнах микробус на Техномаркет по пътя. Бипнах, помахах, отвърнаха със същото и тъкмо спирам на табелата Литва за снимка и спират зад мен, няма значение, че участъкът от пътя беше доста тесен за спиране. Идва човекът, поздравяваме се и завързахме за кратко приказка. Оказва се, че дори сме в една посока – за Рига. Предложи ми ако искам да се видим в Рига, но за съжаление така и не ми остана време да пием по една бира там. Все пак беше изключително приятно да срещнеш българска кола на майната си в равното поле със скучни пътища.

Едно от впечатленията ми по пътищата в Литва беше, че на местата, на които е забранено изпреварването, има две разделителни линии с около метър разстояние между тях, в които асфалтът е така нарязан, че решиш ли да изпревариш се чува такъв зверски шум и така яко почва да тресе, все едно караш по паваж. Беше изключително гадно, защото този нарязан асфалт продължаваше с километри понякога и беше невъзможно да изпревариш който и да е. Ето как явно си решават проблема в чужбина.

В 4 вече летях покрай Каунас. Още ме гонеше ритъмът на Полша, и Литва и Латвия ги взех със скорост, която няма да спомена тук. Но беше добре, че камерите снимаха само отпред. Реших да мина през крепостта Ninth Fort преди да продължа за Латвия. Намираше се точно до пътя, който минаваше покрай Каунас.

Малко информация за Ninth Fort. Крепостта е създадена през края на 19-ти век. По време на окупацията от Съветския съюз е ползвана като затвор за хората, които по-късно са били транпортирани в работнически лагери, главно в Сибир. За кратко е служила и като място за екзекутиране на евреи след окупацията от нацистите. Поне 10 000 евреи са намерили смъртта си там. Всъщност тук е мястото и да споделя за чувствата на литовците и прибалтийските страни към руснаците. По време на окупацията от Съветския съюз, много от елита на страната е унищожен. Руснаците масово са ги пращали в Сибир, от където са се завръщали много малко обратно. Отделно интелигенцията им е подложена на масови гонения и главно офицерите от армията им са били изпращани по затворите или направо изтребвани. Руснаците са се постарали да оставят траен отпечатък, който се усеща дори и днес. На знамето на Литва ясно си личи този отпечатък. Трите цвята: жълто, зелено и червено всъщност имат надписи върху тях:
Литва 1936
Сибир 1948
Литва 1959
Това е почитта към стотиците хиляди (над 300 хиляди), които са били изпратени в Сибир.

От Ninth Fort си тръгнах потресен, но и доволен. Докоснах се до част от историята на тези нации, които винаги са били леко извън обсега ми. Вече вървеше към 6 следобяд и очаквах скоро да се стъмни. А от Каунас до Рига оставаха само скромните 260 км или 3 часа и половина.

В хотел Dodo пристигнах в 20:30. Излишно е да споменавам, че отново не пестях гориво и единственото ми забавяне беше на границата между Литва и Латвия, тъй като имаше ремонт на пътя. Пльоснах мотора на входа на хотела, където тротоарът беше по-широк и вкарах багажа в стаята. Нямах време за губене тъй като трябваше да се срещнем с Ради, Сашо и Павката някъде на центъра в Рига.

Първите ми впечатления от Рига бяха, че е адски красиво. Навсякъде стара архитектура, която беше забележително запазена. Градът беше чистичък и подреден, вечер имаше особено приятна атмосфера, въпреки че беше пълен с чужденци. Пътят ми до стария град в центъра беше около 40 минути пеш. Тръгнах без да се бавя много и скоро вече търсехме място за хапване заедно с Ради и компания.

За презентацията е нужен JavaScript.

Старата част на Рига е изключително красива. Река Даугава дели града на 2 части, но повечето забележителности са в северната такава. Градът има над 700 000 жители като броят на руснаците и латвийците е почти равен. Той е  най-големият в трите прибалтийски  държави. Ресторантите и заведенията са буквално претъпкани, а цените не бих казал, че са от най-евтините, но се ядват. Явно притокът на чужденци поддържа стандарта висок поне през лятото.

Времето беше прекрасно и тук всъщност забелязахме как в 22:30 вечерта лампите все още не бяха включени. Небето беше толкова светло, че нямаше нужда от осветление. Снимката с моста по-горе е направена в 23 часа.

В стария град попаднахме и на изложението на скулптури на мечки декорирани от различни държави, които по-рано са били и в България. Така и не намерих нашата такава.

Няколко бири по-късно вървях пеш към хотела. По принцип не ми беше направило впечатление, но по улиците се срещаха доста хора, а и доста от тях си говореха сами. Не знам дали ги слушаше главата, но полицейското присъствие в столицата беше на ниво и за момент не съм се почувствал несигурно.

За утре имахме скромните 309 км, които по Google Maps трябваше да вземем за около 4 часа. Идеален момент да се наспя подобаващо за пръв път от началото на пътуването и да не бързам със стягането на куфарите. Избрах мястото за спане за следващия ден през AirBnB тъй като в Booking цените за Талин бяха ужасни и бързо теглих чертата.

