Част 1 – Началото и приготовленията

Какво, Швейцария ли!?

Ще се опитам в тази част да съм кратък, но просто няма как без нея. Като човек обичащ планината, първият ми сблъсък със Швейцария се случи при посещението ми на ждрелото на река Ерма, близо до град Трън. Там имаше един надпис, оставен от Алеко Константинов, на който пишеше: „Какво? Швейцария ли?“. После намерих и разказа. След това, подобно нещо беше писал и Иван Вазов, но не помня къде. Както и да е, важното е, че и двамата са ходили до Швейцария и имаха впечатления, които породиха в мен едно съмнение. Виждал съм клипове, гледал съм снимки от там и просто любопитството ми растеше към тази дива страна.

Приготовленията

Знаех, че това ще бъде едно дълго пътуване. Канех се отдавна да го направя и ето, че дойде моментът. Отвориха се 2 седмици, в които можех да пътувам и които бяха точно след напускането на работата ми. Пълен релакс. Седнах месец по-рано, спретнах един документ с плана за разходка, който включваше забележителности от всяка държава (разбира се, това го сторих седмица преди началната дата за тръгване), през която ще премина като от мен зависеше дали на отиване или на връщане щях да ги посетя. За хотелите исках да съм мега гъвкав, затова реших всеки един ден да запазвам стая за следващия. Така ако се случи нещо, нямаше да загубя резервации. AirBnb се превърна в най-добрият ми приятел. Защо ли? Ами защото цените в Берн се оказаха мега скъпи (200лв+ нощувката в хостел), същото важи и за другите места. Явно сега като е сезонът на пътуващите и определено всеки надува цените, за да има с какво да преживява зимата. Въпреки всичко преглеждах и офертите от trivago, които се оказаха по-добри за Словения и Сърбия. Имах няколко много важни неща за пътуването, които бяха:

• Пътуването трябваше да бъде записано. Просто нямаше как иначе. За целта взех екшън камера и блутут дистанционно, за да я управлявам лесно от мотора. Сайт с оферти за интересуващите се. (Александър Иванов, благодаря за насоките!)
• Поръчах и странични куфари за мотора, които от ebay и motea.de, дойдоха от Северна Германия за 10 дни. Линк към ebay за интересуващите се.
• За Швейцария и Сърбия разчитах на офлайн навигацията Here Maps. Свалих я на трите телефона, които имам и свалих картите за всички страни, през които щях да мина – за всеки случай. Също така свалих офлайн райони като Белград и Берн за Гугъл Мапс.
• Истината е, че приемането за отпадането на роуминга за целия европейски съюз беше едно от нещата, с които се съобразих. Така можех да си ползвам нета във всички европейски страни на макс скорост. Макар че в България имах 12 гб, в чужбина имах 6 гб на макс скорост, но свършиха прекрасна работа. Ползвах Гугъл Мапс както за навигация за кола, така и за билетите за влаковете в Милано и за местата за посещение около мен. А с FourSquare си намирах прекрасни места за хапване.
• Останаха джаджите за камерата, които чаках от Китай и уж до 30 дни трябваше да са тук, но така и не дойдоха за времето, в което трябваше да тръгна. Както и да е, купих стойка за гърди и още 1 допълнителна батерия от goproaccessories.com и бях готов за атака.

Планът

Първоначална идея

Краткото обобщение на плана беше следното:

1. София – Белград – нощувка
2. Белград – Загреб – Любляна – нощувка
3. Любляна – Милано – нощувка
4. Любляна – Мюнхен – нощувка
5. Мюнхен – Цюрих – Берн – нощувка
6. Берн – Милано – нощувка
7. Милано – Любляна и наобратно

Ето как изглеждаше той и в Google Maps:

Не повече от 500-600 км на ден, около 5-6 часа каране, спиране за забележителности и наслаждаване на момента. Това беше идеята ми. Но както са казали хората: “Направи си план, за да разсмееш Господ“. Е, посмя се той.

