ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 3 (НАЦИОНАЛЕН ПАРК КРКА)

Част 3 – Из красивата Хърватия

Ставам и гледам часовника. 17-ти юли, понеделник, 07:05 сутринта. Как не спря да духа зверски цяла вечер в тази Иваница. Постоянно се събуждах от силния вятър. А на сутринта сякаш нямаше и помен от него. Хапнах 2 изсъхнали шоколадови сладки, най-вероятно бяха на повече от 6 месеца (взех една кутия с 8 такива за 2 евро, защото нямаха друго в магазина) и честно казано вече исках да се махна окончателно от тази Босна и Херцеговина. Красива страна, но не тя беше основната цел на пътуването ми.

Събрах нещата ми по куфарите, които включваха поне 4 USB зарядни, USB разклонител, допълнителна батерия за екшън камерата и самата нея, 2 допълнителни батерии (една соларна 5000 mAh и една обикновена 10400 mAh), 2 телефона и трети в резерв, раницата с дрехите и една бутилка вода. В общи линии АЕЦ Козлодуй пасти да яде пред тока, който носих с мен. След като видях цената на бутилката вода по магазините и бензиностанциите, която варираше между 1.50 и 2 евро,  прецених, че мога да си пълня и да нося в задния куфар с мен шише от литър и половина вода. Тази стиснатост ще ме убие някой ден.

Забравих и да спомена, че всяка сутрин след ставане, излизах да забърша мотора от прахоляците, защото целият беше покрит от тях и смазвах веригата ако съм изминал 1000 км, но това вече са детайли.

На предишната вечер бях направил плана за пътуване, а ето как изглеждаше и той.

Планът

Screenshot from 2017-08-03 08-19-04

Целта за деня беше град Риека. Намира се на северното крайбрежие на Хърватия, много близо до Италия. Пътуването до там се очертаваше дълго. Над 8 часа път и около 700 км . Също така трябваше да премина 2 граници – Хърватия – Босна и Босна – Хърватия. Чак сега видях на картата, че хърватите са дали малък излаз на Босна на Адриатическо море, което налагаше и пресичането на 2 граници на тази малка площ.

Screenshot from 2017-08-08 13-55-33

Разстоянието е за Дубровник – Сплит

Вечерта щях да прекарам при Тиана, която имаше красиво място с гледка към морето, а цената беше добра.

Забележителности

vodopady_krka

Водопадите в Национален парк Крка

Бях предупреден, че трябва задължително да мина през Национален парк Крка и Плитвичките езера (Кристина Митевска и Костадин Голев бяха основните хора, които ме насочиха за местата за посещение, затова отново едно голямо БЛАГОДАРЯ!). Не е нужно да си експерт в Гугъл търсенето, за да видиш, че и двете места изглеждат невероятно. Водопадите Крка привличаха освен с красотата си и с това, че се допускат туристи да плуват там. А Плитвичките езера изглеждат като перфектната дестинация за опознаване на хърватската природа.

5IJ63Q

Плитвички езера

По пътя се падаше град Сплит. За него знаех, че е популярен туристически център с население колкото Бургас и имаше забележителности, които да се видят. Тъй като знаех, че ще огладнея много бързо, реших да вляза в града и да си взема нещо за хапване от там. След това щях да направя малка разходка, ако остане време и да тръгна за Крка.

Split4-1024x683

град Сплит

И така около 7 и 40 сутринта бях натоварил куфарите на мотора, проверих на няколко пъти дали не съм забравил нещо и газ към град Сплит.

Сплит – първият сблъсък с голям туристически град в разгара на сезона

И тъкмо се качвам на мотора и се сетих: „Ами аз хубаво искам да се къпя във водопада, а бански взех ли“. Спомних си, че на предишния ден, докато се връщах от Котор, спрях на 2 крайморски магазинчета да проверя. На едното ми искаха 12 евро, а на другото – 8. Вече бях приел цените каквито са. Ясно е от къде купих банските.

Вече имах тренинг с границите, а и опашката тази сутрин не беше много голяма. Може би, защото беше ден понеделник и големият наплив от туристи беше намалял. Минах сравнително бързо границата и потеглих за Сплит. Пътят минаваше покрай Дубровник, продължаваше нагоре по крайбрежието, след което имах 2 варианта. Или да продължа по крайбрежието, или да се отделя и да покарам по магистралите навътре. Тъй като имах доста път за деня, реших да подхвана втория маршрут.

Минах покрай Дубровник и си взех до скоро виждане. С удоволствие бих го посетил пак, но се надявах в Швейцария да ме очакват още по-красиви гледки. Пътят до Сплит беше широк, двулентов, на места три ленти, без никакви забележки, виещ се по крайбрежието на Хърватия. Изгревът на слънцето и малките островчета, които буквално бяха навсякъде, създаваха едно незабравимо чувство на спокойство и красота. Шофирането по крайбрежието, на което и да е море е незабравимо. А тук е още по-приятно.