Всички снимки можете да видите ТУК.

Ден 4 – От Рига до Талин, Естония

Ако някой ми беше казал, че днес щеше да ми е толкова кеф, нямаше да му повярвам. Гледката на четири български мотора пробиващи си път през опашката от коли в Рига ще я помня дълго време.

Маршрут за деня

Пътят за деня беше доста малко. Около 311 км по крайбрежието между Латвия и Естония. Около 4 часа път, който ние взехме доста лежерно и съответно ни отне скромните почти 7 часа. Трафикът беше на ниво, но пък пътищата бяха изключително широки и при гледката на 4-тири яко натоварени мотора, всички по пътя отбиваха, за да ни дадат път.

Screenshot from 2018-09-02 12-43-27

Място за отсядане

Бях запазил на предишната вечер място през AirBnb. Мястото беше Livonia Apartments, едно апартаментче в началото на града, на първия етаж от жилищна кооперация. Беше лесно за намиране, въпреки че навигацията отново ме изкара през едни странични пътища. Беше тихо и спокойно, на чистота ми куцаше леко, но така или иначе бях там само за една нощ.

Пътуването

Нямаше 8 часа и отново бях на линия. Интересното беше, че въпреки сравнително белите нощи, спах като къпан. Забравих да спомена и факта, че с влизането в Литва вече бях в същата часова зона, в която сме и в България. Тея часови зони непрекъснато ме караха да осъзнавам, че или губя 1 час или го печеля и съответно или беше едно бързане, или пък го раздавах малко по-спокойно.

На предишния ден бях минал доста километри и беше отново момент за почистване и затягане на веригата. Разпрострях се пред един гараж рано сутринта с инструментите в ръка и отново тактиката, 10 пъти мери, 1 път режи. Нагласих всичко и стана време да вървя. С Ради се бяхме разбрали да се чуем като станат, но да тръгнем около 10 и 30 сутринта, да хапнем и да пием по кафе и да вървим за Талин.

Намерихме се лесно. Не мога да кажа същото за закуските обаче. Тях не само, че не ги намерихме, но след кратко лутане решихме, че не си заслужава труда да обикаляме стария град за закуски и ще е по-лесно да хапнем на някоя бензиностанция по пътя.

В Рига беше лудница. Имаше доста трафик, много ремонти на пътищата, а и на всичкото отгоре беше станала лека катастрофа между автомобил и автобус и имаше едно километрично задръстване точно на изхода към главния път. Намерихме една бензиностанция да заредим и да хапнем. Там двама руснака ни посрещнаха доста радушно като ни попитаха дали идваме от България и ни поздравиха като братя славяни. Беше адски приятно да усещаш, че руснаците нямат нищо срещу нас.

Пътят между Рига и Талин бих описал като спокоен, равен, с хубав асфалт и много камери по пътя. Също така и доста натоварен, но тъй като е много широк, въобще не се усещаше трафикът. Имаше главно доста камиони, но повечето правеха път и отбиваха встрани, за да ни пуснат. По пътя темпото ни беше доста лежерно. Аз тепърва свиквах с темпото на групата и затова карах последен. Ако трябва да съм честен, никога не съм карал с други трима моториста толкова дълго и ми беше нетипична идеята да държа формация и да пазя колоната малко или много. Отделно от това, последните 3 дни, в които карах сам, държах една доста висока скорост между 120-140 км/ч и сега ми се виждаше, че се движим доста бавно със 110 км.

Проблемите на карането на мотор по магистрала или на широк прав път са няколко. Първо, приспива ти се и то зверски. Нищо, че те духа вятърът и че чуваш постоянното бучене на ауспусите. Просто след 3-4 часа каране така те унася, че бих казал, че е по-опасно от колата. Второ, започваш да усещаш болки на места, на които не си предполагал, че може да боли. Държането на газта постоянно надолу ти прави китката парцал само за 3 часа каране. Да не говорим за кръста и задните части, които след толкова седене на седалката и направо забравят какво е това да си седнал на нещо меко. И трето, ако времето е много топло и се поизпотиш хубаво, вятърът след това те прави парцал. Нищо, че е топъл, потта просто ти схваща всички мускули в горната част на тялото и болката в гърба по едно време те кара да ти се прииска да поплачеш.

img_20180725_143102

Та решихме ние да спрем на една бензиностанция и да хапнем, че вече всички почна да ни унася по пътя. Спирамe и в този момент към нас се приближава един норвежки мотор, пичът се чудеше на къде да хване и дали може за един ден да стигне до Рига или да гони Каунас. Ориентирахме го, хапнахме и след кратка почива пак се върнахме към обичайното темпо. Беше интересно как пичът изглеждаше доста неориентиран и тръгнал без всякакъв план. Тук ли да отиде, там ли да отиде, все си мисля, че колкото и да не обичаш да правиш планове, все пак е хубаво да не осъмнеш някъде навън щото не можеш да решиш до къде искаш да стигнеш. Дано се е оправил.