Времето

Но така и не можех да преборя скапаното време, което ме очакваше. И sinoptik.bg, и weatherunderground.com, и accuweather.com казваха, че ще вали в Берн точно в дните, в които се падаше да отида. Можех и да изчакам още и да тръгна по-късно, но гаранция с проклетото време нямаше да дойде. Теглих една майна на всичко и от плана, който бях направил, реших… че ще тръгна за Дубровник. Стори ми се яка дестинация, никога не бях ходил и реших от Дубровник да стигна до Триест по крайбрежието на Хърватия и ако е лошо времето – да се върна в България през Белград. Стори ми се добра идея и определено щеше да бъде живописно пътуване. Времето се очертаваше 30+ градуса, докато в България щеше да вали зверски. Единственият проблем беше 12 часовото каране от София до Дубровник. Но нали затова тръгнах да пътувам, за да пътувам, колкото – толкова, запазих 2 нощувки в село Ivanica в Босна и Херцеговина, на 8 км от Дубровник тъй като беше най-оферта, а и цените в Дубровник бяха 150лв+ нощувката. Реших, че с мотора бързо ще пресичам границата и няма да има грижи. А и едва ли след като пристигна, веднага ще искам да отида до града. 2 дни по-късно – тръгнах.

Обновеният план

Новият план изглеждаше ето така:

1. София – Ниш, Сърбия – Вишеград, Босна и Херцеговина – Иваница – нощувка
2. Иваница – Дубровник, Хърватия – Котор, Черна гора – Дубровник – нощувка
3. Дубровник – Сплит – Рйека – нощувка
4. Рйека – Триест, Италия – Венеция – Милано – нощувка
5. Милано – Цюрих, Швейцария – Берн – нощувка
6. Берн – Геноа, Италия – нощувка
7. Геноа – Любляна, Словения – нощувка
8. Любляна – Загреб, Хърватия – Белград, Сърбия – нощувка
9. Белград – София

Беше ясно, че в Мюнхен ще вали яко. Германия и Австрия отпаднаха автоматично. Един кръг на Швейцария и обратно през Италия. Хубаво време, пица, спагети и много жабари. Но за това по-късно. Ето как изглеждаше пак в Гугъл Мапс:

Важното е да е ясно, че това бяха мега груби планове как щях да пътувам. Не съм ги следвал стриктно, особено в Швейцария и Словения. Исках да карам извън магистралата максимално много и така и стана. Но са ориентировъчни за целия маршрут.

Забележителности и такси

За забележителностите, които исках да видя по пътя вече бях направил ето ТОЗИ документ. Единствено не бях измислил забележителностите за Хърватия и Черна гора, но благодарение на мои приятели и колеги (Благодарности на Костадин Голев и Кристина Митевска за идеите!) направих един кратък списък и за тях:

• Хърватия – Дубровник, водопади в националния парк Крка, Плитвички езера.
• Черна гора – град Котор и Будва

В документа пише също така пътните такси, които се заплащат за всяка държава. За Швейцария се предлага само годишна винетка на стойност 40 евро. В Словения има седмична винетка за 7.50 евро. На останалите места си плащаш тол такси. Единствено в Босна не съм плащал. 🙂

Автоасистанс – да бе, да

Имах големи притеснения за пътуването. Пътуването в страни като Босна и Херцеговина, а в последствие и в Черна гора ме притесняваше много. А още повече ме притесняваше това, че пътят до село Иваница, Босна и Херцеговина, беше дълъг и минаваше точно през планините на страната. Не знаех как хората шофират там и исках да видя дали случайно в България не се предлага автоасистанс за мотори и на каква цена. Накратко – няма такова нещо. Ако закъсаш с мотор работата става дебела. Направих си само туристическа застраховка за 15 000 евро разходи за чужбина за 15 дни, която излезе малко над 20 лв и бях готов.