Около 30-тина км след Дубровник се сетих да погледна стрелката на резервоара. Оставаха ми 3 черти от макс 5 на пълен резервоар. Отдъхнах, на няколко пъти на връщане от Котор се каних да заредя, но опашките от коли, които бях изпреварил бяха толкова големи, че не исках да спирам. 20 секунди по-късно чертите станаха 2. А бензиностанция наблизо нямаше. Това е моментът, в който ти се смразява кръвта.

Покарах така още 30-40 км, но наистина наблизо бензиностанция нямаше. Разбираемо е, особено по онзи широк път, който се виеше из крайбрежните чукари на Хърватия. Беше прекалено каменисто навсякъде и аз се чудих въобще как бяха напривили вили там, да не говорим за бензиностанция. Пред мен изскочи една голяма отбивка с паркинг и две спрели коли. Видях ги, че са с хърватска регистрация и реших да спра до тях. Спирам и започнах да ги питам за бензиностанция, обаче те въобще не се обръщат. Викам „Явно говоря тихо“, почнах да викам, но пак същата работа. И чак тогава забелязах, че хората си говореха с жестове, бяха глухи. Зачудих се дали да ги занимавам, но те ме видяха и без да има нужда от много обяснения, извадиха телефона с навигацията и се оказа, че на 19 км е най-близката бензиностанция. Да вървят по дяволите Гугъл Мапс, 10 мин търсих за бензиностанция и не изскочи нищо.

 

ina-1-886x945

Най-популярната верига в Хърватия

 

И така 15-тина минути по-късно вече бях на бензиностанция INA. Една от доста популярните в Хърватия. Интересното беше, че на всяка една бензиностанция имаше ученици, които работеха за нея и чистеха стъклата на колите. Не знам дали им плащаха заплати и ги наемаха за лятото, или просто ги оставяха да стоят там, но на всяка една, на която спирах, имаше такива деца. Разбира се, на мен мотора никой не ми го почисти, защото или изглеждах прекалено страшен, или чуждата регистрация ги плашеше. Заредих бензин догоре и все едно камък ми падна от сърцето. Вече можех да стигна спокойно до Сплит.

 

vlcsnap-2017-08-12-19h39m23s779

В далечината се вижда границата

 

Тъкмо се бях унесъл завой след завой по крайбрежието, когато стигнах границата с Босна. Нещата бяха каквито очаквах. Дори не гледаха какво им даваш като документи. Пускат те по бързата процедура да минаваш. Минах през град Неум, типичното курортно градче и няма и 15 мин по-късно бях на другата граница за Хърватия.

Пътят от границата до Сплит не беше мега интересен. Започна една широка магистрала, по която всички се движеха с около 130-140 и в 11 часа се намерих вече в града. Има вариант да се мине през град Макарска и да се продължи по крайбрежието, но пътят се удължава с около час. Аз за съжаление нямах толкова време.

 

vlcsnap-2017-08-12-19h33m27s195

Задръстването в Сплит

 

Влизането в град Сплит обаче ме отказа от плана ми да посетя града. Изведнъж попаднах в задръстване, в което с двата куфара отзад, нямаше как да мръдна много. Беше огромно задръстване на входа на града и щеше да ми отнеме поне час да стигна до центъра. Реших да вляза в началото на града, да хапна, да пия едно кафе и газ към Крка. Така и направих. Беше приятно градче с по-евтини цени от Дубровник, но въпреки това скъпи. Бях нацелил сезона на пожарите и около града всичко беше в пушеци. Тогава не се замислих, но по-късно даваха, че пътят покрай Сплит е затворен.

 

20137876_1496009267125862_1183656078_o

26 HRK = 6 лв и 90 ст за кафе и кола

 

Национален парк Крка

Главната цел беше да стигна до водопадите в Крка. До тях имаше 2 варианта да се стигне. Или да стигна до Скрадин, или до Лозовац. За съжаление в нета нямаше добро обяснение кое от двете места е по-близко до водопадите. Реших да отида до Лозовац, тъй като ми беше по пътя и ако не е там – ще продължа. След около час и 20 мин бях там.

 

Screenshot from 2017-08-12 19-15-52

Вход на парк Крка (илюстративна снимка)

 

 

Оказа се, че входът за Крка е 20 евро на човек. В тях се включва транспорт от паркинга горе до водопадите, които се падаха надолу по едно дере. Имаше автобус на всеки 10 минути. Може да се стигне и  пеша до долу, но таксата си остава същата. 20 евро май е доста популярна такса в Хърватия. Както и да е.

Взех си банските, оставих ненужния багаж в куфарите и се качих в първия автобус. Странно е усещането да си с мотор, а да пътуваш с автобус до долу. За 10 мин бяхме долу. Беше пълно с хора. Самите водопади не се виждаха, но заедно с билета ми дадоха и карта на самото място. Можеше да се обиколи доста, но реших да тръгна директно за водопадите.

