ПЪТУВАНЕ ДО ШВЕЙЦАРИЯ ПРЕЗ ДУБРОВНИК – ДЕН 2 (ДУБРОВНИК И КОТОР)

Част 2 – Море, крепости и планини

Станах в 7 сутринта на 16-ти юли. Беше ден неделя. Спах като къпан,  макар че се събуждах от силния вятър, който духаше навън. Все още осъзнавах къде съм и колко път съм минал до момента. Противно на очакванията ми, силният вятър въобще не повлия на мотора. Оставих страничните куфари в апартамента, така или иначе щях да остана още една нощувка в Иваница и нямаше нужда да ги мъкна с мен.

Планът

Планът беше простичък. Отивам до Дубровник, намирам място да закусвам, разхождам се и след това заминавам за Котор. Разбрах от няколко колеги, че Котор е красив град и си заслужава да се посети. Ако остане време – Будва. Ако не – прибирам се.

След това се прибирам, намирам мястото за следващата ми нощувка за следващия ден и виждам ако има места, през които задължително искам да мина.

Screenshot from 2017-08-01 23-03-47

Забележителности

Смятах да посетя стария град на Дубровник, панорамната гледка от лифта над града и крепостта в град Котор. Прекарах 30-тина минути на предишната вечер да разуча по-интересните места.

И така в 7 и 30 сутринта тръгнах за Дубровник.

Дубровник – перлата на Адриатическо море

Но още на излизане от Иваница видях дългата опашка от коли чакаща да влезе в Хърватия. Припомням, че Иваница се води в Босна и Херцеговина и е на 8 км от Дубровник. Майната му, аз бях с мотор, минах покрай колоната и при вида ми граничарите ми махнаха да минавам и отидох на граничния пункт с Хърватия. Личеше си, че хърватите не си дават зор. Разхождаха се, пиеха кафета, „лаф-мохабет“ му казваме ние. Нищо, че колоната беше от 15-тина коли.

IMG_20170716_080630

На границата между Босна и Херцеговина и Хърватия

Спрях на един паркинг на 5 метра от бариерата и реших да си допия Редбула там. Споменах ли, че от България взех комплект от 4 Редбула, за всеки случай ако се уморя много? Е, това се оказа едно прекрасно решение от моя страна, на цена на същите тези от 5 евро на бройка в Швейцария. Но да не издавам тайни. Дали не ми се даваха пари или просто исках да мъкна нещо родно с мен е друг въпрос. Откриваха се невероятни гледки към залива, който се падаше западно от Дубровник.

Screenshot_20170801-231131

Минах границата без никакви пречки. Зелен талон, малък талон и лична карта. Газ към Дубровник. В 8 и 20 бях там. По пътя имаше невероятни панорамни места за снимка, но не пресякох непрекъснатата линия на пътя, за да спра. Четох в друг пътепис за колега, който изгорял със 70 евро глоба заради това си действие. Реших, че ще спра навръщане. Междувременно получих СМС от Виваком, че вече съм в Европейския съюз и мога да ползвам 6 гб интернет  на максимална скорост (имам 12 по принцип в България). Едно положително нещо от този Европейски съюз. Пуснах най-сетне Гугъл Мапс.

IMG_20170716_083910

Оказа се, че Дубровник е много труден на тема паркиране. Ако искате да сте с кола там, цените за паркинг могат да стигнат по 8-10 евро на час. Хората взимаха дневни карти на цени от по 130 лв на ден!!!!! Аз, понеже виждах на къде вървят нещата, теглих съответната майна от рано сутрин и паркирах мотора на един тротоар на 50 метра от входа на града, като на тротоара бяха наредени и други скутерчета. Слязох от мотора и на 5 метра от мен спряха полицаите да купуват нещо от близката будка. Попитах ги дали има проблем къде съм спрял, питаха ме от къде съм и казаха, че няма грижи. Чудих се дали има промоция за хора от славянските държави хаха.

На влизане в града преминах огромната му стена, която го обикаляше целия. Като древен град, стената му и вътрешната архитектура са напълно запазени, въпреки че сърбите са се опитали да го бомбардират по вода. Тогава Юнеско се застъпили за града и така той бил запазен.

IMG_20170716_084108

Още на влизане в града се откриваше интересна гледка към малките му и тесни улички, някои от които бяха накичени с простори. За рано сутрин определено градът беше празен. Слязох направо на централния площад и се зачудих на къде да поема. Бях гладен и исках да закусвам. Тея хървати как една проклета баничарница нямаха през целия път. Почнах да обикалям из центъра и изведнъж видях, че хората отиваха към стената и обикаляха над нея. Бях готов да тръгна, но тогава видях цената. 20 евро вход на човек, обикаля се за един час. Реших, че на гладен стомах няма да издържа и 15 минути, а тези 20 евро така или иначе щях да ги жаля дълго.