Сърбия

5 и 45 събота сутринта тръгнах. Още не се бях събудил и вече бях минал сръбската граница след Драгоман без никакви проблеми. Голямо впечатление ми направи трафикът. В онези проходи направо беше някакъв ад, а беше още доста рано, някъде преди 7 сутринта. Както и да е, час и половина по-късно все още пътувах по магистралата мега отегчен и полу-събудил се и стигнах Ниш. Зареждане на гориво, една бърза закуска и газ отново. Да вметна, че в Ниш приемат евро и в баничарницата, където бях, нямаше никакъв проблем. 60-тина км след Ниш е отбивката за границата с Босна и Херцеговина. И там започна адът.

Не знам дали проблемът е в мен, може би не обичам да пътувам в големия трафик просто, но от отбивката след Ниш, до самата граница със Босна беше някакъв ад. Може би заради това, че беше събота и всички сърби бяха по посока планината, но толкова коли и толкова некадърници на едно място рядко съм виждал. Пътуването беше по двулентов път, който много често се виеше в дерета на реки и определено си беше тесен. Никоя от колите дори не помръдваше, въпреки че напъвах да мина. Напротив, изнасяха се максимално към средата, лепеха ми се на някакви сантиметри от куфарите и пътувахме в колони от по 20, понякога 30 автомобила. Имам чувството, че сърбите нарочно са слагали прекъсната маркировка, независимо че е завой без видимост. Ако следвах маркировката, може би сега нямаше да пиша това преживяване.

4 часа по-късно вече бях на границата с Босна и Херцеговина по посока Вишеград. По пътя спрях само на едно място, което беше някаква стара железопътна линия, превърната в атракция за хората.

СНИМКИ

Честно казано ми се стори, че пътувам много време, но не напъвах мотора, исках да пристигна здрав в босненско. На границата нямах никакъв проблем, нямаше и опашка от коли. За няколко минути и вече бях в Босна и Херцеговина. Dobrodošli!

Босна и Херцеговина

Dobrodošli ама още на границата гледам някакви порутени постройки, граничарите ме гледаха странно, а аз си викам: „Дано само пътят няма много дупки“. Мизерията беше пълна. Каквото комунизмът е оставил, това е взело времето. Границата беше една будка от тип „Лафка“ и една бариера. Както и да е, минах само с лична карта, малък талон на мотора и зелена карта. Газ към Вишеград.

Във Вишеград бях много бързо. Определено в Босна да караш мотор си е атракция. Привличах погледите от далече, само се надявах да не привлека и някой, който да си го хареса. Самият град е много красив, имаше доста сърби, а река Дрина и гледката бяха впечатляващи. Усещах, че Босна и Херцеговина ще бъде много запомняща се държава.

Навигацията ме изкара по един път, който въобще не предполагах какъв ще се окаже. Минаваше главно през села и цепеше през планината. Да, но аз като типичен пътуващ, просто я пуснах и следвах, без да се поинтересувам от точния маршрут. Но не мога да кажа, че съжалих и за момент. 20-30 минути след Вишеград започнаха гледки, които са наистина незабравими. Да оставим за момент окаяното състояние на тунелите, през които минавах. Пътят ставаше, нямаше дупки и беше чист, какво повече да му трябва на човек. Пътуването покрай река Дрина е уникално. Тунел след тунел, зашеметяваща гледка, идеални завои и очакваното спокойствие. Спирах на няколко пъти, просто за да се насладя на природата, която ме заобикаля. Получиха се уникални снимки. По целия път от Ниш до тук срещнах максимум 2-ма колеги. Тук срещнах и третия. Извод: Лудите сме малко 😦 .

След доста каране, около 15:30, огладнял като вълк спрях ето тук: Pansion Casablanca. Просто си казах, че на следващия ресторант спирам. Бях забравил как вървяха босненските марки в сравнение с еврото, но се оказа, че 1 евро = 1.95 марки т.е. почти колкото лева. Влизам в ресторанта и 10-те човека вътре млъкнаха за момент. Казах си, че няма нужда от чак такова уважение, но както казах, мотористите са атракция. За 16 лв ми донесоха толкова храна, че щях да се пръсна. Сервитьорът, младо момче на около 20-21 г., говореше перфектен английски и се разбрахме без проблем. Не, че не си поръчах на български, но явно той държеше да говорим на английски. Оставаха 2 часа и половина – 3 часа до Иваница. Тръгнах без да се мотам много.