 

Докато вървях с колоната от хора слизащи надолу, изведнъж опашката спря. Тъкмо започнах да се изнервям от чакането, когето пред мен се откри гледката на водопадите. Изключително красиво и не толкова пълно с хора, колкото имаше на сушата. Направо се виждах как плувам сред чистата вода около тях.

Няколко минути по-късно вече се бях пльоснал в реката. Водата беше перфектна, дъното беше доста каменисто, но се преживяваше. Престоят ми тук направо ме накара да си отпочина от пътя и се заредих с енергия за следващото място.

Плитвичките езера

Направо не ми се тръгваше от Крка, но беше вече 3 и половина на обяд, а имах още много път до Риека. Исках да мина през Плитвичките езера преди това. Качих се в автобуса и 10 минути след това бях при мотора. Газ към Национален парк Плитвице.

 

Screenshot from 2017-08-12 19-23-03

Отклонението от хърватското крайбрежие

 

Да уточня, че пътят до парка се отделя от крайбрежието на Хърватия и се навлиза в планините й. Пътят е перфектен за мотор. Не е магистрала, не е много тесен, с приятни завои позволяващи скорост 100 км+. За цялото ми каране до тук полицаи не срещнах никъде.

 

plitvicka-jezera-01

Плитвички езера (илюстративна снимка)

 

За съжаление пристигнах в парка в 6 без 5. А те затваряха в 6 часа. Не успях да го посетя, но си обещах, че ще дойда пак. Той беше може би третата задължителна забележителност след Дубровник и Национален парк Крка. Повече снимки може да видите на този линк.

 

vlcsnap-2017-08-12-20h16m50s802

Магистралата към Риека

 

Тръгнах по бързата процедура за Риека. Навигацията реши да ме изкара по някакъв тесен третокласен път през хърватските села. Колкото притеснено ми беше, толкова е кеф. Пътят не беше перфектен, но нямаше дупки, беше чист, макар и тесен и с неравности тук там. Минаваше през селата в планината на Хърватия и на места доста ми напомняше на нашите курорти тук. Наистина е удоволствие да се кара по такъв път с мотора, тесен, с бързи завои и без забележки. Във видеото към поста може да се види точно как изглежда пътят. 🙂 Не след дълго бях на магистралата за Риека. Магистралата се спускаше от планината към морето и залезът към града беше забележителен.

Риека

 

IMG_20170718_055106

Гледката от мястото на Тиана на сутринта

 

Пристигнах в Риека доста късно. Беше 9 часа вечерта, а по пътя бях хванал грешната отбивка, която ме заведе точно до центъра на Риека. Риека е типичният италиански град. Тесни улици, големи сгради, на брега на морето и пълен със скутери. Улиците се виеха по страшно много начини и е супер лесно да се загубиш. Разбира се, аз обърках къщата, в която трябваше да пристигна и с изненада ме гледаха хора, в чиито двор влязох все едно съм си вкъщи. Намерих мястото на Тиана малко след това. Наблизо имаше ресторант, който с нетърпение посетих. Тиана беше преподавателка по Британска драма в университета в Загреб и няма да споменавам колко перфектен беше английският й. А в ресторанта сервитьорът като ме чу да казвам „Благодаря“ и ми предложи да ми донесе една много специална салата. Питах каква е салата: „Шопска салата“. При което не успях да се сдържа да не се засмея.

 

20216547_1496434463750009_1976189706_o

Гледката към Риека вечер

 

Донесе ми шопската салата минути по-късно. Обясних му, че шопска значи софийска и че това е мястото, от където бях тръгнал преди 2 дни. Ето каква шопска ми донесоха:

20187036_1496449607081828_674048058_o.jpg

Шопска салата от Риека

Салата без  лук, малко чушки, домати и краставици и залята с някакво мляко. Посмях се хубаво и накрая на вечерта извиках сервитьора, който се оказа точен пичага и му обясних как се прави истинската шопска салата. Една бира по-късно и денят приключи за мен. Утре ме очакваха Венеция и Милано. 🙂

СНИМКИ

Равносметка за деня

Място за нощуване: Риека, Хърватия

Location History:

Screenshot from 2017-08-12 20-04-50

Пътуването ми дойде много в този ден, определено. Пътувах около 9 часа с мотора  и около 640 км, не успях да видя Плитвичките езера, което значеше, че или бързах много, или не съм направил плана както трябва. Въпреки всичко цялостното опознаване на Хърватия не ми беше цел, затова и не ми пукаше толкова. Пътят нямаше забележки, но като че ли имах и доста каране на магистрала. В Хърватия пътищата са години пред нашите, дори и третокласните такива са в доста добро състояние. А като такси съм заплатил около 20 лв за цялото пътуване по магистралите.

KML файл с историята

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s