IMG_20180725_170536

Пътят до Талин си остана така еднообразен. Спряхме още веднъж за почивка и кафе и след това вече бяхме в околностите на града. Наложи се да се разделим, тъй като Ради, Сашо и Павката си бяха намерили отделна квартира, а аз бях запазил едно AirBnb не много близо от центъра.

Лесно се ориентирах и намерих адреса, Гугъл Мапс ме закара направо на него. Оставих багажа, всичко по зарядните да се зарежда, един душ и газ навън на разходка. Мой приятел ме беше предупредил, че морският музей е уникален за разглеждане и побързах натам. За съжаление обаче го изпуснах, незнайно защо в Гугъл Мапс ми показваше работно време приключващо с един час по-рано отколокото реалното такова. И затова карах едно бавно и мудно, а ако бях побързал можеше и да го хвана. Както и да е, тъй като музеят е на пристанището на града, направих някои уникални снимки.

Много красив град. Забравих и да спомена как тук отново говореха руски по-добре от английски език. Зареждах на една бензиностанция и жената направо ми говореше на руски.

Разходих се из пристанището, направих снимки, събрах малко погледи и газ към стария град, където Ради и компания хапваха вече, докато аз се любувах на морето. Ето тук мога да добавя и точка четири към списъка с кофтито неща, когато си на дълъг път с мотор. Задължително трябва да си носиш храна, която заема място. Не е като в колата да налепиш една чанта с луканки и да си готов да пропътуваш света. Не можеш да се храниш в движение, ако времето е скапано трябва да търсиш подслон и често покрай пътя забравяш да се храниш. Такъв беше и моят случай и умирах от глад.

Оставих мотора на един паркинг близко до стария град на Талин и тръгнах пеш към централния площад. Отново се повтарям, но много ми хареса Талин. С изключение на това, че е адски скъп заради идващите руснаци, много красив, чистичък, приветлив град с хубави гледки. Старият град е опасан от едни кули, които се предполага, че са изградени около 13 век от рицарите като всъщност през Втората световна война хората са ползвали тунелите под града като бомбоубежища.

За презентацията е нужен JavaScript.

Намерих Ради, Сашо и Павката на центъра на стария град. Всъщност под стар град се разбира един огромен площад пълен с места за хапване и пийване. Почти като старите градове навсякъде, през където минах. Хапнахме по една пица. Цената беше изумителна, ето и снимка на менюто:

img_20180725_204020

Хапнах една пица за 15 евро и вече усещах, че ме наляга сънят. Но преди това трябваше да направим една разходка из стария град. Оказа се, че Талин има доста места с красива гледа от високо към града.  Докато се любувахме на чистотата и приятната обстановка, попаднахме на ето тази забележителна гледка:

За презентацията е нужен JavaScript.

Голяма красота. Накратко за историята на Талин. Предшиното му име е Ревал, населението е 450 000 души и е най-големият град в Естония. За пръв път е споменат през 1219 година. Старият му град е най-добре запазеният средновековен град в Европа и е част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Наричан е Силициевата долина на Европа тъй като има най-много стартъпи на глава от населението. От тук води началото си и Скайп. Градът е бил управляван от руснаци, шведи и датчани. В общи линии е съблазнителна точка на всички околни държави. На тема температура времето беше прекрасно. През деня дори беше над 30 градуса, а вечер около 21-22. Приказно просто.

След дългата разходка из града стана време да се прибирам. Разбрахме се с останалите кога ще тръгнем за Русия, походих до мотора и газ към квартирата. Там пък имах една от най-малоумните случки за цялото пътуване. Влязох в един спор с една жена от 3-тия етаж на кооперацията, където трябваше да остана, тъй като съм нямал право да паркирам мотора на тротоара до кооперацията. Трябвало да попитам дали човекът, при когото оставам, имал запазено паркомясто в двора. И това всичкото ми го говори, докато си беше подала половината глава от прозореца. Стана една разправия късно вечерта, при която една възрастна жена, която случайно преминаваше ме попита какво става, тръгнах да говоря на английски и като видях недоумяващия ѝ поглед споменах на руски за какво иде реч. Нямаше и 5 минути по-късно жената ме заведе до отреденото паркомясто, за което се плащало, оставих си мотора там, вързах го, че ме хвана страх да не го тафосат и си легнах.

Много особени тези естонци. Имат изключително красив град, но на тема гостоприемство определено куцат. Може би им е писнало от посещенията на руснаците. Дори на заведението, където бяхме отседнали, ми направи впечатление, че не бяха от най-любезните хора.

Както и да е. Преди да легна запазих мястото, където щях да отседна в Санкт Петербург за 3 поредни нощи. Харесах място с паркинг, където можех да си оставя мотора. На следващия ден беше истината. Отдавна чаках този момент, от който ме деляха сега само 300-400 км и една граница.

Всички снимки можете да видите ТУК.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s