30 минути по-късно усещах тъгата в мен да напира. От каране покрай реката, вече стабилно навлизах навътре в планината. Завой след завой, изведнъж почнаха да застават зад мен някакви босненски топ пилоти, които приличаха на ранния Михаел Шумахер, само че с голфове и „каляски“. Те си знаеха пътя и знаеха с колко могат да влизат в завоите, с което бях ОК, но не бях окей да ми се лепят и да напъват да се състезаваме. Ставаше все по-диво и по-диво, но пътят все още беше наред, нямаше дупки, нямаше пясък. Май почвах да завиждам. Израснал съм близо до летовище Свети Константин и пътят Пещера – язовир Батак, който е само 18 км изглеждаше много по-зле от някакъв див път в планината на Босна и Херцеговина.

20 минути каране в планината, влизам в едно село и изведнъж … Бум, радарченце! Колкото и невероятно да звучи, в Босна пътните полицаи си вършат работата. Стоят по двама с едно преносимо радарче и гледат от далече с колко се задаваш. Разбира се, и тук шофьорите се предупреждаваха с премигване на фарове в случай на дебнещи униформени, но въпросът беше, че за 200 км минах през 4 радара. Абсурд е това да се случи при нас. Тъй като се бях задал стабилно от завоя, полицаят само ми се усмихна, кимна и не си направи труда да ме спре. Моето сърце беше спряло, нямах време да благодаря, кимнах бързо и продължих. Не мога да кажа обаче, че този зад мен извади същия късмет.

Ставаше все по-планинско и по-планинско. Бързи и не много остри завои, невероятни гледки и язовири. Местата бяха много красиви, но и много бедни. На места се случваше да шофирам сам за по-дълго време, а на други да правя колони от 2-3 коли зад мен, въпреки че давах най-доброто от себе си. Не ми се рискуваше въпреки всичко, все пак това беше още самото начало. Оставаше ми още час каране и щях да стигна границата с Хърватия. Вече се чувствах доста уморен, часът вървеше към 7 тамошно време (с 1 час назад) и не исках да закъснявам.

Пристигнах в 7 и 40 вечерта. Очертаха се около 13 часа път от София. Не съм бързал, спирах, хапвах като в почивка съм прекарал поне час и половина. Според мен дадох добро време за внимателно ми шофиране до там. Иваница се оказа едно оръфано село на върха на планината, което има гледка надолу към Дубровник. Имало е план за вилно селище тук, но е останало само с него. Въпреки това гледката беше зашеметяваща.

Хората, които ме посрещнаха, възрастно семейство около 55-60 годишни, симпатични и разбрани босненци ме приеха радушно, бързо ме настаниха на мястото в къщата им и ми обясниха какво да посетя, кога и от къде да си взема храна. На идване към тях ми бе направило впечатление опашката чакаща да премине границата с Хърватия. Оказа се, че наистина е голяма, но аз бях с мотор и определено нямах намерение да чакам. Един бърз душ и една босненска бира, докато се наслаждавах на гледката към Хърватското крайбрежие сложиха края на пътешествието за деня. Утре ме очакваха Дубровник и Котор, Черна гора!

СНИМКИ

Равносметка за деня

Място за отсядане: Ivanica, Босна и Херцеговина

Ето така изглеждаше Location history-то ми:

 

Пътувах около 13 часа от София до Иваница, тръгнах в 5 и 45, бях там в 7 и 40 тяхно време, не хванах никакви задръствания по границите, не ме валя никъде и карах по добър и живописен път, пълен с коли на места и леко скучен в началото, но останах доволен. Ето и ЛИНК към KML файла от историята ми, който може да даде повече детайли.