IMG_20170716_084351

Намерих работеща баничарница в града. Влизам да взимам баничка, попитах дали мога да платя с карта или евро, отговорът и на двете беше Не. Ядосах се, защото все пак се води туристическа дестинация, а не можех да платя в евро и отидох да обменя пари в близкото чейндж бюро. Веднага като излязох от България и навсякъде предлагаха йогурт от 200 мл, демек айрян, който е 2.8 процента масленост. Това нещо нямаше пиене. Направо да ти домъчнее за нашия айрян, който не трябва да се яде.

Върнах се и реших, че още не съм прежалил парите и ще се разходя из самия град. Обиколих стената от външната страна, погледах океана и малките островчета наоколо. Прави бяха хората като казваха, че Дубровник е много романтичен град. Ето и сами да се убедите:

За презентацията е нужен JavaScript.

Докато влизах отново вътре в града, стигнах случайно мястото, от което можеш да катериш самата стена. Платих входа с карта (прежалих 20 евро най-сетне) и ми казаха, че пътят е само еднопосочен и не може да се спираш и да се връщаш назад. Едно разумно решение на и без това тесния път.

Ходех по стената и не можех да повярвам колко народ имаше долу. Докато се усетя беше станало 10 часа сутринта. Площадът гъмжеше от туристи. Китайци, руснаци, германци, прииждаха на групи, автобусите от градския транспорт нямаха къде да пуснеш монета в тях, а такситата (Мерцедеси последен модел) се бутаха с автобусите, за да спрат. Някакъв ад беше настанал след като се бях качил на стената. Благодарих на себе си за разумното решение и продължих разходката.

Разходката наистина отнема около час, много приятна и ненатоварваща. Може да се влиза в кулите по пътя, открива се красива гледка към вътрешността и околността на града.

IMG_20170716_115711

Гледката от панорамната площадка над града

След като обиколих стария град, тръгнах за панорамата горе над града. Нарича се Fort Imperial и се стига с кола до там за около 20 минути от града. Има път, иначе има също и лифт до там. Горе има кафе, не видях каква е цената на лифта, но нали съм с мотор, защо ми е лифт. Навигацията ме изкара по път, който минаваше точно през панорамните места по пътя за Дубровник, които бях видял на отиване. Спрях на тях и направих снимки на невероятния град.

IMG_20170716_114030

Гледката от пътя преди Дубровник

15-тина минути по-късно бях горе. Пътят беше екстремно тесен и разминаването на две коли си беше истинско предизвикателство. С моторът се ядваше, макар че и аз изпитвах понякога затруднения. Добре, че нямаше много трафик. Горе имаше и кафе, но след цените на паркинга не исках и да знам колко струва кафето. А и без това трябваше да тръгвам за Котор. Насладих се на гледката като за последно и тръгнах за Черна гора. Дано хърватите са решили, че им се работи вече. Беше около 11 часа.

СНИМКИ

Screenshot from 2017-08-06 14-38-50

Котор, Черна гора – черногорската перла на Адриатическо море

IMG_20170716_140044

Котор се пада в залива, който е скрит в дясно

Пътят за Котор се оказа тесен за трафика, който вървеше натам. Завоите бяха доста, а трафикът още повече. За разлика от Дубровник, където не можах да видя плаж, на който хората да се къпят, тук лека полека започнаха да се появяват плажове и коли наспрели отстрани на пътя.

Пътуването до Котор си беше дълго. Около 2 часа по Гугъл Мапс. Разбира се, трябваше да спра нета отново като стигнах Черна гора. Но преди да стигна Черна гора, на границата с Хърватия, установих че на хърватите освен, че не им се работи, излизат в почивка, точно когато е най-големият трафик. За пръв път виждах толкова огромна опашка от коли. Над 10 км със сигурност, в такива моменти наистина се радвах, че съм с мотор. Гугъл Мапс ми даваше да чакам около 2 часа, за да мина ако съм с кола.

На границата се запознах с други двама мотористи, които спряха точно до мен. Оказаха се мъж и жена, той от Германия, тя от Швейцария. Пътуваха от Германия до Албания, от там на ферибота от Гърция до Венеция и обратно. Обменихме набързо малко информация и като им казах, че отивам на там, от където те се връщат и двамата в един глас ме предупредиха да внимавам. В Швейцария техен колега с мотор хванат с 25 км над ограничението е бил принуден да плати 1500 евро глоба на място или му взимат мотора и книжката. Това леко ме стресна и ми сложи една голяма удивителна, която щеше да ми напомня като карам в страната на кравата Милка.

IMG_20170716_141936

Църква и джамия на отделни острови в морето

Минах границата без проблем. Оставих колегите мотористи да бързат за Албания, а аз спокойно продължих към Котор. Пътят се виеше по крайбрежието, беше тесен и отново претъпкан. Тъкмо набереш и отново курортен град. Беше пълно с малки градчета, които се пукаха по ръбовете от туристи. Разбирам ги, не можеш да опънеш палатката на онзи камънак около Дубровник.

 

IMG_20170716_145319

Стените на крепостта вървят нагоре по хълма

Стигнах Котор. Градът имаше възхитителна крепост над него, до която се стигаше пеш за около час. Входът беше 3 евро, но преди това трябваше да извърша много важно нещо – да ям! Пътувах 2 часа и малко до там и беше станало точно обяд. Гледах къде се трупат хората и отидох там да ям. Имаше една скара много близо до крепостта, но при вида на опашката от хора ми стана лошо. Щях да чакам поне 30 минути, едва ли щеше да има къде да седна, а друго място за 2 км пеш не видях. И тук ми светна една лампичка – ако хората се редят тук, за да купуват храна, дали няма да е доста скъп този град? Предстоеше ми да тествам теорията ми.

Реших, че няма да чакам. Умирах от глад и видях едни табели за ресторант. 200 метра по-надолу попаднах на него – изискано изглеждащ, целият остъклен, на ръба на залива с гледка навътре към морето. Ето го на картата и него. От вратата ме посрещнаха учтиво, масите бяха с няколко комплекта прибори, а аз с екипировката и екшън камерата се натресох като типичен нашенец. Попитаха ме какво ще пия, а аз отговорих, че съм дошъл да ям, на което получих учтива усмивка. Донесоха ми менюто. Знаех си, че с по-малко от 20 евро няма да мина. Ядох спагети с телешко, салата Капрезе (поднесоха ми я в гурме вид, който за пръв път май видях в живота си – 5 чери доматчета и 1 резен моцарела) и един натурален сок. 21 евро. Представях си с тях  какво щях да направя в България. Но не съм там. Реших, че като се върна ще отида някъде и ще оставя 20 евро. Просто, за да видя реалната им стойност, а не кожодерската такава.

IMG_20170716_162746

Тръгнах си наяден и спокоен. Вече можех да катеря крепости. Намерих входа за крепостта, платих трите евро и с раницата с бутилка вода на гърба навлязох в стария град и тръгнах нагоре. Беше адски стръмно, с много хора и през цялото качване, понеже имаше стълби на качване и камениста пътека на слизане, трябваше да пускам хората да ходят по стълбите, за да не се пребият на камънаците. 45 мин по-късно бях горе.

Откри се невероятна гледка към залива, в който се намира Котор. Вървеше на залез и това правеше снимките още по-красиви. Разходих се из крепостта, не беше нищо особено. Запустяла и порутена, не я поддържаха, но прибираха пари от нея. Гледката се отплащаше за всичко. Поседях да почина, насладих се на гледката и се погрижих да я взема с мен поне до Иваница. Тръгнах да слизам 30 минути по-късно.

IMG_20170716_171134

Забравих да спомена, че долу беше пълно с мотори. Нямаше паркинг за тях, но всички ги паркираха в широкия парк точно пред стария град на Котор. Оставих едно малко любопитно момиченце да се снима да мотора (Беше я страх да се качи) и тръгнах за Иваница. Трябваше да избера място за нощувка на следващия ден и места за посещение. Навръщане на границата между Хърватия и Босна един босненец ми се направи, че съм му взел мястото като изпреварих колоната и застанах пред него. „Трябва да ме питаш, за мен е от значение.“. Толкова се бях изнервил, че бях готов да сляза от мотора. Проблемът не му бях аз, а опашката и това ,че чака по 1 час, за да се прибере в Босна. Не исках да се правя на супергерой, но щях да го пратя до Дубровник напряко през дерето. Пуснах го да мине. Жената зад него ми се усмихна и ме пусна. Жените може да са всякакви шофьори, но са толерантни. Не са нацупени мрънкащи кавали каращи таралясници. Прибрах се към 8 и 30 вечерта. Приятно уморен, 2 босненски бири (деряха ме в евро в Иваница и излизаха по 2-3 евро за две бири) и бях готов за край на деня. Но преди това направих краткия план за утре.

СНИМКИ

Кратък план

Смятах да посетя град Сплит, там да закусвам. След това водопадите на национален парк Крка, Плитвичките езера и нощувка в Рйека. В началото мислех за Пула, но градът се падаше далече и не ми се караше толкова много. Отново се очертаваха 7-8 часа път с мотора. Но бях презаредил батериите и бях готов.

Запазих нощувка при Tihana. Имаше хубава гледка на добра цена, макар и далече от града. Така приключи за мен и днешният ден. Бих го определил като пълен с романтични места. 🙂

Равносметка за деня

Място за нощуване: Иваница, Босна и Херцеговина

Location history:

BeFunky Collage

Карането с разходките отнеха около 8 часа. Но бях доста навреме в Иваница. Хванах задръствания и на влизане в Хърватия от Босна, и на влизане от Хърватия в Черна гора, както и навръщане. Много трафик, много хора, тесни пътища, но въпреки това без забележка. Местата, които посетих бяха изключително красиви и с нетърпение очаквах следващия ден на разходката по крайбрежието.

KML файл с историята

П.С.
Забравих да кажа, че като търся места за отсядане, филтрирам и гледам тези с безплатен паркинг. Не искам да се събудя без мотора на сутринта. В Иваница моторът стоеше в двора на къщата 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s